НАЙ-ДОБРИТЕ ДОБИВНИ КОМПАНИИ

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

От Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара за подобряване условията за бизнес в минерално-суровинния отрасъл на България

Като се взема предвид спецификата и изключителната важност на минерално-суровинната индустрия в България, Европа и света, а именно:

1. 1. Тя е основата на всички други индустрии и е жизнено необходима за съществуването на хората – всичко, което е свързано с живота на хората – отопление, осветление, сгради, предмети и т.н., е свързано с добива на полезни изкопаеми;
2. 2. Както всички други индустрии, минерално-суровинната индустрия може да се развива устойчиво, екологично, здравословно, безопасно и в хармония с останалите човешки дейности, прилагайки установените стандарти и добри практики.
3. 3. Тази индустрия едновременно има значителен инвестиционен, технологичен, пазарен и геоложки риск (от непотвърждение на очакваните запаси) и по тези причини в Европа и всички развити страни тя се оперира от частни инвеститори.
4. 4. За България – минерално- суровинната индустрия осигурява:

• Около 4 % от брутния вътрешен продукт;
• Около 30 хил. работни места пряко работещи;
• Около 120 хил. работни места в дейности свързани с обслужването на тази индустрия – доставки, ремонт, инженеринг, търговия, образование, логистика и други;
• На концесия в страната са отдадени за добив 0,9 % от територията на страната при средно за ЕС 1,0%;
• Годишен износ 2,3 млрд. щ. долара;
• Около 40 % от електроенергийното производство в страната на база въглища.
• Около 90% от произведената продукция в бранша се реализира от членовете на Българската минно-геоложка камара, в която членуват над 110 компании.

И като се вземе предвид състоянието на сектора и съответната нормативна уредба в България,

УС на БМГК предлага:

1. 1. БМГК счита, че най-важния приоритет на Министерството на икономиката и енергетиката и Правителството трябва да бъде незабавно разработване и реализиране пакет от мерки-програма съвместно с бизнеса, за подобряване условията за бизнес в страната, с цел привличане вътрешни и външни инвестиции за модернизация, разширяване на производството, и изграждане нови мощности особено с експортна насоченост, което ще създаде така необходимите нови работни места и икономически растеж.
2. 2. На своето първо заседание МС да разгледа и да бъде приет подготвения проект за Национална стратегия за устойчиво развитие на минната (минерално-суровинната) индустрияв България.

Мотиви: Мадридската декларация и Европейската инициатива за суровините от 2010 г. бие тревога и изисква, като един от трите стълба на интегрираната европейска политика да се насърчава устойчивото снабдяване на суровини от европейските източници, за да се осигури устойчиво развитие на ЕС в бъдеще.

Това означава всяка държава от ЕС да приеме свои политика и стратегия за развитие на местния добив на минерални суровини.

По предложение на БМГК в края на 2010 г. правителството извърши следното:

–   Преструктурира дейностите по управление на подземните богатства в единен орган в лицето на МИЕТ, което е преобладаваща европейска практика. В резултат на това блокираните с години преди това преписки в 3-те министерства се задвижиха, а на годишните анонимни анкети с членовете на БМГК бе отбелязан значителен спад на попадане в корупционни схеми, общо: на общинско, областно и държавно равнище от 36% през 2008г. на 13% през 2012г.;

–   Увеличи се размерът на отчисленията от концесиите за общините от 30% на 50 %;

–   Взе се решение и бе изготвен проект за Национална стратегия за развитие на минната индустрия.

Стратегията беше изготвена от МИЕ с помощта на консултанти от Минния университет в Леобен – Австрия с опит в разработване на такива стратегии, на МГУ „Св. Ив. Рилски“, БАН и други. Беше проведено и обществено обсъждане с участието на бизнеса, синдикатите, НПО и други и бяха отразени целесъобразните предложения.

Необходимо е тази стратегия да бъде приета от Министерски съвет час по-скоро и да започне работа по нейното изпълнение. Считаме, че това ще бъде един от примерите за приемственост в управлението, така нужна за подобряване условията за бизнес в страната.

