Loading...
Той се впечатлява не от думите, а от лицата на хората, търси ги на места, където другите не могат да ги открият и ги пренася върху хартия, създавайки с прости елементи своеобразни послания, без думи. Нома Бар е един от най-търсените дизайнери. Оприличава творчеството си като снимки, които са способни да шамаросат човека в лицето. Илюстрациите му са колкото и нежни, толкова и ефективни носители на послания.
„Казвам се Нома Бар , роден съм през 1973 година в Израел и по професия съм график“, казва лаконично творецът. Творчеството му представлява максимална комуникация с минимум елементи. „Да бъдеш или да не бъдеш“. Шекспир, Чаплин, Меркел, Путин и редица други са пресъздадените от него образи. В творчеството му, разбира се е представено и лицето на терора – Осама, сивотата и това, което остава след терора. В търсене на следи от оръжие за масово унищожение по време на режима на Садам. За някои от портретите си е вдъхновен от технологиите, пресъздавайки Стив Джобс, мотиви за други търси из улиците на Лондон, или дори в тоалетната.
В търсене на следи от оръжие за масово унищожение по време на режима на Садам
„Идеята да нарисувам Майкъл Джексън ми дойде например по време на едно събитие. Приятел ме помоли за портрет на певеца, за статия, в която разказва за това, как той остава митична фигура и за днешните поколения. След края на събитието отидох в тоалетната и видях знака на майката, повиваща своето бебе и изведнъж си представих как трябва да изглежда лицето на Джексън“, разказва дизайнерът.
Всичко това се случило пред очите му, а сам признава, че главата му е пълна с мисли и идеи. „Аз не знам как функционира това, искам го и нещата се получават“, казва той. Да видиш света през очите на Нома Бар, означава да обърнеш внимание на малките неща, върху това, което често отбягва от вниманието ни.
Когато е малко над 20-годишен Бар идва в Лондон и започва да твори, да рисува, създавайки собствен свят на илюстрациите, в който само с една картина е способен да разкаже цяла история, а техниката му е легендарна.
Куче, котка и мишка
Забраната на бурките
Сривът на вълка от Уолстрийт
„Всичко е изкуство и възможност да създадеш нещо. То е под краката ми и само трябва да внимавам да не го изпусна. Около мен се намират изключително малки неща, не е нужно да се катеря по върховете на Хималай за да търся вдъхновение“, смята Бар. И признава, че още като дете се е впечатлявал от всичко около него. Рисувал е съседите и хората, които са го заобикаляли, като например търговски партньор на баща му, чиито зъби показват курса на борсата. „Това, което съм рисувал тогава почти не се различава от това, което правя сега. Разказвам една история с помощта на един човешки образ“, признава творецът.
В творчеството му са отразени не само неговото детство, но и младежките му години, задължителната военна служба във флота, а конфликтите го съпътстват до идването му в британската столица. За колажи използва символи на противопоставянето – като обвивка на шоколад от Иран и на американска грамофонна плоча, палестинска кърпа и израелското знаме. Материалите получава от хора, живеещи в тези зони на конфликти. След среща с един иранец в Лондон например създава рисунка на пистолет във формата на гълъб. „Не създавам големи послания, а пиша малки песни, песни на мира“, казва Бар, който преди пет години е удостоен с най-реномираната британска награда за дизайнери, а актуалният му албум Bittersweet показва колко многообразно е творчеството му.
