Loading...
Поредния „прозападен кабинет“ – етикет, в който може да вярват само шарани
Онзи ден немското сп. „Шпигел“ написа, че България има проевропейско и прозападно служебно правителство. И естествено, сбърка. Сбърка, както винаги бъркат на Запад – надявам се, само в медиите, работейки със стереотипи и етикети, основани на думите (то същото написаха и за Орешарски, ама кабинетът се оказа проруски, както видяхме по „Южен поток“)
Вчера Плевнелиев даде интервю за „Файненшъл таймс“, където се изкара първи поборник срещу путинизма и олигархията!
Явно пропагандата е на пълни обороти, вкл. и скрито платената.
За мен обаче има лакмус, както сме учили по химия в училището. Да напомня – една хартийка, която показва специфична реакция
Лакмусът е служебното правителство, реакцията – руските проекти у нас!
Ако съдим по част от състава на новия кабинет – дори не е проевропейски, а откровено проамерикански и десен по характер. Става дума за министъра на отбраната Велизар Шаламанов, министъра на правосъдието Христо Иванов, министъра на външните работи Даниел Митов.
Ако съдим по друга част от състава му – далеч от Запада и доста ляво, дори крайно ляво. Не говоря само за премиера Георги Близнашки, но и за др. личности в него – например финансовият министър навремето е бил съветник на червения експремиер Жан Виденов и т.н.
Но всъщност трябва да се съди по делата, както ни поучава библията.
Какви са те? Вече имаме първи плод на неговите решения.
Става дума за прочутия „Южен поток“. Президентът, премиерът, министрите декларираха, че Потока е необходим за страната, но ще спазим европейските изисквания.
Е, аз съм на друго мнение- в този конкретен вид Потока е тотален грабеж за България и дори под натиск на Европа (ако евентуално си обърне позицията), аз не бих допуснал да се прави в страната ни (на грабежа с Потока отделно ще се спра)
Парадоксът е, че този плод на първото правителствено решение е незрим, негласен, невидим. Защо ли? Защото първото правителствено решение е отказ да се вземе решение за „Южен поток“ (както и за американския реактор в Козлодуй).
Да видим първо историята:
• бившето правителство, Пламен Орешарски и министър Стойнев нагло излъгаха обществото и партньорите ни в ЕС, че са спрели проектът. Оказа се обаче, че такова решение доскорошният Министерски съвет не е взимал.
• точно обратното е – в последния си ден вече бившата министърка Десислава Терзиева подписа строителното разрешение за тръби и компресорна станция в „Паша дере“ край Варна.
• това е най-голямата компресорна станция в Европа и стойността на строителството й (без подходи и т.н.) е над милиард към милиард и половина долара. Следователно влизаме в казуса „Белене“ – при спиране ни грозят санкции, арбитражни дела и претенции за подобни суми!
А сега да видим настоящето – т.е. делата на служебното правителство:
• Вицето Захариева декларира, че окончателното решение ще остане за следващото правителство. Т.е. ще важи последното засега решение, а то е скандалното строително разрешение. Демагогията с думи не може да прикрие факта, че имаме продължение на политиката Орешарски и Стойнев.
• новата министърка на регионалното развитие Илияна Цанова заяви, че не е в нейната юрисдикция (правна регламентация) да спре строителството. Истина е.
Ала е факт, че и тя, и кабинетът, а бих казал и президентът си измиха ръцете – нямаме възможност. Ще разберете защо постъпиха като Пилат Понтийски.
„Нямането на възможности“ се оказаха следните възможности:
• регионалното министерство наистина не може да отмени собственото си решение, както твърди министърката. Ала строителството може да се спре без проблем от Дирекцията за строителен надзор ( Закон за устройство на територията, чл. 156). Представената ни като суперекспертка Илияна Цанова или не го иска, или не знае за тази възможност. Или не се е консултирала какво позволява правото и какво не позволява (както направих аз). Накратко – действията й са на „калинка“ като първа възможност. Като друга възможност – на изпълнение на нареждане от Москва.
