Loading...
Деривативните активи са финансово оригами – те взимат някакви съществуващи инструменти и ги пречупват в изцяло нова форма. Не съм фундаментално против тях, но има няколко проблема. Първо, новата форма обикновено е на чудовище. Второ, тя обикновено е несъпоставимо по-голяма от изходния инструмент (от това идва „дериват“ – инструмент, който произлиза от друг). За сравнение, при Голямата рецесия бяха създадени десетки хиляди синтетични активи с кредитен рейтинг AAA, основаващи се на обезпечени от неплатежоспособни ипотеки дългови облигации, въпреки че към този момент само няколко компании изобщо имаха кредитен рейтинг AAA.
От това произхожда и третият риск, този, за който Бисер пише – тъй като обикновено синтетичната икономика имплодира, когато стане ясно, че физическите наличности са понякога стотици пъти по-малко от хартиените финансови документи, централните банки трябва или да спасяват кулата от карти (внасяйки колосален морален риск, изкривявайки пазарите и унищожавайки и малкото покупателна способност на парите), или трябва да я оставят да рухне (което обаче може да повлече цялата финансова система, респективно е изключително „политически некоректен“ ход). Казано иначе, това е фалшива дихотомия с огромна цена, която се плаща под една (хиперинфлация) или друга (финансов крах) от нормалните хора, когато стигнем до рецесия, т.е. да се очаква подобно нещо в обозримото бъдеще, според мен.
Между другото, в момента виждаме грандиозно разминаване между хартиена икономика и физически реалности например по отношение на електропроизводството в Европа, както и в по-малка степен на пазари на много суровини и метали. Всъщност на някои пазари хартиените инструменти са създадени фундаментално с целта да поддържат цената на физическия актив потисната, колко хитро. Но когато рано или късно разривът между финансовият и реалният свят настъпи, действителните реални активи, включително финансови, според мен ще са това, което ще е от значение, защото тогава тяхната цена ще нарасне драматично. До подобен сценарий ще се стигне рано или късно – може да е при тази или следващата криза, а може и да не го доживеем.
