Доставка

– Ела на портала! Има доставка за теб и… а честит Рожден ден!
– Благодаря ти! Идвам.
Доставка. Някак служебно звучи и студено… като в хладилна камера. Имам бегъл спомен за една хладилна камера.
Момчето от фирмата се усмихва официално. Поздравява ме и подава огромен букет от хризантеми. Не ги броя, но знам колко са. Всъщност, предполагам… Няма картичка, никога не е имало. По-важното за него е да се представи на висота, да е скъпо и да прави впечатление. Някакви си там думи… Но цветята са великолепни, от тези, които най-много обичам – рошавите. Изглеждат някак непокорни… също като мен.
– Яко изръсване е паднало… – това е ново момче, не му знам името, напоследък се сменят непрекъснато.
Поглеждам го с малко гняв. Защото оценката е направена. Това е целта. А парите му… никога не са ме интересували. Знаеше го. През всичките тези години го знаеше. „Ти ми носиш късмет, ти!“ – повтаряше го често. „Глупости! Върви ти. Работиш. Това е!“
Цветята тежат, а мислите ми се блъскат като билярдни топки една в друга. Черната топка…
Въздъхвам дълбоко. Не трябва сега. Не сега. Искам си хубавите спомени, не това. Не!
– Уаууу… какво великолепие! – това е секретарката – Обожател, а? Дръж го здраво този… я, гледай… Това струва доста… Такива не се намират лесно… на твоите години…
– Да! Знам…
А наум и отговарям: „Всъщност той е само спомен. И аз съм спомен. Минало.“
Само цветята са в настоящето.