Преди десетина дни дъщеря ми ме вика да и покажа нещо в домашното по география. Отваря ми учебника на съответния урок. И аз гледам – брех, тая снимка към урока е моя. Странно, нито съм им давал позволение да я ползват, нито съм посочен като автор. А на учебника в карето пише името на някакъв дизайнер и нещо си за авторските права…. Отварям на следващия урок – брех, и тая снимка е моя. На следващия – още две. На следващия – пак…
И така – 12 мои снимки в учебника на Сияна. Пейзажчета от България. Сияна е много горда, вика, ама наистина ли, ще се похваля утре в училище. Аз много набрал и показвам оригиналите на компютъра си, а тя подскача от кеф около мен.
Набрал съм, защото изданието е комерсиално, струва към 30 лв. и 10 години се продава във всички училища в България. Тираж, какъвто ни една книга не може да си позволи. Работят на сигурно по дъжавни поръчки, а крадат снимки за дребни левове.
Краят е известен и дойде бързо.
Написах пълномощно на адв. Венета Захариева – Лукчето. Няколко срещи с техния адвокат, малко пазарлък. И получихме добра сума в извънсъдебно споразумение. Можеше да е с 50% повече, но след дело, точещо се три години и неясен резултат при тая съдебна система. Както казва народът, по добре е да се разберем, отколкото да се съдим ????.
Благодаря на Лукчето.
Изводът е – четете и проверявайте домашните на децата.