Елена и Кръстю Лафазанови: Лафамилия има призвание да пречиства със смях

Можете да гледате на нас и като на едни обезпаразитители на заразни тегоби и нон-стопиално внушавани от медии страхове и неврози

Признавам си – трудно бих опитала сама, потънала в делнични търчежи, подобен предиЛАФ, ако две потайни ангелски крилца не бяха ми отвлекли вниманието. Шушнаха ми те две седмици поред, че се задава истински тайфун по Онзи въпрос за интимностите и аз накрая одве превита съвсем семхотерапевтично им рекох – искам. И както исках – тъй взех, че и получих. След малко на вниманието ви, готово да се самоотвлече от щъкащия-бъкащ нервен делник ще бъде нон-стоп лафащия историкограф и говорител на Лафамилия Елена Начева-Лафазанова. Тя най-добре сама ще ви разкаже – от двойно име тоест – за представлението. „Интимни беседи по онзи въпрос“ ще ви очаква на 11  май. Къде, защо с кого и как сами ще разберете. Усмихнат делник!

Първи опит за сериозен въпрос и знам, че е последен – за кой пореден път ще играете „Интимни беседи по онзи въпрос“ на 11  май? А в Народния театър на сцена „Сълза и смях“ ще продължите ли и през новия театрален сезон?

– Минахме 50-тото представление безшумно у нас, защото се случи в Америка. Играхме го в Университета Харвард в чест на приемането на България в Европейския съюз в края на 2006 г. Почерпихме се и отбелязахме 50-то „Интимно…“ с приятелите от българската общност в Бостън, но решихме, че общобългарският повод е водещ и не тръбихме за подпразничния случай . Скоро ще доближим 100-то представление и тогава няма мърдане. Благодарни сме на колегите от Народния театър за гостоприемството за съвместно представяне на сцена „Сълза и смях“ на лафторския ни шоу-спектакъл пред софийската публика.

Защо трябваше да чакаме цели 20 години, за да видим театър ЕЛА на интимна беседа и в София?

– Въпросът ви е закачка и шега. Театър ЕЛА верно много скита по страната и чужбините, но то е защото сме мобилни и компактни. А декорите ни за два от спектаклите ни с автор Академик Иван Газдов са оригами, които се сгъват и побират в багажник на кола. И в багажното на самолетите, когато се налага. Всичките си спектакли сме играли на софийски сцени. Музикално-поетичният „Разгневена нестинарка“ по творби и спомени за Петя Дубарова представяхме съвместно с Театър 199 от 1992г. няколко сезона подред. Кукленият спектакъл „Засукани приказчуни“ играхме заедно с чудесната актриса Маргарита Карамитева на сцената на Общински театър „Възраждане“ в сградата на Столична библиотека на пл.“Славейков“. После „За идиотите, които се набиват в очи-1“ играхме в Сатиричния театър, в Театър „София“. После направихме втора серия „За идиотите, които се набиват в очи-2“ и гостувахме в Театър „Завеса“ и в Народния театър.

Театър ЕЛА няма своя зала, но един ден ще се появи Меценатът ни, който ще ни приюти в собствена зала. Може би вече щяхме да сме дарени със залата си, но нашият Меценат Димитър Михалев от Бургас си отиде от земния ни свят внезапно едва навършил 56г. Но вярата ни е в сърцата ни. Търпеливо очакваме и приемаме смирено намесата на Висшия промисъл в често съвсем сляпото ни житейско живототъркалутане.

В кои градове скитахте досега с лафторските си спектакли през тези 20 години?

–  Имате предвид кои жители на кои градове и държави сме смехотерапевтирали с лафаталното си лафторско облъчване на заболели от Асмеховитаминози и всякакви други СмехоАнемози и СмехоАпсихози? Имате ли обаче място за списъка?!? На ваша отговорност. Стартираме винаги от София, защото тук живеем и репетираме в хола си – импровизираната ни камерна зала 6 на 7 метра. Да започнем от най-далечните дестинации – Лас Вегас, Лос Анжелис, Чикаго, Бостън, Лондон, Виена, Белград, Видин, Враца, Козлодуй, Плевен, Свищов, Перник, Севлиево, Велико Търново, Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Велинград, Благоевград, Стара Загора, Ямбол, Бургас, Шумен, Балчик, Русе и Варна. Най-често играем във Варна, защото от 7 години съществува Театър „Българан“, отворена сцена, която кани предимно частни трупи и ние сме едни от първите им партньори. Преди години Фестивалния и конгресен център във Варна имаше традиция да прави в голямата си зала театрални представления. Но кризата не подмина и такава мощна културна институция като тях. Пожелаваме на колегите и на себе си да се възстановят всички хубави традиции свързани с живото изкуство и култура. Духът ни човешки има нужда от повече простор и грижа.

