Loading...
Правителство
„Когато правителството се страхува от хората имаме свобода. Когато хората се страхуват от правителството имаме тирания” – Томас Джеферсън
„Бордът на Федералния резерв се опитва по всякакъв начин да прикрие силата си, докато истината е, че Фед е узурпирал правителството. Той контролира всичко тук (в Конгреса), както и международните ни отношения. Той издига и сваля правителства по свое собствено желание.” – Луис Макфадън, бивш председател на парламентарната комисия по банковото дело и валутата.
„Историята ни учи, че когато правителството нараства, свободата намалява.” – Томас Джеферсън
„В политиката няма случайности. Ако нещо се случи, значи че е било планирано да се случи.” – Ф.Д.Р.
„Правителство, което е достатъчно голямо за да ви даде всичко от което се нуждаете, е достатъчно голямо за да вземе всичко, което имате.” – Томас Джеферсън
„В най добрият случай правителството е сприхав слуга, а в най-лошият – тираничен господар.” – Джордж Вашингтон
За съжаление много хора си мислят, че „американското правителство” е терорист. НЯМА американско правителство, не е имало такова дълги години. Това което се смята, че е „американското правителство” е чуждестранна, военна корпорация прикриваща се под названието „американско правителство”. Тя е приела името „правителство на САЩ” с една единствена цел – чрез измама да накара народа на Америка да повярва, че го представлява и че е неговото правителство. USG (правителството на САЩ) е частна, фиктивна корпорация за извличане на печалби. Тя е толкова свързана с американския народ или неговата територия, колкото е СИЪРС (SEARS) – друга фиктивна корпорация за извличане на печалби. „Американците” (в това число влизаме и ние, канадците), от дълго време сме подложени на тероризъм от страна на USG и правителството на Канада. Нито един жив човек днес не е имал представително правителство, което ни кара да се запитаме: „Защо трябва да участваме в чуждестранни избори на чуждестранна корпорация?” Няма такъв човек, който да ни представлява и за когото да гласуваме. Страната ни е била под обсада толкова дълго време, че се съмнявам, че ще успеем да си я върнем.
Правителство – Канада
Конституцията и Хартата за правата и свободите не се отнасят до канадците. Припомнете си четирите елемента на валиден юридически договор: 1) пълно оповестяване, 2) равностойно насрещно задължение, 3) законни срокове и условия, 4) подпис на страните. Вашият подпис там ли е? Не, вие не сте страна по договора. Тъй като КАНАДА е корпорация, Хартата е точно това – харта за LLC (корпорация с ограничена отговорност), а не договор по който вие сте страна, тъй като корпорациите не могат да се договорират – само живите същества могат.
Конституцията е законодателното орган написан от държавата, с цел контрол над правителството. CAG (канадското правителство) се контролира от военна, чуждестранна, фиктивна корпорация носеща името Английска църква известна и като Британска корона. „Тяхната” Конституция не се отнася до хората населяващи земята наречена Канада. Тя, както и всеки друг кодекс, правило, наредба, указ и подзаконов акт се отнася единствено до служителите на Короната – а именно до правителствата на провинциите и федерацията и всички техни служители – както и тези които са съгласни да я признаят. Вижте за кого се отнася Канадската харта за правата и свободите.
32. (1) Тази Харта се отнася до:
а) Парламента и правителството на Канада, относно всички въпроси, които са в правомощията на Парламента, включително всички въпроси отнасящи се до територията Юкон и Северозападните територии, както и
б) до законодателната власт и правителството на всяка от провинциите, относно всички въпроси, които са в правомощията на законодателната власт на провинциите.
Тъй като никой от нас не е подписал този договор, той не се отнася до нас. Нашите „права” според хартата са безнаказано нарушени от притежаваната от Английската църква чрез Ватикана и Британската корона правна система известна под името BAR (Британски акредитационен регистър).
Има разлика между правителството на Канада и правителството на САЩ: федералните служители в Канада не само се наричат „служители на гражданите”, но също и го вярват – може би те наистина са служители на народа и следователно за тях е по-лесно да разберат, че канадците наистина са суверени-може би. Въпреки че на американците чувството за суверенитет е вродено, федералните служители на САЩ нямат намерение да го признаят.
Правителство – Америка
Целите на правителството са били само четири:
- да предостави войска за защита на американските републики;
- да наблюдава търговията между републиките;
- да подържа благосъстоянието на ВСИЧКИ (а не само на някои групи хора);
- да управлява международната търговия на обединените републики.
