МРАК – Chapter two

Тъмно е и доста по-студено от обикновено. Струйка пара излиза от устата ми и почти се вледенява във въздуха. Луната осветява част от пътеката, по която вървя. Дърветата са надвиснали зловещо, потънали целите в сняг. Някъде в тъмнината се прокрадва бърза сянка и се скрива зад близките храсти. В този момент моят другар застива на място и наостря уши. И двамата усещаме чуждото присъствие с всяко от сетивата си. „Нека той направи първата стъпка“ прошепвам аз и животното застива, вцепенило поглед право напред. Оставям го на пътеката и заобикалям отляво близките няколко дървета. Виждайки, че вълкът вече е сам на пътя, съществото смело излиза от храстите и застава право срещу него във величествена поза. Опитвам се да разбера какво всъщност представлява. Прилича на мечка по размерите си, но определено е десетки пъти по-бързо и страховито. Определено е някакъв зъл демон. Моят звяр седи величествено по средата на пътеката, вперил поглед в приближаващото същество. Горкото, надали усеща в какъв капан попада точно в този момент. Трябва да отбележа, че моето животно се оказа най-интелигентното същество от нечовешки характер ,което съм срещал. Съвсем хитро то изчака демона да се приближи, без да помръдва от пътя и без да поглежда в страни.   В този момент аз леко скочих зад другия храст и се озовах зад гърба на демона, който изобщо не подозираше какво го очаква. В този момент вълкът ми надигна главата си високо и нададе страхотен пронизителен вой, смразяващ кръвта. Съществото съвсем не усети какво се случва, само след секунда аз бях вече на метър от него и само металният звук на меча ми го накара да потръпне и да се обърне назад, за да се запознае със смъртта си. Рязко движение с дясната ръка и косматата му глава отхвърча на метри от него. Туловището му остана още няколко секунди право, след което се строполи тежко на земята и около него за миг се образува огромна локва течност, наподобяваща змийска кръв. Определено бе някакъв демон, но за пръв път срещах такъв вид. Интересното е, че всяко такова същество прилича по нещо на някакво познато на човека животно. Това определено бе „вид мечка“ със зелена кръв. Вълкът ми подуши останките на пътя, подмина небрежно и като че ли си каза на ум -„другия път внимавай повечко, зли демоне“. Случката сгря малко кръвта ми в тази студена нощ. Продължихме смело напред, необезпокоявани от други странни същества.