Дебатът за максималния осигурителен доход и минималната работна заплата в своята същност винаги е бил дълбоко идеологически дебат.
За тяхното повишаване винаги са били и ще бъдат паразити, като политическата класа и синдикати.
Тези хора не само не създават стойност в икономиката, а с вредните си публични политики, дори я унищожават, защото административното увеличаване на тези величини, което няма абсолютно никаква връзка с производителността на труда винаги ще води до спад в заетостта, потреблението, инвестициите и в крайна сметка в БВП.
От другата страна на този дебат е продуктивната част от обществото, тоест хората, които създават стойност и плащат данъци, които паразитите да преразпределят през държавния бюджет. Това са средната и високата класа и предприемачите. Всяко едно увеличение на максималния осигурителен доход намалява разполагаемия доход на работникът, който се осигурява над максималния осигурителен доход. В същото време това увеличение е пряк разход за бизнеса, което ще свие профитабилността му. А, пък увеличението на МРЗ прави незаконно бизнесът да наема най-уязвимите хора от обществото ни – хора от малцинствата, хора без опит и образование.
Повишаването на МОД и МРЗ беше груба стратегическа грешка на ГЕРБ, за което съм писал много през годините и за съжаление новите управляващи продължават тази порочна практика на грубо вмешателство на държавата в пазара на труда.