„Законът за правата” (Bill of Rights) определя ограниченията на едно правителство. Народът на САЩ никога не е имал „конституционни права” – той е имал правителство с ограничени права за да се запазят естествените му права. За съжаление това вече не е така.
Социализъм: правителството контролира комуналните услуги (железопътен транспорт, пощи, комуникации и т.н.), собственост на обществото.
Фашизъм: народът „притежава”, но правителството контролира всичко.
Комунизъм: правителството притежава и контролира ЦЯЛАТА продуктивност.
Тъй като името на нотариалния акт на вашия дом е име създадено от държавата, държавата притежава дома ви. Забележете, че тази постановка се покрива с последната дефиниция: КОМУНИЗЪМ.
Единствената цел на Световния елит е създаването на икономика задвижвана от робска сила – „икономическа система притежавана от работниците и контролирана от държавата, икономически растеж и планиране контролирани от централна власт, корпорациите и акциите им регулирани от правителството, лихви и данъци контролирани от частни лица чрез борда на Федералния резерв и политически контрол от една авторитарна партия” – Франклин Делано Рузвелт.
Те трябва да отвличат вниманието на хората с безсъдържателни теми като спорт, политика (все едно, че има някаква разлика между ръководителите на различните партии) чрез телевизиите, за да не разберат какво наистина се случва.
Първата точка на комунистическия манифест е: забрана на частната собственост. Планът на Световния елит е да откраднат земята, да контролират семействата, образованието, религията, да основат частна централна банка, да пропагандират неморално поведение, да елиминират държавите и нациите. ВСИЧКО ТОВА Е НАПРАВЕНО!
„Истинските управници във Вашингтон са невидими и те упражняват властта си зад кулисите.” – Феликс Франкфуртер, съдия от Върховния съд, 1952 г.
„Загрижен съм за сигурността на нашата велика нация, не толкова от външна заплаха, а от коварните сили работещи вътре в страната.” – генерал Дъглас Макартър
Комунизъм
Десетте точки на Комунистическия манифест:
- Забрана на частната собственост;
- Тежък прогресивен данък върху доходите;
- Забрана на всички наследствени права;
- Конфискация на собствеността на всички емигранти и размирници;
- Централна банка;
- Правителствен контрол над комуникациите и транспорта;
- Фабриките и земеделието са собственост на правителството;
- Правителствен контрол над труда;
- Корпоративни ферми, регионално планиране;
- Безплатно обучение на всички деца в училища контролирани от правителството.
„Ние сме комунизирани: производството на стоки за потребление трябва да бъде безмилостно регулирано или … измамата, увековечена от банковия кредит ще бъде разкрита.” – Американски бюлетин
Държавата притежава ценните книжа на вашето тяло, земя, бизнес, граждански брак, деца, автомобил и т.н. – това е комунизъм, защото държавата притежава документа за собственост, държавата създава законите, комунистическата държава следи вашите облаги и задължения чрез счетоводната система, тя не ви служи и не ви обича.
Всяка една от десетте точки на „Комунистическия манифест” e осъществена. Жените си въобразяват, че имат „право” да работят (точка 8), докато всъщност това се е превърнало в жизнена необходимост, поради (точка 2) тежкия прогресивен данък върху доходите.
„Демокрацията е крайно необходима за социализма.” – В. И. Ленин
„Социализмът води към комунизъм.” – Карл Маркс
По този начин низшата класа разорява (по-точно се захранва) от средната класа роби. Висшата класа печели от корпоративната печалба извличана от същата тази робска сила. „Корпорациите” (създания на държавата) замениха „компаниите”(частни, без държавен контрол), а отделите „Човешки ресурси” замениха отделите „Личен състав” по работните места.
Федералното правителство държи в ръцете си почти 50% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Преди двадесет и пет години то притежаваше 10%. Под прикритието на „капиталистическа система на свободния пазар”, комунизмът вече е при нас.
„Абсолютно абсурдно е да се предположи, че правителството ще вземе парите ни без нашето съгласие под прикритието, че ни защитава. Разумът не ни позволява да предположим, че някой доброволно би дал пари на терократите, който се представят за „правителство”, за да гарантират неговата защита, освен ако от самото начало, категорично и напълно доброволно, той не е сключил договор с тях за това.” – Лайзандър Спунър
Когато USG/CAG тръби „заплаха” за каквото и да е било, под предлог „защита на националната сигурност”, това никога не е в полза на нацията или народа на тази нация; това е в защита на „сигурността на корпорацията” – техния собствен частен клуб. Членовете му мислят единствено за защитата на своите собствени интереси, а не на земята или пък на хората, които живеят на нея.