Как точно ги забърквате тези семейни „смехотерапевтични сеанси“? Лесно ли стават или с много предварителна семейна терапия?

 – Творческият процес поглъща много духовна енергия и ни изпива силиците на всякакъв план. Но когато има вдъхновение и целта е не да се показваш колко си „велик“, а да служиш с дарбите си на хората и да им ги отдаваш с любов и щедродушие, всичко си е на мястото и чудесата стават. Изкуството е лек за душите ни и нашето семейно ноу-хау е да подготвяме своите и на публиката души за изцелението от страхове, омрази, предрасъдъци, злоба, завист и словесен тероризъм. Държим на лафторския си стил и вкус. Смехът ни искаме да е възвисяващ, а не принизяващ. Душотерапията ни е пречистваща и освобождаваща и за двете страни – за нас, смехотерапевтите на сцената, и за публиката – в ролята на пациентите ни. Досега сме нямали оплаквания и рекламации за вреда от нашия „Смехолафин“ във вид на сироп за смях за жени, деца, мъже и други, както и патентования ни „Бандаж за лечение на глупостта“ специално за мъже Надяваме се, че публиката ни ще продължи да долавя самоиронията ни и ще прощава всички закачки. Макар, че нашият принцип е да се майтапим добронамерено само с онова, което самите ние можем да понесем за себе си. Никога не се присмиваме осъждащо, хапливо и охулващо, а отпращаме смях с цялата си любов и опрощение към човешките ни слабости… Макар, че ние нямаме вече никакви слабости, имаме само дебелости .

Освен темето на Кръстю ще видим ли и нещо друго разголено на сцената?

– Голи-голенички разсъбличаме душите си. 

След края на представлението къде ще складирате изхвърлените токсини и тревоги от вашите зрители-пациенти и спазвате ли правилата за разделно събиране на душевни смутове и лошо настроение?

 – Дано и отговорът ни да е достоен за великолепния ви въпрос. Токсините на лошото настроение и отровните помисли, с които всички влизаме след душен работоден, се разтопяват и изгарят в топлината на любовта, която витае в залите ни по време на смехоментозните ни Беседи. Любовта е най-екологичната вибрация с мощен заряд, който изпепелява низшето и го трансформира във висше. Т.е. ако влезете с низше образование – излизате с висше, ха-ха. Носете си и книжките за заверка .

Извинете за интимното питане, но публиката ще получи ли отговор на „Онзи въпрос“?

– „Интимно“ означава „вътре“ във „времето“ – „IN…TIME“. Във времето от което са късчета душите ни, оживяващи телата ни, докато се подвизават на земен план. Когато мъж и жена са „интимни“ сливат душите си преди всичко, но някои спират до външното телесно сливане. Ние на сцена не го показваме, но пък си изказваме всички отговори, които от опит сме складирали за „Онзи въпрос“, а именно „Защо сме тук на Земята и какъв е смисълът на земното ни пътуване като души в телесни НЛО?“

НЛО са космическите ни капсули носители на Нашите Лични Отговори по всеки въпрос .  

Ще могат ли зрителите да спят спокойно след вашето представление?

–  Целият ни живот е сън. Ние се опитваме да разбуждаме душите, възгледите и съзнанието на зрителите. И колкото на по-фина честота вибрират те, толкова сънищата и мечтите им на всеки план са по-смислени. Лафамилия има призвание да пречиства със смях. Можете да гледате на нас и като на едни обезпаразитители на заразни тегоби и нон-стопиално внушавани от медии страхове и неврози. 

Какъв е пулсът на публиката днес и като едни видни смехотерапевти каква терапия ще предпишете на своите любими пациенти?

