БОКО

ГЕРБу, посвещается

Време е за Боко
Да започна своя разказ.
Време е отново
За Боко лозунги да се развихрят.
Боко е от живите най-жив,

Нашето знание, нашата сила и оръжие.
Слагайки на главата Му венец
Тревожа се да не закрия
Истински, мъдрото, човечно,
Боково чело огромно.
За него треперя, както
За зениците си безценни.
Какво той направи?
Кой е той и от къде се взе?
И за какво е тази почест?
Колко бедно е на поета словото,
Думи подходящи, как да намери?
В седмицата са дните седем,
В деня са двадесет и четири часа.
Малка е мярата на календара,
Днес ние казваме – Епоха е той!
И ако за всинца ни Той може
Да направлява на времето потока
За Него, ние казваме „Пророк“,
За Него ние казваме“Гений“!
Но, с какъв аршин да мерим Боко?
Нима по милост божия
Не е той вожд, царствен и божествен?
Днес славим най-земния
От крачилите по земята хора.
Но, човек е Той неземен,
Защото със поглед обхваща земята от раз.
И вижда това, което времето крие от нас.
Той, както и вие и аз, съвсем същия е.
Но, няма ги насмешливите устни,
Няма я гримасата сатрапска на триумфа.
Той с ласка човешка милей за другарите,
Но, към врага е стоманено твърд.
И за Него и за нас, едно и също е скъпо.
Но, възторжено, за едно негово само дихание
Живота си бихме отдали.
За най-човечния от всички човеци!

Все още накратко, до всяко мигновение
Известен е на Методиев Боко живота.
Но за дългия жизнен път
На другаря Методиев Боко
Трябва да се пише и списва отново!
Отдавна, отдавна, от преди 100 години
От народа прегърбен, ограбен
Идват вести, мечтани за Боко-Месията.
За Него, величествен, некоронован, невенчан,
Който с призивна тръба ще възвести до небето,
Че, за нас мост към бъдния път ще построи.
Кога да е, ще ни се наложи да се сдобием
С Човека – борец, мъстящ и наказващ.
И се смесиха облаци и дим
Като две сражаващи се армии.
Небесата станаха двойни и бременни.
В Банкянска махала софийска
Роди се обикновено момченце
Бочко Методиев, бъдещий Боко железний.

А до тогава, комунизма охранен,
Лапайки и дремейки преситен
Бухна, като тесто превтасало.
Подпявайки „Интернационала“ и „Марсилезата“,
Легна на пътя на историята.
Ни да го прескочиш, ни да го заобиколиш.
Единствения изход е – да го взривиш!
Знам, че поети и лирици, критично ще възкликнат:
А къде е душата ви?!
Ами да, това е реторика!
Поезия, какво от това?
Новото време вината ще прости,
Ще дойде Той и ще се разплати.
Ще му обяви война безмилостна.
И ще се свърши с фантазьорите,
На социални, немислими утопии съчинители.
Нима път за милионите
Са на фантазьорите тесните пътеки?
За нас словото негово е музика могъща,
Способна за сражение и мъртвите да вдигне.

Назряваха дните като дини,
Електората Му растеше също кат тях
За нищо и никакво време настана революция.
И сви в железен юмрук Боко мутрите свои.
Те не знаеха да четат и да пишат,
Не бяха чували за Боко преди,
Но, бяха Боковци верни.
Не знаейки азбука дори.
Те слушаха как Боко говори
За шменти – капели и други игри.
На младите дами, инжектира
Коктейл от странности кокетни.
И стана икона на сърцата им Той,
Напълнени с обич необяснима към Боко.
Дори в църковно-славянските служби
Настана смут за избор – Бог, или Боко?
Кого от двамата да изберем?

Капитализмът е целта отново страстно желана,
А социализЪма е врагът ненавистен.
Демократи от всички страни – на въстание!
Вчера петима, а днес хиляди.
До вчера по-тихи от водата и по-ниски от тревата,
А днес се сипе град от прокламации и петиции.
Ние не сме сами,
Ние сме на силите Демократичен съюз
За освобождение на заблудений народ.

И заобичаха Боко, защото книги не четеше,
Една, единствена – за брата Винету дори не дочете.
Но застави великото четирибуквено слово
Партия „ГЕРБ“ да засияе отново!
Засия великото слово – „ПАРТИЯ“!
Единица? Кому е тя нужна?
Гласът на единицата е пилешки писък.
Кой ще го чуе?
Може би жена, ако до пазара е близо.
Партията е ураган единен
От гласове тихи и громки.
От него рухват вражи укрепления,
Като в канонада от топовни гърмежи.
Сам воинът не е воин, дори и двама са слаби.
Всеки може да им е господар.
А, ако се вградят във партия –
Предай се враг, замри и залягай!
Партията е ръка хилядопръстна,
Свита във юмрук громящ.
Партията е милиони плещи,
Плътно в строй вървещи!
Партията ГЕРБ и Боко са близнаци същи.
Кой за майката история е по-ценен?
Като кажем Боко, разбираме партията,
Като кажем партията, разбираме Боко!

Той е тука, ден подир ден.
Прекарва с нас година след година.
Той е на всяка барикада – Каратист, Бодигард,
Пожарникар, Генерал, Кмет и Премиер!
Дори след година в изгнание
Той потегна партията си разбита.
И поведе ордите свои напред.
И властите четири, паднаха наред.
Под гласа му, по-громък от всеки тътнеж.
Падна династия огромна, многолетна,
С кървавочервена ръжда покрита.
Долу властта съглашателска, тройна!
И отново вятъра мъжки, силен и свеж,
Надигна поли и сне всички задръжки.
– Боко е с нас! Да живее Методиев Боко!
Ние смело като един в боя ще влезем
За властта на ГЕРБ сладка награда
И затвора не ще бъде преграда.
И дори секретарките и шофьорите нищи
Изредиха се да управляват държавата всички.
Сега, когато ядете и пиете на общата маса,
Ние знаем, че вожда Методиев Боко
И Цецо, същински Дзержински железен
Са творци на победата свята.
Но, Боко между равни е Първи
по сила на воля и ум необятен.
Тук всеки жълт камък Боко познава
По тропота на токчета дамски журнални
И на колите, такъв товар безценен не возили.
Надигни се народе, белолик, а вече и мургав.
Застани под знамето синьо и звездно!
Ходом марш! Раз, два три… Раз, два три…
Боко ви го натри!