Форумът

Switch to desktop

Икономика

България живее на вересия – вътрешният й дълг расте всеки месец

Рачо ПетровРачо Петров: Душа да им е яка на тия дето ще управляват след екипа „Борисов"

Г-н Петров, по време на първата „капиталистическа" петилетка бяхте зам.- промишлен министър – в синия кабинет на „Ф.Д.", после за кратко и при наследилия го „Беров". Отговаряхте за ключови отрасли – оръжие, тежка химия, телекомуникации, енергетика. Заради едни „потънали", неизвестно и до днес в чий джоб, милиони, подарени ни от Световната банка, през далечната вече 1992 г. - на 24 юни, тогавашното промишлено ведомство даде една култува пресконференция, приключила скандално. Надсловът й бе „Истината за Нефтохим", а тя така и не бе казана. Седем години по-късно, в навечерието на местните избори през октомври 1999 г., 58% от бургаската рафинерия, срещу реално 81 млн. щ. долара кеш, станаха собственост на руската „ЛУКойл –Европа". Днес, 12 години след сделката, тя взе да излиза особено солена на българите. Защо според Вас се получи това?

 

- Получи се „закономерно"

– след като в един дълъг период, вече почти близо година, дизелът в България се продава на значително по-висока цена от бензините. При положение, че в Европа, без да говоря в целия свят, няма страна, в която дизелът да е по-скъп от тях. И това е естествено. Ако някой се е потрудил да погледне резултатите от обработката на условно казано един метричен тон нефт, ще види, че около 30% са бели горива, или бензини,около 35% са съответно дизелово гориво и около 35% са тежките остатъци, които представляват мазут, газьол и т.н. При тая конфигурация не е логично и не е обяснимо как може у нас по-голямото количество гориво, което фактически се получава от един метричен тон нефт....

 

А и което повече се харчи, защото освен всичко друго е основна суровина за индустрията и на практика прави оборота, оттам и печалбата на рафинерията...

 

- Ми, ето ви я причината, за да бъде то с по-висока цена. Защото някой в България използва монополните позиции, които си е получил, без изобщо по никакъв начин да може да бъде преодоляна именно тази зависимост.

 

Нека кажем и името на „използвача"– нали „всички обичаме „ЛУКойл"?

 

- Не, „ЛУКойл" може да прави всякакви опити за това или онова, да си калкулира и съчинява тази или онази цена. Но компанията „ЛУКойл" се намира на територията на България и не може да прави нищо без съответно потвърждение на тези нейни желания от правителствените органи. И няма какво да прехвърляме вината на този или онзи в „ЛУКойл", или където и да е. Основният и принципен въпрос е, че някой в България разрешава монополният доставчик да борави свободно с цените. Той – който и да е, винаги би желал да го прави. В случая такъв късмет е извадил г-н Валентин Златев, ръководител на рафинерията в Бургас. Поднесли са му го на тепсия поне две държавни институции – едната уж защитаваща конкуренцията, другата потребителите. Нека кажат тия органи дали отстояват онова, за което са създадени...

 

Вие, майтап ли си правите – „на голо", както му викат шопите? Как си представяте, че въпросните „органи" ще вземат да отговарят на подобни „тъпи" въпроси? Още повече, че всички в милата ни родина сме наясно колко „самостоятелни" и „независими" са тия комисии" – на хартия за пред ЕС. Командният им пулт винаги е бил натискан от „Дондуков" 1, сега конкретно палецът е на „премиерът-слънце".

 