• Министерският съвет може да отмени незаконосъобразните или неправилните актове на министрите (чл.107 от конституцията. Неговият текст гласи, че „Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите“. Още по-добре е, че същият текст го има и в Закона за администрацията, чл.20, буква б). Т. е. не е проблем да се отмени строителното разрешение на вече бившата министърка Десислава Терзиева, стига да има воля и желание от членовете на кабинета. Обаче те се ослушаха, не взеха нито публично, нито служебно отношение по казуса, а както виждаме, постъпват точно като Орешарски, само дето не декларират конкретна лъжа като него.
• трета възможност е вместо да отменят решението, да вземат решение за замразяване на проекта, при което издаденото строително разрешение става безпредметно. Досега служебното правителство е провело три заседания, но не взе решение да се замрази „Южен поток“. Такова решение би би спестило в бъдеще маса щети за страната, ако проектът не се осъществи или бъде спрян от Брюксел.
Фактът е недвусмислен и категоричен:
Служебният кабинет е твърдо прокремълски, независимо от американското лоби в него.
И твърдо антиевропейски въпреки клетвите в програмата и заявлението, че трябва да се „възстанови нарушеното доверие в България от страна на европейските ни партньори и НАТО“.
Най-важното за мен – твърдо антибългарски, понеже в този си вид проектът е абсолютно неизгоден и вреден за България.
Апропо, най-интересното е, че това „американско“ лоби дори не повдигна на трите заседания досега на правителството проблемът за „Южен поток“ (а всички знаем, че САЩ са сред основните му противници). Те какво – кариеристите на Вашингтон представа ли нямат за какво иде реч? Или изпълняват роля, ама извън определените им от Изтока реплики „ала Запад“ им е забранено да излизат от нея?!
За мен това е обяснението – в евентуална властова заръка на действителните кукловоди на страната какво може да си позволят тези хора и още по-важното – какво обаче не може да правят.
Останаха още две възможности извън служебното правителство.
– Срещу разрешителното за строеж може да бъде подаден и протест от прокурор. Това е предвидено в чл. 215, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ама прокуратурата си замълча също така, както и служебното правителство.
– И последната възможност е жалба по чл. 149 ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
А сега да видим думите и делата на политиците по нея!
Бойко Борисов се тупа в гърдите като човек на Брюксел, на немския канцлер Меркел, на Запада. Но неговият кмет във Варна – Портних, категорично отказа да обжалва строителното разрешение, за което има право. Мисли ли си въобще някой, че тази негова позиция е взета през главата на вожда му от ГЕРБ?
Само да напомня – на моята стена във „Фейсбук“ са показани документите, според които правителството на ГЕРБ е изхарчило за АЕЦ „Белене“ повече пари (!!!), отколкото това на Станишев. Подписало е повече анекси от Станишев. Ясно съм написал тогава, че отказът на ГЕРБ от „Белене“ само три дни преди да изтече срокът на последния анекс (и съответно да не се подпише нов, с което въпросът приключваше) е основание за руснаците да ни осъдят.
Не бях изненадан, че НИТО ЕДИН от противниците на проекта не повдигна този аргумент. А трябваше, ако наистина беше загрижен за националния интерес.
Оказах се прав – в мотивите пред арбитража Москва е посочила именно този отказ като основно доказателство за виновно причинени вреди. (има го на стената ми) Ама публиката у нас ръкопляскаше възхитено на героизма на Борисов, който се „опънал“ на Кремъл, а другата й част възмутено ругаеше „антируската му позиция“. Не се намери медия у нас, която да ми даде думата, за да разберат хората как елементарно ги водят за носа (и анти-Беленците, и про-Беленците).
Именно по такива ключови проблеми ясно се вижда кой колко струва, какъв е в действителност и съответно човек се замисля как се оценяват и продават зад кулисите национални интереси и си осребяват позициите политиците ни. Защото друго обяснение и тогава, а и сега няма.