3. 3. Въз основа на Националната стратегия за развитие на добивната индустрия и добрите европейски практики МИЕи МС да изготвят и се внесе в Народното събрание Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, с което да се решат следните по-важни въпроси:

–      гарантиране на прозрачност при провеждане на конкурси за търсене и проучване и концесии за добив на подземни богатства;

–      създаване на условия за превенция, по-ефективен контрол и преустановяване на незаконния добив на подземни богатства и нелоялната конкуренция в бранша, в т.ч. чрез определяне на строги законови мерки и, ако е необходимо, създаване на допълнителни административни структури, които да отговарят за тяхното прилагане;

–      ускоряване на процедурите за предоставяне право на ползване, отчуждаване и промяна предназначението на земи при предоставени права за търсене, проучване и добив на подземни богатства, така че процедурите на общинско, областно и държавно ниво да приключват максимум между 3 и 4 месеца.

–      въвеждане на концесионните такси в ЗПБ;

–      изваждане териториите на съществуващи и действащи минни обекти и съоръжения от Натура 2000;

–      отстраняване противоречията и конфликтите между Закона за подземните богатства и други свързани закони (нормативни актове);

–      стимулиране на геологопроучвателните дейности, включително чрез увеличаване на дяла на държавното финансиране в приоритетните видове подземни богатства и региони;

–      стимулиране на инвестициите във високорисковите подотрасли на добивната индустрия;

–      насърчаване на инвестициите за производство на продукти с по-висока добавена стойност по веригите на стойността след добива на суровини;

–      определяне на задължителни срокове за произнасяне от ведомствата по всички етапи на преписките за разрешения за търсене, проучване и концесии и засилени персонални санкции за неизпълнение;

–      намаляване на административната тежест и оптимизиране на процедурите за предоставяне на разрешения за търсене, проучване и концесии;

–      стимулиране на инвеститорите за прилагане на интегриран и устойчив подход при пълно и комплексно оползотворяване на подземните богатства;

–      осигуряване на конструктивен диалог и подкрепа за сектора от страна на институциите в случаи на тенденциозни и необосновани нападки срещу минерално-суровинната индустрия;

–      регламентиране на взаимоотношенията на държавата с Българската минно-геоложка камара като национално представителна организация на бизнеса в бранша в раздел на Закона за подземните богатства, в т.ч.:

• гарантиране участието на представители на БМГК в работните групи на ведомствата, на Министерски съвет и комисиите в НС при разработване и обсъждане на всички нормативни документи, засягащи сектора;
• предоставяне права за лицензиране професионалната годност на фирмите опериращи в сектора;
• участие в планирането и управлението на приема и учебните програми– за подготовка на кадри за бранша със средно-професионално и висше образование;
• участие в организацията и управлението на регионалните минно-спасителни служби и други.

–      Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание да разшири своите функции и да бъде преименувана на Комисия по икономическа политика, природни ресурси.

4. 4. Приетите изменения и допълнения на закона за енергетиката без оценка на въздействието и конкретните цифри, по които да си каже мнението бизнеса, крият реална опасност за влошаване на бизнес климата и съкращаване производства и работни места. Необходимо е бързо МИЕ да обсъди заедно с бизнеса, следните предложения:

–  подготовка и сключване на дългосрочни споразумения за доставки на ток на потребители „високо напрежение“;

–  предлагане на нови енергийни продукти, които стабилизират енергийната система и създават устойчивост и възможности за растеж на българската индустрия;

–  провеждане на търгове за вътрешния пазар, преди тези за износ на електроенергия, за елиминиране влиянието върху цените и гарантиране количествата на българските потребители;

–  разработване и прилагане на механизми за компенсиране увеличените цени на електроенергия, основани на европейски директиви и добрите практики в страни-членки;

–  приемане на пътна карта за либерализация на пазара и преструктуриране на сектор „Енергетика“ до края на 2014г., съгласно изискванията на ЕС.    

 

5. 5. Предлагаме на МС и НС да се правят изменения и допълнения на действащите закони, а не да се подготвят проекти на нови закони, доколкото това не се налага от европейското законодателство.