- Какъвто и да е вариантът на „слънцето" обаче, в случая трябва да кажа, че играта започва да мирише много неприятно. Защо? Преди всичко да сме наясно с някои дадености, които много хора не познават, а други се опитват удобно да забравят. „Нефтохим" е приватизиран от руската фирма „ЛУКойл". Руската фирма „ЛУКойл" е един от основните добивници на нефт в Русия и съответно нормално е да се захранва комбината „Нефтохим" с нефт от Русия. Защото няма логика Бургас да го закупува някъде другаде, хеле пък при сегашните условия, когато руското правителство, лично Путин, заяви, че Русия няма да изменя цените на нефта под влияние на арабските доставчици. И, че напротив - руснаците ще се стараят в тази обстановка, все повече да разширят пазара за нефт и респективно газ. Тъй като затоплянето на климата освободи в известна степен така наречения „северен морски път" и осигури сравнително по-лесен достъп на танкерите до руските запаси, които се намират в Далечния север. Така че оправданието на премиера Борисов, че видите ли арабските страни продават по-скъп нефт - в казуса „Златев-горива-Русия"не върши никаква работа. Силно се съмнявам също, че г-н Златев е осветлил г-н Борисов за още една тънка техническа подробност, която обаче в белите страни веднага се отразява върху цената на производните от т.нар. „черно злато". Не е новина, че „Нефтохим" е изграден с братската помощ на бившия Съветския съюз. Специалистите обаче знаят, че комбинатът в Бургас е „разчетен" за работа с нефт, който има съдържание на сяра не повече от 3.7%. И ако този процент стане повече, има опасност, вместо да се получават горива, от крекинга по тръбите да тече „откровено" количество сярна киселина.Това ограничение за „лекотата" на нефта обаче важи за всички евентуални доставчици на суровината – независимо дали ще се от руски, арабски, венецуелски и прочие находища.

 

Но това, което обяснявате на практика налива вода в мелницата на Борисов и може да не сте прав, че Златев не го е „светнал" за споменатата техническа подробност. Основателни ли са според вас премиерските атаки към Костов, че е продал Нефтохима точно на руснаците?

 

- Ида и не...

 

Тоест, споделяте ли становището, че друг купувач не би го взел, защото е проектиран по руска технология, имаше ли комбинатът друг шанс освен руския „ЛУКойл"?

 

- Имаше шанс, то той по принцип съществува и сега. Монополното положение на „ЛУКойл" задължава държавата да има съответен контрол върху този доставчик. България представлява сравнително малък пазар и в случая „Нефтохим" се явява монополен доставчик на него. Дали владее 60%, повече или по-малко, ако останалите 30-40% са от 20 дребни играчи, то те взети общо съвсем не са дребен доставчик. Независимо, че при капацитет от 10.5 млн. тона – толкова е разчетният годишен „пик" на „Нефтохим", в момента той преработва 3.5 млн. тона нефт. И точно оттук възниква същественият проблем, за който вече говорих, и много отдавна трябваше да се постави на масата: Как се формират цените на горивата, които се произвеждат от „ЛУКойл", и на какво основание тази цена на дизела - в европейската членка България, надвишава цените на бензините? Много ще е ми е любопитно да чуя мотивите.

 

Сериозно ли говорите – кви мотиви, кви 5 лева - с извинение за баналния лаф? Нима и Вие се заблуждавате, че евентуалният премиерски отговор в случая ще се разминава с този на монополния доставчик, нарочван за призьор в топ в апокрифната класация на българските олигарси?

 

- Не, аз нямам никакви заблуди. Заблуденият може да е някой друг. А дали той се доверява повече на тоя, оня, или на фактическата конюнктура – си е негов проблем. Бедата обаче е, че кръчмарската сметка за този му личен „проблем" плащат измамените български камили. За тяхна информация - към настоящия момент с най-високи цени на горивата в Европа се намира Германия. Цените й се движат около 1.5-1.55 евро за литър бензин, при 1.33 евро за дизел. Бяха направени опити там да се замени „супера" с т. нар. „е-10" бензин, който е с „био" съставка, но това накара всичките собственици на автомобили в Германия да стачкуват и германските запаси с „е-10" напълниха цистерните. А той има това неудобство, че е с двумесечен срок за употреба, след което трябва много сериозно да си помислите какво ще правите с него. При тези обстоятелства Германия е с най-скъпия бензин. Но трябва да се отчете един друг факт. Германия не взима никакви такси за автомобилите си по отношение на магистралите, а тя има най-добре развитата аутобанна мрежа в Европа, и няма никакви допълнителни плащания за преминаване през тунели и прочие. Освен всичко Германия е и с още една „екстра", която пак я няма никъде другаде в Европа – неограничена скорост на движение, при около70% от пътната мрежа. Вярно – придвижвате се бързо, но и изразходвате повече гориво. Нали ви е ясна сметката. А у нас – тя да ви излиза, за какво всъщност плащате? И още нещо за размисъл - във всички други страни от ЕС, без изключение, има така наречените „такси" за ползване на пътищата. В Швейцария например те са около 35-40 евро за година, но горивата са значително по-евтини...