Та да видим позициите на политиците ни по новия казус:
• прозападната ГЕРБ и спряганата за „американска подлога“ Борисов отказаха на дело да се обявят срещу Южен поток, макар че на думи пяна им излиза от устата.
• ДСБ, свързано с Иван Костов също не подаде като партия възражение срещу строителното разрешение. „Подвигът“ на Радан Кънев, който го направи като частно лице, си е чист популизъм – съдът съвсем законно (частно лице без пряк интерес) няма да го конституира като страна по делото. И господ не може да ме убеди, че това не е било премислено предварително.
• Реформаторският блок също си затрая. Чак вчера обяви, че ще призове за намеса на правителството и прокуратурата в „следващите дни“. Ще видим кога ще дойде денят на официалната им позиция с официална декларация. Предвиждат да използват чл. 107 от Конституцията, която у нас не се прилага пряко като основен закон. Е, а защо не по Закона за администрацията, който цитирах. Ами например защото ако правителството вземе решение по чл. 107 от Конституцията, неговото решение става оспоримо по съдебен път. Май това е целта и отново се измъкват по терлици. По Закона за администрацията кабинетът е в прерогативите си и никой не може да му каже и копче. Язък за юристите на Реформаторския блок. Или язък за фалшивата им позиция на противници на проекта.
• Затрая си ДПС. Затраяха си всички политически партии, организации, различни браншови камери и да не броя по-нататък. Е, за проруските е обяснимо, ама за „прозападните“ няма обяснение.
• Затраяха си и масата „зелени“ партии и организации. А онази местност е зона от „Натура“, има качества на резерват, както посочих още преди две години. Ама тогава никой от тях не повдигна въпроса, а чак когато гражданите тази година се опънаха, чухме една-две декларации и дотам се приключи. Та въпросът ми е – „зелените“ глас в защита на природата ли са или са „зелен глас“ според хранилката? Има едно изключение – единственото на Института за зелена политика, който подаде възражение срещу строителното решение за Южен поток.
• Затрая си и президентът. Формално няма право да се меси, но това е неговото правителство и е ясно, че ще направи онова, което реши той.
• Затраяха си и маса НПО-та (неправителствени организации). Които иначе ще се скъсат да защищават правата на сульо и пульо, ама не им пука, че хиляди граждани ще бъдат подложени на недопустимо шумово и вибрационно натоварване. Парадоксът е, че редица от тях са финансирани от структури от Запад – фондации, обществени фондове, различни институти, а някои директно от „Америка за България“. На това му казваме в България – храни куче да те лае. Но САЩ имат много пари въпреки лошото им финансово състояние и както напоследък все по-често се вижда – харчат ги без ефект за глупости и понякога дори в полза на враговете им (ИДИЛ, дето сега бомбардират, е най-фрапантният пример от най-близкото минало)
А кои обжалваха освен вече посочените?
– НФСБ и ВМРО с подписите на двамата им председатели като коалиция Патриотичен съюз
– сдружение „Гражданска лига“ на Стефан Гамизов
Бъдещето ще покаже дали не става дума за поредното снишаване по тертипа на прочутия лозунг на Тодор Живков или говорим за истинска политика.
И две думи за „Южен поток“ – компетентни, понеже пазеното като свръхсекретен документ проектно проучване от две години е в ръцете ми.
Какво губим:
1. нарязваме над 60 км родни газопроводи, защото повече няма да се използват (входа от Румъния)
2. подаряваме към 260 км от родната газопреносна мрежа, без това да се отчита в капитала на смесената компания
3. губим таксата за пренос на сегашните млрд. кубометри към Турция, Гърция, Македония на стойност 110 —130 млн. долара според пренесените количества (116 млн. за 2012, за 2013 още няма данни)
4. от първия етап (сегашните количества към Гърция, Турция, Македония) продължаваме да губим около 60 млн.долара, понеже днешната такса ще се дели на две между нас и руснаците.