„Необходимостта” е претекст за всяко посегателство върху свободата на човека. Това е аргумента на тираните и кредото на робите.” – Уилиам Пит, 1783 г.
„Всичко казано от държавата е лъжа.” – Ницше
„Всяко правителство се ръководи от лъжци и не трябва да им се вярва за нищо.” – И. Ф. Стоун
Спомних си историята за един лош човек, който беше заловил малко момиче в плен. Той и казал, че е сложил в платнена торба бяло и черно камъче. Ако момичето изтеглело бялото камъче от торбата, той щял да я освободи; ако обаче изтеглело черното камъче, тя щяла остане с него. Момичето мушнало ръката си в торбата, извадило едното камъче и го изпуснало на пътя. То се изгубило сред другите камъчета. С разкаян вид тя мушнала ръката си в торбата и изтеглила черно камъче. „Тъй като черното камъче остана в торбата, камъчето което изтеглих трябва да е било бяло.” – казала тя. Разбира се, той беше сложил две черни камъчета в торбата и въпреки това, беше принуден да я освободи защото умът и я спаси. Ние трябва да развием такива умения, когато си имаме работа с тирани.
Свобода
„Обикновеният човек не желае да бъде свободен. Той иска само да бъде в безопасност.” – Х. Л. Менкен
„Това, което правим за да се чувстваме в безопасност, рано или късно създава предпоставките за нашата смърт.” – Р. Мос
„Този, който заменя свободата за сигурност, не заслужава нито едно от тях.” – Бен Франклин
„Същността на психологическата принуда е такава, че тези, които са под натиск остават с впечатлението, че действат по своя собствена инициатива. Обектът на мозъчна манипулация не подозира, че е жертва. За него стените на затвора са невидими и той вярва, че е свободен. Това, че не е свободен е ясно само за другите. Робството му е пълно и абсолютно.” – Олдъс Хъксли – „Отново в смелия нов свят”, 1958 г.
Проблемът със знанието е, че няма връщане назад – като Червеното хапче в „Матрицата”. Желая ли да заменя свободата си за един по-лек живот като послушен роб? Свободата ни най-вече зависи от това дали ще подпишем договора за отказ от правата си или ще осъзнаем същността на облагите, които обуславят съществуването на договора и ще се противопоставим на наглостта на договора.
“Свободата” не е най-лесния път – въпреки това ние ще сме по-удовлетворени от себе си за това, че сме го избрали. Същността на свободата ни е способността да избираме.
„Ако някога заживеем в хармония, то политиците и бюрократите ще трябва да се ограничат в това което работата им изисква и да извличат облагите си от тези които по свой избор са решили да им сътрудничат. Животът на хората принадлежи на самите тях, а не на Държавата или която и да е друга абстракция.” – Б. Шафър
„Никой не е така безнадеждно поробен от този, който погрешно вярва, че е свободен.” – Гьоте
„Ако един народ цени нещо повече от свободата, той ще я изгуби; по ирония на съдбата, ако това, което цени повече са удобството и парите, той ще изгуби и тях.” – У. Самърсет Моъм
„Опасно е да си прав, когато правителството греши.” – Волтер
„Това което ме учудва в историята, е търпението с което мъже и жени носят излишни товари, наложени от правителствата им.” – Уилиам Х. Бора
„Ние активно трябва да се противопоставяме на приетия от обществото обсег на властта на правителствата.” – неизвестен
“Най-сериозната причина за хората да искат да имат и да носят оръжие е за да могат в краен случай да се защитят от тиранията на правителството си” – Томас Джеферсън
„Аз никога не бих одобрил създаването на Централното разузнавателно управление през 1947 г. ако знаех, че то ще се превърне в американското Гестапо.” – Хари С. Трумън (1961)
„Ние трябва да направим избора между бедността и свободата, между робството и изобилието. Ако хората успеят да попречат на правителството да прахосва труда им, претендирайки че се грижи за тях, те ще бъдат щастливи.” – Томас Джеферсън
„Жизненият стандарт на средния американец трябва да се влоши…Не смятам , че това може да се избегне.” – Пол Волкър бивш председател на Федералния резерв
„Ако някога американците позволят частни банки да емитират и контролират валутата им чрез инфлация, а след това и чрез дефлация, банките ще лишат хората от каквато и да е собственост докато децата им се събудят бездомни на континента, който техните бащи са завладели…Правото да създават пари трябва да бъде иззето от банките и върнато на народа, на когото то по закон принадлежи” – Томас Джеферсън
„Тези малко на брой, които успеят да разберат системата (чекови пари и кредити) ще бъдат заинтересовани от печалбите и, или толкова зависими от облагите и, че няма да и се противопоставят, докато огромните човешки маси, умствено неспособни да осъзнаят огромните предимства, които капиталът извлича от системата, ще носят бремето и без да се оплакват и без даже и да подозират, че системата противоречи на техните интереси.” – „Братя Ротшилд от Лондон”
Какво, да работя ли?