 

И къде се нареждаме ние в тая европейска картинка?

 

-  Нека сами да си направим извод. Защото – още един пример - Австрия, която има такси за 10 дни, за месец, или за два, и допълнително взима пари за преминаването през някои от големите тунели – обикновено за тези над 7 км., цените на горивата й са в някаква степен съизмерими, дори по-евтини от тези в България. Мисля, че повече коментар не е необходим.

 

Не – остава темата за акциза. Без да правя неприлични аналогии – размерът му има ли значение за повишената цена на горивното „удоволствие" у нас?

 

- Акцизът върху поскъпването на горивата в българския случай не играе роля. Защото, за да говорите за акциз трябва да сте приели, че формирането на цената от преработвателя на суровината е коректна. Но това означава, че вие имате цената на нефта, който той докарва, че ви е сте определили фактически разходите за изработване на дизел, бензин и т.н. от завода. И на тази основа, тази цена,за вас е доказателство, че въпросният преработвател коректно се е отнесъл към доставките на суровината.

 

И понеже тая информация българският потребител я няма, излиза, че „некоректно отнеслият се" е Бойко Борисов – той нася и навя опонентите си, обвини ги в политически популизъм, защото искали намаляване на акциза. А пък поне Костов ясно заяви - още преди премиерът да се включи в дебата, че това не е възможно предвид договорките ни с ЕС. Как си обяснявате причините за този евтин удар – много далеч от „феърплея", на министър-председателя?

 

- Пренасочването на вниманието към акциза, снема вниманието от производителя.

 

Сиреч от Валентин Златев. Мислите ли наистина, че чак толкова е „златен" шефът на „ЛУКойл"? Значи заради неговата индулгенция всички правителства, предхождащи „Борисовото", са в „черно" – не че в една или друга степен не го заслужават, и само „герберското" е в „бяло"?

 

- Г-жо, Шахъмова, Япония от 9 март насам се намира в страхотно положение. И моето уважение към японския народ, който се сблъска с невероятно земетресение, цунами, с атомна катастрофа. На този ужасяващ катастрофически фон – как искате да коментирам жалките скандали в малката ни България? Икономическо цунами вече 15-16 и повече години, тресе българския народ и българската държава. И за съжаление то не се ограничава само в икономиката, но поразява и интелекта на нацията. Борисов атакува правителствата на Костов и Станишев, а забрави да постави в средата онова, в което самият той участваше – на г-н Сакскобугготски. Точно в този кабинет беше направен достатъчно сериозен допълнителен външен дълг, който ще бъде голям товар за бъдещите поколения на страната.

Колкото до въпроса с акциза на горивата – с него се спекулира абсолютно несериозно и без никакво основание. Аз провеждах първите преговори за присъединяването на България към Европейския съюз и правилата на играта никога не са се изменяли от 92 г. насам. В тогавашния момент, и по-късно - ние отстоявахме онези възможни граници, които бяха полезни за България. И аз не мога да си представя, че в 2006-2007 година, влизайки реално в Европа, ние може да имаме по-евтин дизел и бензин на определена цена над дизела, който изведнъж в 2010 г. да се измени като съотношение! Въз основа на какво? Кой именно показател се е променил от подписаното окончателно споразумение за присъединяването ни към съюза на „белите" европейци?

 

Хич не ми задавайте на мен тоя въпрос с „повишена трудност". Единственото, което ми иде в главата като отговор са двата култови вица от времето на соца – за виновното международно положение и „вие що биете негрите в Америка"....

 

- Оо - „соу сори". Аз съжалявам, защото ако също така елементарно взема да се шегувам, като Вас, или каквито опити за извинения си прави г-н Борисов, би трябвало да се замисля дали случайно японският император няма някакви сериозни прегрешения към тоя свят. Срамно и недостойно би било – за всичко, което сега се струпа на японския народ. Той дава достатъчно доказателства за уважение на целия свят - че такъв народ живее в него, вън и независимо от „международното положение", и от природното.