5. първи допълнителни приходи получаваме след 27 години от втория етап – от 40 млрд. кубометра, които преизчислени според километри трасе и спрямо днешните тарифи дават такса около 130 млн. долара. Т.е. минимум 25 години губим по 60 млн. долара (1.5 млрд. общо), а след това получаваме точно толкова, колкото взимаме и сега при пренос на 3,33 пъти по-малко газ.
6. проектът е оскъпен поне трикратно, за да има за крадене от руските олигарси и за рушвети на нашите политици. Това е приоритетният му „плюс“ за всички упражняващи властта у нас.
А ето и част от финансовите разчети на Южен поток, огласени от мен още преди 2 години:
S.Stream_Bulgaria_vol 5_annex 12 RAZCHETI
S.Stream_Bulgaria_vol 5_front page_eng
S.Stream_Bulgaria_vol 5_annexes 1-6_eng cena trubi
S.Stream_Bulgaria_vol 5_EN_eng
S.Stream_Bulgaria_vol 5_annexes 7-11_eng obsta cena
Сигурен съм, че троловете ще ревнат, че съм русофоб и американофил. Та затова ще кажа няколко думи и за 7-мия реактор в АЕЦ „Козлодуй“ към вече изнесеното досега от мен.
„Освен това трябва да видим какво ще стане и как ще постъпи кабинетът и с подобния проект „Уестингхауз“, който се използва като разменна монета на Москва срещу „Южен поток“…“
От договора, макар и със заличени части и абзаци личи следното:
1. всякакви приказки за окончателна цена са мит. Предвидено е твърда цена за доставката на съоръженията и индикативна за строителството. При индикативната е важен индексът. Т.е. могат да ви дадат 5.5 млрд., ама после да станат 10 млрд., както се получи с Белене.
2. финансирането не е осигурено. Споменава се Японската банка за развитие и американската Eкспортно-импортна банка, ама изрично се говори за включване на частни акционери за финансиране срещу участие в капитала. Е, всякакви може да са, защо да не са и руснаци, но тогава къде отива мотивът „диверсификация“?
3. делът на България в капитала е 70%. Следователно толкова ще са и заемните пари, които ще ползват за проекта. Накратко – ние ще си платим основната част.
4. ако проектът е изгоден, Уестингхауз няма да се отказва от участие след пускането на 7-ми реактор, както е предвидена изрично такава възможност в договора. Нещо повече – те явно са го решили още сега, понеже изрично са записали своя ангажимент само до пускането на реактора в действие. И затова им е лесно да твърдят, че не искат ангажименти за изкупуване на енергията и т.н.
5. проблемът с ядреното гориво (следващи зареждания след първото такова и погребване на отработените касети не е включен в проекта, което ще ни създаде огромни проблеми.
6. въпреки заличените части по някои пасажи може да се съди, че е оставена възможност за участие в капитала и на трети страни, както и за прехвърляне на дела на „Уестингхауз“ още в процеса на изпълнение на трети страни (родни олигарси, чужди олигарси, сульо и пульо).
http://www.kznpp.org/uf//Novini/2014/08_2014/SHA%20Kozloduy%207%20Executed%20(Redacted).pdf
Засега толкова може да се прочете, но според мен и то е достатъчно. Първият извод е, че „Уестингхауз“ не е истински инвеститор, няма и намерение да бъде такъв. Компанията е просто и засега само продавач на своето изделие.
Та затова задължително ще трябва да се види проектната обосновка, за да се прецени напълно проекта. Засега лично на мен всякакви фанфари ми се струват същите като онези навремето при Бакърджиев (вицепремиер на Костов, погребал интересите на страната ни в Москва, където подписа ново споразумение с Газпром).
А ето го и договорът
http://www.kznpp.org/uf//Novini/2014/08_2014/SHA%20Kozloduy%207%20Executed%20(Redacted).pdf
И ще помоля най-сетне русофилите и западнофилите да позамълчат. Срамно е да вярваш в митове – говори лошо за броя мозъчни гънки в теб, два пъти по-срамно е да тролиш!