– Неограничени дози любов и добронамереност. За Бога, спрете да се зомбирате с клюки, злословия и охулване на съседи, политици и популярни хора. Нужно е да осъзнае всеки, че желанието да живеем добре зависи от собствения му избор как да мисли, какво да говори, какво да поглъща с очи, слух и сърце. Ако иска да живее добре, трябва да върши добрини и това ще му се връща. Ако оплюва и злослови, ако осъжда другите и се държи като жертва, това ще е и пълнежа на личността му. Мислете за душите си и умовете си като за резорвоара на колата си. Ако я зареждате с качествена енергия и гориво, ще хвърчите с успех по магистралите на живота. Ако задръствате резервоарите си с омрази и злост, двигателят ви ще изпуши и ще гръмне. Но любимите ни пациенти, зрителите, които идват по няколко пъти на спектаклите ни, знаят това. Те знаят почти наизуст скечовете и вицовете, и беседите, но идват отново и отново като на сеанси, за да съпреживяват онези енергийни вибрации на обич в салона и изчистване на лошите натрупвания, които човек сам трудно успява да включи. Нали може да си представите колко различен е ефектът ако са включени 500 или 800, или 1000 смеещи се и обичащи души. Който се смее, душата му пее и зло не мисли .  

А истински пациенти, които ще консултираме и терапевтираме, за да ги подготвим за физическото им лечение, ще приемаме с усмивка скоро в Медицински център ЦИМА на ул.“Панайот Волов“ № 39 в София. Нашите приятели лекари д-р Ценов и д-р Рангелова ни предоставят „Кабинет по смехолечение“. Моя безмилост проф.д-р Начева ще е Завеждащ кабинета, а доц.д-р Лафазанов ще е гостуващ в часове, когато успее да се откопчи от закопчаното си плътно стегнато снимачно време. Но има шанс. Защото и лечителите се нуждаят от лечение и сеансите всъщност са за двете страни .

(В) какво последно ви забърка публиката и беше ли вкусно?

 – След всяко представление публиката ни зарежда с обич и аплодисменти, които ни насърчават да продължаваме въпреки вампирясалото ни по „материалното“ време. Толкова сме заредени след спектакъл, че светим. Благодарим ти, вярна наша публико! Благославяме те!

С какво най-често ви разсмиват зрителите?

–  Искат ни лафтографи върху кожата си, на сутиен, в бележници, на … Библия. Давали сме само на кожата на дланта, но с предупреждение, че ако не си мият ръцете, не отговаряме за лекуването на болести от микроби. Ние отговаряме за лечение на духовните бацили и микроби, които ни превръщат в роби на материята.

Вярно ли е, че криете книгите си „Пълнолудие или две кофи смях“, „Новолудие и Уникум“ и „Засукани финтифлюхани приказчуни“ под дюшека и затова не ги намираме по книжарниците? И ако все пак някой много иска да ги прочете, как може да се сдобие с тях?

– Не ги крием. Просто не сме ги преиздавали поради скучни П(А)РИЧИНИ.

Елена, помниш ли какво последно ти сервира Кръстю? А ти на него?

 – Почти всяка сутрин Къци ми сервира кафе в леглото. Аз на него и на сина ми – палачинки с техния образ… . Защото толкова ги обичам, че първо ги бия двамцата с тигана, за да приличат палачинките на домашните ми любимци.

Кога за последно би Кръстю и още на какво (и само между нас да си остане – после той пак ли спа сам на дивана в хола?)

– Винаги го бия на шах, той мен ме бие на карти. И никога не спи на дивана в хола, много е тесен и не се разтяга. За разлика от усмивките ни, на които им е тясно вече върху лицата ни, колкото и топ-топчести да стават лицата на топ-актьори, топ-топчести като нас, мерси. 

Кои са трите неща, в които вярвате вечер след залез слънце?

– Че няма да загубим и винаги ще имаме поне по 3 повода за сутрешната си усмивка. 

ПослеЛАФ

Сайтовете, от които можете да си откраднете рецепта за добро настроение и домашно смехолечение:

www.elatheatre.blogspot.com

www.kabinetposmehoterapia.blogspot.com

Автори на снимките са:

Плакатът е изработен от Театър „Българан“-Варна

Снимката на Елена и Къци пред корабите е на фотографката Петя Янакиева – Бургас

А останалите снимки от самото представление са дело на фотографите Недко и Ивелина Александрови