Loading...
„– Кой ще ни даде въглища-а-а?„
През 2020 г. ЕС и конкретно Германия отчетоха невероятен „успех“ по пътя към пълната декарбонизация – срив на въглеродните емисии и особено на потреблението на въглища за производство на ток. Това ги вдъхнови за нови, още по-амбициозни цели.
След две години можем да направим кратък отчет, сравнявайки 2020 и 2022 г. Защото всеки може да говори и обещава, каквото си поиска, но накрая на годината данните казват истината. Ето ги накратко:
1. Потреблението на фосилни горива расте от 235 до 272 TWh или от 44% на 50% от производствения микс.
2. Потреблението на лигнитни въглища расте от 85 до 108 TWh, тоест +27%.
3. Потреблението на черни въглища расте от 39 до 62 TWh, тоест +59%.
4. Потреблението на природен газ спада от 92 до 89 TWh, тоест остава почти без изменение.
5. Ядрените централи отчитат около 50% спад – заради затварянето на половината мощности.
6. ВЕИ отчитат практически нулев ръст, въпреки че междувременно в такива се хвърлиха нови милиарди евро и инсталираните капацитети доста нараснаха.
7. Цялостното производство на ток е нараснало с едва 10 TWh или с по-малко от 2%, въпреки че през 2020 г. потреблението беше силно ограничено от локдауните, а през 2022 г. такива в Европа нямаше.
И една добавка за перспектива:
Междувременно в България производството на ток скочи от 40 на 50 TWh (+25%), a само това на лигнитните централи – от 14 на 23 TWh, тоест +64%.
Това е реалното положение.
