Loading...
Готин, много готин, ама суперхипер мега як направо. Такъв бил Ники, братовчедът на Мила. Направо й наду главата. Ники това, Ники онова. Ники зимата кара ски, лятото – сърф, през останалото време карал какво ли не друго – мотори, байкове, атевета, а в свободното време катерел върхове. Ники, та Ники, та Ники. Готин беше, няма спор – разгледа му всичките снимки във фейса (през профила на Мила, разбира се, защото той си беше ограничил достъпа за непознати), някои ги разгледа по три пъти, а две си свали тайно на флашката. На едната Ники скачаше от някаква безумно висока скала и плочките по корема му се бяха очертали като току що положените тротоарни плочи пред училището, а на другата Ники се усмихваше загадъчно като… да речем Брат Пит ама трийсет години по-млад, защото Брат Пит, откъдето и да го погледнеш вече си е чиче.
Като се прибра тутакси си ги качи на компа, дори искаше едната – тая с плочките – да си я сложи на десктопа ама й беше неудобно от Мила – щеше да я спука от бъзик. Вечер преди да си легне ги съзерцаваше дъълго дъълго и после дъълго си фантазираше как ще се срещнат.
Първи вариант среща – Случайна
Ели се връща от училище с мацките. Облечена е с късата дънкова поличка и онази сладурската блуза с пайетките във форма на коте отпред. Косата й е спусната и изправена с преса. Мила не е с тях, тръгнала си е по-рано, защото я е заболял коремът. Бърборкат си нещо с мацките, смеят се, като изведнъж го виждат как излиза от кафенето на ъгъла. Разпознава го естествено, той нея – не. Не я е виждал никога, освен може би на някои от снимките на Мила. Мацките също го виждат, ама не го познават, защото не се влизали от профила на Мила, започват да се побутват „Егати пича!“. Тя се прави,че не му обръща внимание, обаче усеща втренчения му поглед. Егати пича, т.е. Ники, братовчедът на Мила, тръгва право към тях. В същото време Ели започва да си рови из чантата и случайно една от химикалките й (онази на иноксхром с топчето отгоре) пада на земята. Тя се навежда да я вдигне, не прикляква, навежда се и ръцете им се срещат. Той, Ники, е стигнал до тях и се е навел да вдигне химикалката. Ръцете им се срещат, после очите и после той обръща длан и казва:
– Запиши тук джиесема си или ме убий, защото без теб животът ми ще е безсмислен!
Мацките я гледат завистливо. Вече не хихикат.
Втори вариант среща – неслучайна
Ники, братовчедът на Мила разглежда снимките на Мила във фейсбук. На една от снимките Ели и Мила са на екскурзията, на която ще ходят след две седмици. Тя, Ели, е обута в късите панталонки, дето мама й ги донесе от Лондон (след три дни се връща) и лилавите шикозни ботуши до над коленете (онези от форнарината, списанието), а косата й пада на едри вълни (ретро преса) под раменете. Значи Ники вижда тая снимка и направо откача. Клика на скайпа на Мила, но тя е офлайн. Звъни й на джиесема и я побърква докато Мила не му обещава най-тържествено, че ще го запознае с ултраготината мацка с лилавите ботуши. Уговарят се, без да й казват естествено. И на другия ден, като свършват училище, той, Ники, братовчедът на Мила, я чака (нея – Ели) пред входната врата със супер як мотор… лилав. Предишната вечер Мила й е звъннала да си обуе лилавите ботуши, без да й казва защо обаче. Тя обаче се прави, че не го вижда, подминава го, чува зад гърба си как той вика „ей сладкишче, бонбон… сладурано„, но тя се прави, че не го чува. Всички от даскалото се пукат от завист, но тя върви. Чува го как пали мотора и тръгва след нея. Тя понечва да пресича улицата при павилиончето за вестници и той й препречва пътя.
– Красавице, знаеш ли, че твоите ботуши идеално се връзват с мотора ми, меткай се – казва й и й подава лилава каска.
– Ели, след 20 минути те чакам в МОЛ-а, много е важно – гласът на Мила не търпи възражения.
20 минути? Ели точно беше влязла в банята да си мие косата, когато Мила й звънна. Карай, няма да я мие. Не се гледа в огледалото, а просто я събира в някакъв импровизиран кок. Скача в тесните дънки от оня магазин дет след това го затвориха, ама всичко му беше марково де. Пльоска се на леглото, щото май е качила някой и друг килограм и едва ги закопчава. Нахлузва маратонките, взима пет лева от баща си (иска му десет, но не й дава), който измърморва изпод очилата – като разплетена дамаджана си и не ви ли писна вече тоя МОЛ, бе Ели – и хуква, защото вече е закъсняла. Тъпият шофьор спира рейса малко след спирката и като слиза джопва баш в средата на една кална локва. Белите й маратонки заприличват на нищо, а дънките й са опръскани до коленете. Рови из чантата, но няма мокри кърпички, няма и сухи (ако беше тук майка й щеше да каже – колко пъти съм ти казвала винаги да имаш сухи и мокри кърпички в себе си… и да гледаш къде стъпваш), но за сметка на това има спирала, молив, гланц, два гланца, гребенче за тупиране, ключодържател на ничи с крава, три шноли, запалка, изяден наполовина кит кат и празна кутия от дъвки. Ще трябва да се чисти в мола.
Междувременно Мила й звъни за 5-и път да я пита къде е. Решава да не минава през подлеза, за да не губи време, затова притичва между бибикащите коли и докато прескача парапета якето й се закача за един стърчащ болт и се разцепва. Майка й ще я убие положително. Мила отново звъни.
– Идвам, срещу теб съм – вижда Мила пред входа на Мола и се затичва.
– Ето ме – казва Ели, едва поемайки си дъх.
– Закъсня с 15 минути – постановява критично Мила – бяхме решили вече да влизаме.
Едва сега Ели забелязва, че Мила не е сама, до нея е Той, Ники, братовчедът на Мила.
– Запознайте се – казва Мила.
На Ели й се приисква да хукне обратно между колите или най-малкото да се изпари, но Той, Ники, братовчедът на Мила, вече е подал ръка очаквателно. Подава ръка и тя и произнася на пресекулки:
– Здрасти, приятно ми е, казвам се Николай.
– Николай?!?! – казва Ники, братовчедът на Мила, а очите му я измерват от глава до пети – какво съвпадение… аз също!
