Дял на фосилните горива (нефт, газ и въглища) в наличната енергия за потребление в ЕС по страни за 2019 г.

Правят впечатление следните интересни факти:

1. За 30 г. (от 1990 до 2019 г.) делът на фосилните горива е спаднал само с 10% - от 81% до 71%.

Който привлече големите брандове в индустриалното (аутомотив) производство започва да задържа населението около и малко над нулата. И върху тях лека полека да надгражда с IT, създаващи R&D и интелектуална собственост на място. Който беше прекалено малък (прибалтийците) или се разсейва приятно (България) се обезлюдява.

„Кешът се събира, докато си близо до касата“ (стар виц)…

Преди време, работейки върху коментар по демарша на прокуратурата спрямо мината в Челопеч, попаднах на данни за доходите от заплати в областите и общините, където работят Дънди прешъс металс (ДПМ), Асарел Медет (АМ) и Аурубис. Тогава поводът не позволи съществени коментари по темата. Но порталът на Института за пазарна икономика (ИПИ) за стопанството на общините в България, неотдавнашният анализ на стопанския живот в областите от Южна България и данните на НСИ за развитие на доходите дават много поводи за интересни обобщения.

След последната ми статия за Зелената сделка и българската енергетика излязоха доста коментари, че затварянето на тези или онези български електроцентрали не е толкова опасно.

Имало как да го компенсираме с някакви умни и иновативни технологии, европейски механизми за капацитети, революционни енергийни решения, и какво ли не. Само че в държава, която 15 години не може да построи нито един лифт, 30 години не може да привлече производител на автомобили и 65 години не може да довърши една ядрена централа, наистина ли някой смята, че е възможно да направим високотехнологична енергийна революция за 4 години и половина (ако такава съществува)?

Те просто правят централите с високи емисии прекалено скъпи, но тези емисии си е наша работа как и дали да ги управляваме

Преди година правих презентация в НБУ и показах, че замяната на въглища с природен газ и до 10% водород е най-сигурният път за дългосрочно оцеляване на трите централи в Маришкия басейн. Това намалява разходите за въглеродни емисии с 60%, което най-малкото означава и ограничаване на ръста в цените на електроенергията за потребителя.

Не мога да се въздържа да не споделя още малко подробности за Тексас...

Първо, с настъпването на кризата някакви умници в ERCOT решили да приоритизират електроподаването към домакинствата и институциите и... спрели тока на нефтените и газовите полета и рафинериите!?