Мотиви: Отрасълът и бизнеса като цяло изискват устойчива и прозрачна нормативна уредба и върховенство на закона. Затова всички законови изменения трябва да са предшествани от оценка на въздействието върху обществените отношения, които се регулират, както и след отчитане становищата на съответните браншови организации – за минния отрасъл това е БМГК.

 

6. 6. Предлагаме МИЕ и МС да излязат с категорична позиция, и да не допускат да се спекулира и политизира въпросът с концесионните такси за подземни богатства в България.

Мотиви: В повечето държави от ЕС и света концесионните възнаграждения за цветни и благородни метали са между 2 и 3%. Например: Румъния 2%, Португалия 3%, Испания 3%,Сърбия 3%,Чили 3% от нетните приходи от продажбите. В Гърция се плаща 2% от брутната печалба, а в Унгария- 2% и в Полша – 0,8 до 4,0% или средно 2,4% от стойността на метала в добитата руда.

В Норвегия- няма държавна такса за добив.

При заплащането на концесионна такса на база стойността на метала в добитата руда, не се отчитат неизбежните загуби на метал при добива и в извличането при обогатяването, които в зависимост от вида на полезните изкопаеми са между 15% и 55% или средно 35%.

През 2007 г. Методиката в България, по подобие на Полша, въведе плаващ процент концесионно възнаграждение – от 0,8 до 4,0% от стойността на добитите в рудата метали, в зависимост от текущата рентабилност на фирмата или средно 2,4%, което се равнява средно на 3,2% приведено към нетните приходи от продажби;

               Или приведено като процент спрямо нетните приходи от продажби, заплащаното от българските фирми концесионно възнаграждение трябва да се увеличи средно с 35% – или при 1,5% концесионно възнаграждение на българската фирма се равнява средно на 2,025% концесионно възнаграждение, на база нетни приходи от продажби, какъвто е начинът на изчисляване по методиката на Румъния, по която там се заплащат 2%;

Изводът е, че концесионните такси в България са съпоставими с концесионните такси в другите европейски страни с близки природни и икономически условия.

При всички случаи призивите за натиск върху бизнеса за промяна на всички вече сключени концесионни договори или за увеличение на концесионните такси в бъдещи концесионни договори повече от други подобни европейски държави – например Румъния ще продължи да отблъсква инвеститорите от България.

 

7. 7. Предлагаме да се приеме от МОСВ и МИЕ становището на ЕК и се подкрепи използването на цианиднитехнологии при добив на злато в страната.

Мотиви: Решение на Европейската комисия от 23 юни 2010 г. по повод Резолюция на Европейския парламент от 5 май 2010 г., призовавайки за обща забрана на използването на цианидните технологии при преработка на минералните суровини в Европейския съюз.

След задълбочен анализ на въпроса Комисията не прие емоционалното решение на Европейския парламент и смята: „че обща забрана на цианиди не е оправдана от здравословна и природосъобразна гледна точка. Съществуването на законодателство, особено относно управлението на отпадъците от минно-добивната дейност (Директива 2006/21/ЕО) съдържа точни и строги изисквания за осигуряване на подходящо ниво на безопасност на съоръженията за минните отпадъци. Крайните стойности за съхранение на цианид, както са определени в директивата са възможно най-строгите и на практика налагат стъпки за унищожаване на използвания цианид преди неговото съхранение“.

За България прилагането на цианиди за извличане на злато ще намали загубите и безвъзвратно пропуснати възможности за оползотворяване на повече от една трета от добива на злато, което е голяма загуба на приходи, данъци и т.н. за държавата. Този лош подход на държавата в близкото минало доведе до отказ на „Дънди прешъс метълс“ да инвестира десетки милиони долари за изграждане завод за преработка на златосъдържащи концентрати в страната и загуба на работни места, приходи и данъци за България и принуди инвеститора да инвестира в чужбина за преработка на концентратите от мина Челопеч. Сега НПО пък нападат този инвеститор, защо се изнасят златни концентрати от България.

8. 8. Предлагаме на МИЕ и МС да подготви отпадане на забраната на този етап само за проучване възможностите за добив на шистов газ в България, за да се изяснят рисковете и потенциалните възможности за диверсификация на газовите доставки и намаляване цената на газа /виж Полша, Англия и др./

Мотиви: Приета бе резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2012 г. относно въздействието върху околната среда на дейностите по извличане на шистов газ и шистов нефт (2011/2308(INI)).

