ИЗПОВЕД

Прости ми отче, Жив съм!
Прости ми тоя грях
Прости, че още дишам
Не съм останал прах

Прости ми, че обичах
И искрен жаден бях
Прости ми, че боли ме
Когато удрях с гняв
 

Прости ми ласките
Прости и нежността
Прости, че счупих маските
И прегърнах сам студа

Прости ми тая наглост
Да имам друга вяра
И дори й име дадох –
Любимата на звяра

Прости ми…
Но не се разкайвам