Loading...
Когато държавността се разпада – било принудително, било и по силата на твърде сложен естествен процес, не възниква социален вакуум. В привидния хаос кристализират и превземат властта криминални структури. И те, особено в наши дни, могат да са и международни, т. е. извън етническите определения.
Закони пак има, но те са закони на престъпността. Социални практики също – „хватките“ на престъпността. Принудени сме да заговорим с техния „език“, за да разберем какво става.
Една подобна „хватка“ в престъпните среди наричат „врътка с кукла“. Седи например пред бюро за обмяна на валута един гражданин и като мерне „балък“, „курдисва“ го – размахва му под носа пачка валута, която предлага по твърде изгоден курс. След като балъкът „клъвне“, пачките се „връткат“, т. е. разменят. Наивната жертва получава „кукла“ вместо парите, т.е. пачка от изрязана хартия, може и от вестници, в която отгоре и отдолу има по 1 чуждестранна банкнота.
Спомнете си „лицето“ Кирил Рашков – изглеждаха го „курдисаха“ тъкмо за такава „кукла“, с която пък „курдисваха“ в крайна сметка нас. Той първо стана емблема на „ромски цар“ и оттам – причина за етническо напрежение. После – на самозабравил се дерибей, чиито действия водят пак дотам. Естествено, че във фигурата „К. Рашков“ ще има по нещо и от двете. Във всяка „кукла“ има до две дози истина.
А заради тая „кукла-врътка“ забравихме дни наред, че ни предстоят важни избори – за президент и местни власти; че сме в най-тежката криза от поне 25 години насам; че Гърция, икономическите връзки с която са несъмнено важни за България, се тресе на ръба на фалита; че и в Еврозоната ситуацията не е добра; че адекватните защитни мерки налагат стриктна финансова дисциплина, особено в събирането на данъци; че инвестициите намаляват; че може още да почакаме пред зоната на Шенген, а точно сега достъпът до нея трябва на истинския бизнес…
Е, не ми се ще да го призная, но умело ни „курдисват“ и ни „връткат куклата“. Имам предвид на първо място сред „балъците“ самия себе си, за мое съжаление.
Защо ни се случва това – защото рядко се замисляме за наистина важните неща. И първо за най-важното: какво е истински бизнес в България? За мен примерите са много, но част от най-очевидните са хората, които търгуват на пазара, по който минавам всеки ден. Повечето са там и в делник, и в празник; мнозина са наети всъщност, за да вършат тази съвсем не лесна работа, макар че уж „работят за себе си“… Знаете, предполагам, че на почти всички – които и да са, ще им одерат кожите, ако не плащат данъци и такси, ако не издават касови бележки, ако не дадат пари (поне някои) за тротоарно право, и т. н., и още не знам за какви си „права“. Ще кажете – и сред тях има мошеници, нали? Ами има – хора всякакви. Но все пак не чак такива, че от 5 години според последните изявления да не са плащали данъци и да не са декларирали никакви приходи, а да имат десетки хиляди левове очевадни разходи. И да се предполага, че дават много повече за подкупи. (Корупцията е нещо лошо, но тя не е извън рамките на икономиката; за да получиш услуга – плащаш). Иска ли някой да ми обясни как така дребните търговци ще си плащат, а такива като К. Рашков – не? И не е ли съвсем ясно, че те може да спечелят доста от свободното движение на хора и стоки в зоната на Шенген? И няма ли да понесат те големи щети от по-нататъшната дестабилизация на Еврозоната, например (недай Боже!) при банкрут на Гърция и „ефект на доминото“?
Мога да дам още десетки примери от промишлеността и земеделието (как мислите се е отразила на българската винена индустрия десетилетната „дейност“ на „К. Рашков и С-ие“ в областта на менте алкохола?). Но и този стига.
И моля всички да не пишат вече за „дъщерна банка на фамилията Ротшилд“, която купила Кремиковци. За Кремиковци знам много повече, отколкото бих искал. Няма солидна банка, особено на Ротшилд – доколкото тази фамилия има съществено влияние в международните финанси, която да се набута в явно губеща игра без скрити причини.
Е, понеже обяснявам такива неща – затова съм „балък“, и то от „първа линия“.
А защо съм наистина голям „балък“ – защото и аз се „вързах“ на драмите в Катуница, подведен като другите преди всичко от чувства, вместо да помисля например, че си имам сериозни здравословни, битови и други проблеми, и подобни режисирани „пиески“ няма да ми се отразят добре, а едва ли ще постигна нещо. Но човек е такъв, какъвто е.
Хората с опит – и аз имам скромно място сред тях, добре разбират, най-просто и ясно казано, че преди да се обединяваме „по етноси“, трябва да определим с кои ще се обединяваме: с добрите или с лошите. Бил съм по места, за които някои не са и чували; работил съм с българи, турци, евреи, арменци, роми, и т.н., без да говорим за чужденците. Сред всички съм срещал и добри, и лоши хора (някои – много лоши), и така – средни личности, по малко и от двете. Няма да ме убедите, че трябва да се „обединявам“ с някого, защото бил от даден етнос, без да съм разбрал какъв човек е.
Конкретно в случая с К. Рашков – нито го знам, нито познавам. Но ако за някого ми кажат, че има 7 отделни присъди за доказани престъпления, лежал е в затвора и след като е пуснат – продължил да се замесва в съмнителни афери, няма да се обединя с такъв човек. Пък бил той ром (сред тях такива, уви, често се срещат), турчин, българин, или какъвто и да е. Не съдя никого; има хора, които са грешили много в живота си и са успели да влезат в правия път. Но че не съдя някого не означава, че ще си станем първи дружки и партньори, понеже на него, видите ли, средата и системата му попречили, ама иначе бил можел все някой ден да се поправи. А засега служел (кой знае на кого) за пример за преуспял „бизнесмен“ от еди-кой си етнос.
Така че нека не ми разиграват по този начин както досега нито етнически карти, нито националистически зарове, нито политически рулетки (особено руски – „Или ще се гръмна, или не“)… Може и да съм голям балък, ама чак пък дотолкова голям – не съм.
България е модерна и демократична държава, независимо от проблемите си, макар че ускорено се движим в посока към дъното на класацията в Европа.
България от 133 години е в Европа като независима, неделима и важна съставна част от европейската икономика, култура, изкуство, просвета и наука. Изобщо от над 13-15 века е част от Европа, макар и задълго под робство. Това са за мен неоспорими истини.
Проблемът на България в модерните времена е, че след информационно-технологичната революция и процесите на глобализация светът се измени из основи. Не е вече, и едва ли някога, ще бъде същият. За никоя държава в ЕС не е възможно самостоятелно да се задържи на добри позиции в новата глобална икономическа структура – дори и за най-големите сили като Германия, Великобритания, Франция, Италия, и т.н. Натискът върху пазарите на грамадни потоци от евтини стоки (ето защо трябвала индустриализация!), идващи от разрастващите се икономики не само в Азия, но и по други континенти, е неудържим. Появиха се качествено нови, драстични проблеми, включително екологични, които заплашват целия свят. За държави като България е направо абсурдно да смятат, че ще оцелеят сами.
На основата на това, което сме, трябва да намерим точната си роля и място в нова Европа, иначе ни чака страховита катастрофа – и национална, и лична. Да, политиците ни не се справят добре. Но и в другите страни, включително водещи в ЕС, не са преуспели.
Една от основните причини според мен е, че се опитват да управляват в новите условия с негодни и остарели средства. Национализмите и фалшивото етносамочувствие са част от този древен арсенал.
Но изглежда успяваме, чак след като първо се провалим.
