Все се повдига темата за минималната заплата и максималния осигурителен праг.
Щеше да е ОК да се повдига от леви политици само, но уви, повдигало се е включително от десни.
Мнения бол, има място за мнения, разбира се. Но икономиката не се влияе от чувства, както се вижда с цената на природния газ и електроенергията. Свободният пазар по един или друг начин намира правилния поток.
Свободният пазар не работи добре, когато в нея има фактори, които я насочват към посока, удобна за определени страни, каквито и да са. Всяко отклонение от свободния пазар е риск, при което някой е ощетен – понякога народа, понякога определени бизнеси. Но цената се плаща винаги от народа. Затова и държавата държи правото да регулира този пазар, за да може да няма въздействие, което дисбалансира свободния пазар.
Най-лошите варианти са:
1. Държавата регулира до такава степен, че всичко фалира – това основно се случва в социализма.
2. Държавата регулира в полза на определени играчи в икономиката или създава монополи чрез подкрепа на определени компании и корпорации, или изкуствено създава държавен монопол.
У нас са се случвали и двете. Дълги години държавата е решавала колко ще струват продуктите, затова и са били в недостиг.
Сега по-скоро имитираме капитализъм като държавата работи в полза на определени среди. Така е през целия преход.
Ако имаш огромна част от населението на минимална заплата, имаш проблем, нещо не е наред. Ако имаш изобщо регламентирана минимална заплата положението е наистина зле. Кой би искал да е на минимална заплата?