На практика с тази резолюция Европейския парламент вдига мораториума върху шистовия газ и препоръчва мерки за оценка на въздействието.

9. 9. Да се преразгледа от МОСВ, Наредба № Н-4 от м. Април 2013 г. за качествата на повърхностните води и да отпаднат немотивирани от Европейските директиви ограничения на емисии.

Мотиви: Европейското законодателство: Директива 2000/60/ЕО на ЕП и на Съвета за установяване на рамка за действие в общността в областта на политиката на водите; Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент за определяне на стандарти; Директива 2006/11/ЕО, относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества

–        Текстовете от Директива 2008/105/ЕО са транспонирани в Наредба № Н-4 от м. Април 2013 г.

–        Аналогично на Директивата в Приложение №7 към чл.14, ал.4 от Наредбата са посочени стандарти за качество на специфични замърсители /общ брой 33/, които според чл.1 на Директива 2008/105/ЕО са приоритетни и за тях всички държави членки са задължени да прилагат и постигат посочените в Приложение І стандарти за качество на околната среда /СКОС/, СГС /средногодишни стойности/ и МДК /максимално допустими концентрации/.

–        Наредбата е допълнена и със стандарти за качество на химични елементи и други вещества /нефтопродукти, метали и металоиди/, които не са посочени като задължителни за прилагане от Директива 2008/105/ЕО.

–        Друга Директива 2006/11/ЕО относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества, изпуснати във водната околна среда определя метали и металоиди като категории и групи вещества, които имат пряко въздействие върху акваторията, за които обаче няма определени норми. По този повод обаче МОСВ въвежда немотивирано в Наредба № Н-4, нови норми на емисии, които са около 1000 пъти по рестриктивни от действащите до момента и на практика са неизпълними не само за минната, но въобще за индустрията.

Предлагаме този въпрос да се преразглежда и наредбата в тази част да се отмени.

10. 10. Предлагаме държавата и бизнеса много внимателно да регулират взаимоотношенията си с Неправителствени екологични организации, като за целта се използват добри практики в законодателството на европейски държави.

Мотиви: Нашите наблюдения са, че една голяма част от тях са със съмнителна легитимност и проводници на политически и корпоративни конкурентни интереси или се препитават от рекет и имитират активност, за да получават субсидии от европейски или български бюджет.

Съществуването на такива организации е възможно, тъй като липсват ясно определени критерии за професионална квалификация и компетентност на представителите на НПО /Например да има ясно разписани критерии и начини за доказването им за експертите, имащи право да изготвят доклади по ОВОС/, което води до възникване на съдебни спорове на база на неекспертни твърдения.

Такива НПО не се интересуват от научни и професионални факти и добри практики, и настройват безогледно обществото не само срещу добивната индустрия, но и индустрията въобще. По този начин тотално се срива имиджа на страната и се отблъскват инвеститорите, което е загуба на много работни места и данъци.      

Предлагаме и да се допълни законодателството, така че да се даде възможност НПО да бъдат съдени от физически и юридически лица, станали жертва на публични лъжи и безпочвени клевети.

11. 11. Да се реши от МОСВ и МИЕ, въпроса с финансиране отстраняването на стари екологични щети от неработещи минни съоръжения, собственост на държавата и които нямат оператори.

Мотиви: Стари минни съоръжения собственост на държавата, това са преди всичко насипища, които не са рекултивирани и стари минни галерии и обогатителни фабрики, които не са консервирани или ликвидирани и нямат пречиствателни съоръжения. Така те замърсяват околната среда, което се използва злонамерено от НПО и някои европейски депутати от съседни страни за оплюване България и индустрията ни.

Решение може да се намери по два начина:

–        като няколко години се отчисляват част от тези 50% от концесионната такса, която отива за държавата или

–        като се включат в програмния период 2014-2020г. на ЕС в частта за иновативни технологии проектите за очистване и опазване на природната среда.

БМГК – неколкократно мотивирано е внасяла този въпрос до МОСВ и МИЕ включително с разчети за обеми и средства.