Що се отнася обаче за нашето „цунами" и нашия „държавен и партиен" ръководител в момента – не му правят чест късите и дълги пасове из партийните полета. Прехвърляйки всичко върху предходните периоди, той забравя, че вече на власт е година и половина и че в „полувремето" между Костов и Станишев е бил главен секретар на МВР в царския кабинет на Сакскобургготски. И реално погледнато би трябвало добре да познава онези именно прегрешения, които доведоха страната до продажбата примерно на националния Телеком за 300 милиона, който 3 години по-късно беше препродаден в Австрия за милиард и 400 милиона евро. А когато говори за безпаричието на България и нейните дългове да не забравя и „суапа" – казано на български „преобразуването" на външния ни дълг от правителството на г-н Сакскобургготски. Операция, която донесе на България щета в размер на 3.5 млрд. лв. - 2 млрд. щ. долара. По-важното обаче е, че в настоящия момент г-н Бойко Борисов и високоинтелигентният му финансов министър Симеон Дянков провеждат рефинансиране чрез изкупуване на стар дълг с направа на нов, като за целта се пускат в оборот облигации. Между впрочем това се прави зад гърба на МВФ.

 

Представители на мисията на фонда до скоро бяха у нас, ако и още не са тук?

 

- Да, бяха тук до преди около три седмици. Но експертите на фонда не се занимават с тези именно вътрешни операции. Още повече, че в голяма степен поради високите качества и познания на г-н Дянков, връзката между Министерството на финансите и БНБ отдавна не е такава, каквато се предвижда по закон.

 

Какво по-точно имате предвид?

 

- Ами имам предвид, че г-н Дянков смята, че на него му е подчинена Българската народна банка, което по закон не е така. БНБ представлява самостоятелен институт, при това в условията на валутен борд, със специален така да се каже режим на действие. И затова в случая, ако говоря в прав текст, пускането на облигации за изкупуване на стария дълг чрез направа на нов означава де факто печатане на нови пари, само че във вид на хартийки, като облигации...

 

Кога се случва това?

 

- В момента се случва.

 

И на каква обща стойност са тези „хартийки"?

 

- О, ако някой има съвсем сериозно основание да се занимае с въпроса, ще се сблъска с непреодолими препятствия по отношение на финансовото състояние на страната. Но все пак ако се опита би трябвало да си изясни колко е старият вътрешен дълг и съответно, за да бъде покрит, какъв нов дълг е необходим. Тая сметка г-н Дянков вече я е направил и с благословията на премиера е намерил простото й решение - прехвърляме само дълга на страната за по-късни периоди, когато може би няма да сме управляващи. И вероятно ще е така, дано.В резултат на което, онзи, който ще дойде след нас – да му е яка душата.

 

Защото ще е „прецакан" един път от Милен Велчев, втори път от Симеон Дянков, така ли?

 

- Така. Както вървят нещата ние практически можем да се изправим при положение, в което няма да има никаква невярна величина за инфлация в страната, която към края тази година да надхвърли 5.5% до 7% минимум.

 

А тая тревожна „магия" не е ли засечена от мисионерите на МВФ, те да не са слепи?

 

- Мисля, че не са я засекли, но не защото са слепи. Просто все още се намираме в началния етап на годината и МВФ не прави каквито и да е големи разпитвания, обследвания по отношение на вътрешния резултат на държавните ни финанси. Но в края на годината инфлацията няма как да го скрие и той ще се види, тогава и хората на фонда ще го видят. Да не говорим и за един друг сериозен проблем. Ние живеем така да се каже на доверие – на дълг, който правим във всеки един месец и за който финансовият министър удобно не говори. Става въпрос за търгуване на държавни ценни книжа - ДЦК, които миналата година представляваха почти ежеседмичен тираж. Това са документи на държавни ценни книжа, които имат давност от 5 до 10 години при около 4-5% лихва...

 

Колко е стойността им за миналата година?

 

- За над 1.5 млрд. евро горе-долу са емитирани миналата година. А само за първите два месеца на тази година, на годишна основа, в сравнение са миналогодишните – януари и февруари, продажбите на ДЦК са станали вече фактически 150%. Тоест един и половина пъти повече от тези, които бяха търгувани миналата година през същия период. Което ще рече, че новите два месеца – януари и февруари на 2011-та, представляват 150% дълг в държавни ценни книжа, който по същия начин отива за следващи периоди. Да си помислят ония, които имат намерение да управляват след екипа на Борисов.

 


 

 

Следва продължение