„Един от симптомите на предстоящата нервна криза е убеждението ,че работата ни е от изключително значение за нас” – Бъртранд Ръсел
Търговската игра може да бъде спечелена единствено от банкстерите. Те са ни програмирали да вярваме, че колкото повече пари имаме, толкова по-добре ще живеем. Поради тази причина днес мъжете работят на две места, а всяка жена под петдесетте смята, че „трябва” да работи. Никога не съм възнамерявала да работя, никога не съм вярвала в глупостта, че „жените искат кариера”. Не съм срещала жена, която да не е недоволна и затова смятам, че съм права. Много жени започват работа вярвайки, че могат да променят света, че светът би бил по-приятен с по-малко тестостерон по върховете. За съжаление, жените които се издигат до върховете се превръщат в мъже. (Вижте снимка Кристин Лагард – директор на МВФ (бел. прев.) )
Те обличат мъжки костюми и така усложняват проблемите си. Много по-лошо е жените да си мислят, че са мъже управляващи света, отколкото светът да бъде управляван от мъже. Това, което жените искат е децата им да израснат в един по-безопасен и щастлив свят и въпреки това, те прекарват дните си далеч от децата си.
През последния ден, който прекарах на работа като медицинска сестра, след като се качих на колата си, аз чух: „Ти никога вече няма да си робиня на човеконенавистната фармацевтична индустрия и медицинската Мафия”. От дълго време се чувствах неудобно за това, че тровя хората около себе си, така че след премахването на тези етични угризения, отново се почувствах прекрасно. Мина ми през ума, че все пак трябва ще трябва да работя по някакъв график, така че възнамерявах да не прекратявам окончателно обвързаността си, но както се оказа волно или неволно, това беше последния ми работен ден.
Позволих лицензът ми за медицинска сестра да изтече. Не пожелах отново да ставам обект на изнудване – „получаване на пари чрез насилие или заплаха” (Оксфордски речник на английския език) – нито пък на лицензиране – „разрешение да се върши това, което в противен случай е забранено”. (Оксфордски речник на английския език) АСОЦИАЦИЯТА НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ В АЛБЕРТА е корпорация, която не би ми разрешила да работя като медицинска сестра, ако не си платя таксата. Това е изнудване. Медицинските сестри са длъжни да плащат годишна такса, която през 2001 година в Алберта ми струваше приблизително 6 дни работа – 900 канадски / 600 щатски долара (целогодишна такса за седемте месеца, които бях работила преди таксата за следващата година, които трябваше да заплатя през тази календарна година, както и профсъюзния ми членски внос от $ 400. Впрочем, профсъюзът отказа да ми съдейства да получа компенсация от 6 долара на час за 25 годишния ми трудов стаж. Получавах само 75% от заплатата, която ми се полагаше за труда ми). Днес ако не си лицензиран, законът не ти позволява да се грижиш за болни. Коя състрадателна организация би измислила подобен план? Това е връх на корпоративното / банкстерско мислене. Никога не погледнах назад и никога не се завърнах, а те се чудят защо има „недостиг на медицински сестри”.
Минималната заплата е ужасна подигравка и никой не може да живее с нея. Работата на минимална заплата е за ученици, които живеят у дома си и се нуждаят от малко пари за уикенда. Тази работа не е за хора, които трябва „да си изкарват прехраната” и въпреки това много са тези, които са благодарни, че имат тази безполезна работа, понеже повечето от „добре заплатените професии” са изнесени от Америка (аутсорсинг). Никога не е имало повече безработни – даже и по време на Голямата депресия.