12. 12. Министерството на земеделието и храните да не допуска преписките на бизнеса по учредяване право на ползване и промяна на предназначението на земи, при предоставени права за търсене и проучване или концесии, да се проточват повече от 3 месеца общо на регионално и държавно ниво.

Мотиви: Има много оплаквания от членове на БМГК за забавяне обработването и приключването на преписките с повече от година в МЗХ. Това води до многократно изваждане нови оценки за площи, които имат валидност до 6 месеца, закъсняване реализацията на проекти и създаване работни места. БМГК многократно е правила успешни интервенции в Изпълнителна агенция по горите и МЗХ за ускоряване на излизането на преписките на членове на камарата, но това е огромна загуба на време и нерви, която ние не заслужаваме след като си плащаме данъците.

13. 13. МИЕ, МТСП и МВР да решат незабавно с участието на БМГК, проблемите с ефективното функциониране на регионални минно-спасителни служби към структурите на Пожарната и аварийна безопасност.

Мотиви: След промените в България, съществуващата система от регионални минно-спасителни служби беше разрушена, без да се изгради нова. Това създава огромни рискове за живота и здравето на работещите в отрасъла, основно в малките и средни фирми, в които е нерационално и скъпо да се изграждат собствени минно-спасителни служби, отговарящи на всички съвременни изисквания. Този въпрос е внасян от БМГК в държавните органи многократно, без решение до момента.

14. 14. МТСП – спешно да утвърди, изготвения през 2012 г. по предложение на БМГК, актуализиран „Правилник по безопасност в подземния добив“ и спешно да актуализира заедно с БМГК останалите 3 броя безнадеждно остарели правилници по БЗР в отрасъла.

Мотиви: Последния тежък инцидент в мина „Ораново“ показва, че е необходимо без по-нататъшно отлагане, да се направят допълнения и изменения за гарантиране и осигуряване на необходимите здравословни и безопасни условия в мините – в закони, поднормативни документи и допълнения в концесионните договори. БМГК инициира създаване на работна група, която през 2013 г. приключи работата си и внесе на министъра на икономиката пакет от мерки, свързани с нормативната уредба За съжаление, до момента докладът остава без движение.

15. 15. Справянето с недостига на умения на специфични професионални групи в областта на проучването, добива и преработката на минерални суровини изисква координирани усилия между индустрията и държавата в лицето на МОН и МИЕТ. Необходими са политическа ангажираност, ясна стратегия в областта на образованието и сътрудничеството между управляващите, бизнеса и академичните среди. Необходима е координация по утвърждаването на професионални направления и учебни планове.

Мотиви: През 2012 г. Българската минно-геоложка камара стартира създаването на Браншова система за подготовка на кадри в сектора. Тази система трябва да осигури анализ и прогноза за необходимостта от кадри и компетенции за бранша за средносрочен период.

В районите с по-голяма концентрация на добивна дейност членовете на БМГК ще обединят своите усилия с МОН и общините за създаване на т.н. елитни професионални гимназии, чрез подобряване на учебно-материалната база и управление на процесите за план-прием, учебни програми, производствени стажове и реализация на завършилите.

Подобно интегриране на усилията на компаниите от бранша следва да се извърши и по отношение подобряване материалната база и управлението на съществуващите висши учебни заведения, които осигуряват кадри за бранша, както и изграждане на нов филиал или самостоятелен колеж, специализиран за нуждите на отрасъла.

Управителен съвет на

Българска минно-геоложка камара

 

Българската минно-геоложка камара е национално-представителна неправителствена организация на бизнеса в областта на добива на подземни богатства и свързаните с това дейности в България, учредена през 1991 г.

Камарата е член на Българската стопанска камара, на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, на Европейската асоциация на минната промишленост, металните руди и промишлените материали /ЕВРОМИН/ и на Европейската асоциация за въглища и лигнити /ЕВРОКОЛ/.

Българската минно-геоложка камара подкрепя Глобалния договор на ООН и е активен член на Българската мрежа на ГД на ООН.

 

 

 

---

 

*Забележник е тема за размисъл от деня

Предложете тема на info@forumat-bg.com