Този филм го гледаме около 15 години вече

В неделя премиерът е изненадан от увеличението на цената на природния газ – (1:45:50) – и обвинява регулатора, че не си върши работата. „Видях в това решение някакво ниво на преднамереност. Не знам дали е капан, но не е добра защита към крайния потребител“, обяснява той. Изглежда че поредно правителство е решило първо да обвини енергийния регулатор за тежкото наследство, високите цени, снегът през зимата и за каквото друго се сети, а след това да му смени членовете, които да определят „правилните“ цени.

Този филм го гледаме около 15 години вече – регулаторът, който защитава потребителите от високите цени, въпреки че това е работа на социалната политика на правителството, даже и министерство си има за целта. Друг е въпросът, че в развитите страни подобно поведение е немислимо и ако България иска да се доближи към европейските, западните, развитите страни, може би е добре най-накрая да промени подхода към регулаторите си, които са независими само по закон, но практиката малко се разминава.

В същия досаден закон е записано, че при изпълнение на правомощията си регулаторът се води от редица принципи, включително „осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите“. Може да се твърди, че именно това се случва по отношение на цената на природния газ през последните 12 месеца – индексът на цените на холандския TTF и Булгаргаз се увеличава с около 3,7 пъти. Разликата е, че при цената на вътрешния пазар това се случва много по-плавно и дори изостава от пазарните тенденции в Европа:

Казано по друг начин – точно при най-високото увеличение на европейските борси, цената в България се увеличава значително по-малко. При цените за битовите клиенти това се вижда още по-ясно – докато цената, по която Булгаргаз продава суровината на Овергаз се увеличава с 3,7 пъти, цената, по която Овергаз продава на битовите си потребители се увеличава с 2,4 пъти. Което пък означава, че дори и тези потребители, макар и останали извън мораториума върху цените на комуналните услуги, пак са защитени, макар и в по-малка степен в сравнение с цените на електрическата и топлинната енергия.

В понеделник премиерът обяснява, че увеличение на регулирани цени ще има след спиране на течовете в системата. Странно е, че след четири месеца като служебен министър и три месеца дебати с коалиционни партньори, работодателски и синдикални организации все още не е разбрал причината зад необходимостта от увеличение на цените. А именно – регулираните цени са изчислени при едни допускания за цената на ел. енергията, а само за шест месеца стана ясно, че реалните цени са около 4 пъти по-високи от тези допускания. Казано още по-просто – увеличението не е резултат от кражби, неефективности или други форми на „течове“ в системата, а от неочаквано високото увеличение на пазарните цени.

Не е лошо да се търси повече ефикасност в системата, напротив, но липсата ѝ не е причината за настоящата ситуация. Отлагането на подобни решения под благозвучното „да направим оптималното“ звучи примамливо, но това поведение ни връща около десетина година назад, когато премиерите, а не независими регулатори, определяха регулираните цени. Тогава членовете на регулаторите се сменяха през няколко месеца, компаниите – както частни, така и държавни – бяха докарани до ръба на оцеляването, а част от последствията още им тежат на балансите. Колкото и да се задържа това решение, то рано или късно ще дойде, но с много по-голяма сила.