Loading...
„Ние писателите работим за вас- нашите читатели“, казва известният португалски писател
Кой е Жозе Родригеш душ Сантуш – журналист и един от най-известните и превеждани у нас писатели. Като военен репортер получава редица награди. Започва да пише случайно, по молба на свой познат да напише един разказ. Захваща се за работа и на втората седмица с изненада установява, че разказът вече е над 200 страници. Така се ражда първият му роман – „A Ilha das Trevas“, който е издаден през 2002 г.
Сантуш става известен като писател с романа „Кодекс 632″, който се превръща в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 г. във Португалия. Многобройните му почитатели често изтъкват като най-силна страна в книгите му обективния анализ на интересни теми, които засягат съвременното общество.
Ето, че поне за българските почитатели на португалския писател, сред които се нарежда от не толкова отдавна и пишещият тези редове, настъпи време за нова дългоочаквана и интересна среща с автора, дошъл за пореден път у нас да представи най-новата си книга на български ези к- „Човекът от Константинопол, издание на „Хермес“.
„Вярвам че тази книга ще спечели още нови почитатели на автора, защото тя е много по-различна от това, с което сте свикнали. Тя е повече като роман, по-историческа,и вие ще видите Жозе като един писател, който развива техниките си на писане“, каза по време на премиерата на книгата „Човекът от Константинопол“ нейният редактор Даниела Атанасова.
„Най-вече искам да благодаря на вас – нашите читатели, защото ние писателите работим с вас, и с вас контактуваме“, заяви пред многобройната аудитория Жозе Родригеш душ Сантуш. В предходните му романи това, което се случва са енигмите и мистериите – едни истински тайни, докато този роман е малко по-различен. „Например в „Божията формула“ се съдържа информация за истински открития за произхода на Бога, които чрез книгата разпространих до по-широк кръг читатели. Но аз имам и други романи, в които се разказва за различни периоди от португалската история, които са специфично португалски и много популярни у нас“, продължи писателят.
В „Човекът от Константинопол“ според него се разказва историята на една реална личност – арменецът Калуст Гулбенкян, живял в Лисабон и станал най-богатия човек на света. „Това е човекът, организирал разпределението на петрола в Османската империя, като благодарение на сделките си се е превърнал в най-състоятелния човек на света, създавайки най-голямата колекция от произведения на изкуството. Тази книга е един художествен разказ за Гулбинкян, възпитаник на „Роберт Колидж“, разкрива авторът. В своето проучване той е открил, че много от българите, които са допринесли за възраждането на следосвобожденска България са възпитаници на това престижно училище. От книгата читателят ще разбере, че героят му е участвал в създаването на една от най-известните вериги хотели „Риц“ и е направил най-голямата сделка в изкуството, убеждавайки болшевиките да продадат най-големите ценности от „Ермитажа“.
„Идеята на тази книга е естетическата философия, какво е културата и красотата, тъй като този човек е бил един голям естет. Идеята ми е, разказвайки историята на този човек, да разсъждавам и анализирам върху естетическите въпроси, които ме вълнуват като писател, които вълнуват и ценителите на литературата“, споделя душ Сантуш. И тъй като четенето на книги, освен да е удоволствие, трябва да ни кара да разсъждаваме.
***
Как организирате деня си, за да пишете книги?
– Това е въпрос, който често ми задават, и отговорът е, че когато обичате да вършите нещо, винаги намирате време. Истината е, че аз съм човек, който умее да работи бързо. Освен това е много важен моментът с удоволствието, доставяно от четенето. А, за да може читателят да е изпитал удоволствие при четенето, писателят трябва да е изпитал удоволствие при писането. Например докато пътувах насам в самолета работех върху новия си роман.
Кога разбирате, че сте събрал достатъчно фактология, и как успявате да се опазите от изказване на субективно мнение?
– Предварителното проучване е много важен етап от моето творчество, и всеки, който е чел книгите ми, разбира, че съм се подготвил много сериозно. Според мен една история не може да е основната самоцел на даден роман, а крайната цел е да достигнем до истината за нещата. Мисля, че чрез художествения текст успяваме да достигнем до много по-големи истини от нехудожествения, и като пример мога да посоча художествения текст на „Процесът срещу Кафка“, или „1984″ на Джордж Оруел, в който се казват много истини за тоталитарната система. Затова не мога да напиша роман за Мария, която е срещнала Жозе и са се влюбили. Ако разказвам история е за да достигна до нещо по-дълбоко от самата история. Има много чувствителни теми, като ислямизма, християнството или причините за икономическата криза, до които се докосвам в книгите си, а в момента подготвям новия си роман, в който правя анализ на марксизма. Всички тези книги предизвикаха полемика в Португалия. Аз отговарям на всички провокативни въпроси винаги по един и същи начин: „Може да ви харесва или не, но има ли някаква лъжа в това, което съм написал?“, и след него спират всякакви полемики. Дори и да съм казал истината по политически неудобен начин, моите романи са обсебени от истината. По-добре да познаваме една неудобна истина, отколкото да живеем в една неудобна лъжа. Който не иска да знае неудобната истина, може да не чете романите ми, и да продължи да живее спокойно.
Приемате ли сравнения с други автори, като Дан Браун, и ако Вие трябва да определите разликите по между ви, кои са най-съществените?
– Авторите, с които съм сравняван най-много са Дан Браун и Умберто Еко, но който е чел всеки един от тези автори разбира, че те са много различни. В случая на Дан Браун, той променя реалността, за да я адаптира към романите си, а аз променям романите си, за да ги адаптирам към реалността. Никога не изменям фактите. Предпочитам да изменя историята, която съм измислил, но не и фактите.
В голяма част от романите Ви проличава увлечението Ви към Изтока, това ли беше причината да изберете за главен герой историк?
– Имам интерес към Изтока, защото съм живял в бившата португалска колония Макао в Китай, въпреки че Португалия е най-западната страна в Европа, благодарение на плаванията на Вашку да Гама първа е направила връзката между Стария континент и Далечния Изток. Страната ми е единствената в Европа, където основно ястие е оризът, и очевидно това е било под влияние на Изтока. Що се отнася до главния ми герои – Томаш Нороня, той се появи само за първия ми роман, но когато реших да напиша „Божията формула“ си дадох сметка, че имам нужда от нов герой – академичен преподавател. Тогава си казах, защо да създавам нов герой, като аз вече имам такъв. И така ми дойде идеята да го възродя, и той стана постоянен образ в романите. За мен е по-важно не че е историк, а че е университетски кадър, защото приключенията, които преживява са истински с мистерии и загадки, но в същото време са приключения и на познанието.
Въпросите са на читатели от аудиторията.
Жозе Родригеш душ Сантуш е у нас по покана на Посолството на Португалия и ИК „Хермес“ и с подкрепата на Институт „Камоеш“.