След като в продължение на много години аз се тревожех за $$$, аз най-после се изправих пред истината – никога не е трябвало да се тревожа за „пари”. Винаги съм имала пари в наличност. ВИНАГИ! Спрях да се тревожа откъде те ще ми дойдат. Не знам как е възможно, но през тези 35 години, през които колегите ми са работили и спестявали за да се пенсионират, пресметнах, че всъщност съм „работила” само една четвърт от това време. Никога не съм работила целодневно, с изключение на два кратки промеждутъка за по-малко от година, докато бях двадесетгодишна. Имаше периоди от по една година, през които не съм работила и това не включва времето когато момчетата ми бяха малки и когато баща им ми плащаше финансова издръжка. Чудя се как съм успяла да оцелея.
Не казвам, че сама го направих. Това, което казвам е, че никога не ми се е налагало да се тревожа за $$$ и то не защото съм работила много през целия си живот. Вярно е, че жените работят за пари най-много, когато те станат част от живота им, но за мене това беше кратък период от време. Отдавам това на факта, че разбрах измамата с кредитните карти, което оценявам на $ 90 000. Парите винаги са присъствали в живота ми – не толкова, че да се впусна в едногодишни пътешествия по света или пък да живея в разкош. Аз никога не съм притежавала собствен дом…както и вие. Вие просто сте работили за да го изплатите. От психологична гледна точка аз съм много по-добре – най-малко защото знам, че не се самозалъгвам. Никой не може да вземе нищо от мене – нямам нищо за вземане, и знам как да защитя това което е мое.
Чували сте истории за това как съпруги са тръгвали на работа само за да установят, че след пътните разходи, облеклото и разходите по грижите за децата, както и след като правителството конфискува това което се нарича данък върху доходите, нетните приходи на семейството са по-малки. Какво са си мислели? Трудно ми е да възприема идеята, че някой трябва да работи, и най-вече жените. Тяхната работа в живота е достатъчно сериозна, а именно да измъкнат мъжете си от реалния свят в света на духовността. Дори не споменавам времето и енергията необходими за отглеждането на децата и създаването на дом.
Моята разведена приятелка трябва да плаща данък върху парите за издръжка на децата, които получава от бившия си съпруг, които той отчита като разход, докато тя, която отчаяно се нуждае от средства, трябва да върне голяма част от тях под формата на данък. Нещо не е в ред и въпреки това никой не е изненадан от това. Защо тогава жените работят? Спомням си за жената която оставя бележка за съпруга си на хладилника: „Вечерята е във фурната. Отивам да уча право. Ще се върна след четири години.”
Когато простата истина за банковото дело се изобличи, ще стане ясно, че икономическият ефект от кражбите и фалшификациите се прехвърля върху съпругите, които трябва да работят за да оцелее семейството. Ако проблемът с банките се поправи, съпругите ще могат да спрат да работят, при което жизненият стандарт ще си остане същия или да работят за да удвоят семейното богатство. Ако знаем достатъчно много за измамната банкова система, заемите ни могат да бъдат опростени или погасени, бюджетът на правителството балансиран, а всички данъци включително и тези, които плащаме на IRS / CRA сведени до нула. Ако банките платят своите дългове, никой от нас не ще дължи нищо.
Неограничен кредит
Кредитът, който федералните служители са спечелили инвестирайки в ценни книжа кредита взет от нас в заем чрез регистрацията на раждането си изплаща предварително всичко от което някога бихте се нуждаели. Ние сме кредиторите, а федералната мафия са длъжниците. Те ни дължат лихва затова, че използват нашия кредит. Въпреки това, тъй като те (държавата) са банкрутирали, не съществуват веществени пари, следователно ние кредиторите, трябва да получим възнаграждение под формата на нашите домове и коли за да се изравни и балансира сметката. Те ни дължат лихва за кредита ни, който те използват за да заплатят за производството на стоките и услугите които купуваме. Ние вече сме си платили за продуктите преди да сме ги купили. Ние все още сме притежатели на ценните книжа, тъй като никога не сме били уведомявани за тези инвестиции. Федералните служители се надяват, че никога няма да си потърсим печалбите от нашите инвестиции, но ако и когато го направим, никога няма да ни се наложи да работим и никога не бихме могли да ги изхарчим.
