Loading...
ПАРИТЕ – КЪТ В БЪЛГАРИЯ, А ДЪЛГЪТ СМУЧЕ И СМУЧЕ
Номиналният размер на вътрешния държавен дълг в края на декември
възлиза на 6 289 649.3 хил. лв.
Номиналният размер на външния държавен дълг към края на декември
възлиза на 4002.8 млн. евро.
В нашите условия на валутен борд няма разлика между вътрешен и външен дълг и левов и валутен. Не е проблем да се преобразуват с различни механизми.
Затова и така ги дава МФ и БНБ. Към края на декември номиналният размер на държавния дълг възлиза на 7218.7 млн. евро, от който 3215.8 млн. евро вътрешен и 4002.8 млн. евро външен. В номинално изражение дългът нараства приблизително с 434.8 млн. евро в сравнение с нивото, регистрирано в края на предходния месец (ноември), а от началото на годината е над 1 млрд. евро. По методика към тази сума би трябвало да прибавя и 396.1 млн. евро държавни гаранции, но няма да го направя.
* Лошото: над половината от този дълг е краткосрочен. При кредит ви гледат дохода спрямо вноската към банката – и тук важи същото правило. Повече от половината от дълга е краткосрочен (49% при външния и 65% при вътрешния)! Това означава, че много, ама наистина много плащания са струпани кажи-речи накуп и това затруднява финансите на държавата.
През миналата година само по държавния дълг са платени 1,1383 милиарда лева, 141,5 милиона долара, 2,1649 милиарда евро и една малка сума в йени. Това са огромни разходи на фона на консолидиран бюджет (държава+общини+осигуряване+пари от Европа) от има-няма 40 млрд. лева.
Ситуацията няма да става по-добра! Напротив. Такива суми не са по възможностите на страната въпреки относителния ниския размер на държавния дълг спрямо Брутния продукт на нацията (БВП – най-популярно ще го обясня като … да кажем стойността на всички стоки и услуги у нас за една година). Та затова правителството и управляващата коалиция планират низ от нови и нови заеми. Е, има и друг подход, но той изисква сериозни реформи и промени, които не им изнасят.
БРУТЕН ВЪНШЕН ДЪЛГ
Давам данни не само за държавния, но и за общия дълг. Защо ли – защото така или иначе дълговете се плащат в чужбина, следователно от България изтичат пари и капитал, което ни засяга. И защото това се отразява на платежния баланс, а оттам до цялата верига опира най-сетне и до доходите на фирмите и хората у нас, до безработицата и т.н. Т.е. митът, че е важен само държавния дълг, а брутният (общия) на една страна не играе, е фалшив.
Това е държавния дълг + частния. Под частен се разбира дългът на банките, на фирмите и т.н. (без този на домакинствата, които също може да имат външни задължения)
Брутният външен дълг към края на ноември 2013 г. възлиза на 37, 4205 милиарда евро.
* Дългосрочните задължения от него са 27.3123 милиарда евро – 73% от дълга
* Краткосрочният дълг възлиза на 10.1081 милиарда евро – 27% от дълга. Като процент от БВП краткосрочният външен дълг е 24.9% !!! – т.е една четвърт (!) от стойността на брутния продукт на нацията са дългове, които ще се плащат в близко време в чужбина. Размерът на краткосрочния дълг е ужасяващ и вещае нищета и стопанска депресия у нас.
* Дългът на сектор Банки възлиза на 5.7502 милиарда евро – 14.2% от БВП. В края на ноември 2013 г. депозитите на нерезиденти в местни банки (т.е. влогове на чужденци и чужди, небългарски фирми у нас) възлизат на 2.8404 милиарда евро. Намалението им спрямо декември 2012 г. е в размер на 758.7 млн. евро (21.1%), а на годишна база спадат със 743.1 млн. евро (20.7%). Накратко: светът е започнал да изтегля вложенията си у нас (вкарани заради по-високи лихви), понеже е подушил какво ще се случи.
* Дългът на Други сектори е 12.6031 милиарда евро (31% от БВП), като нараства с 446.7 млн. евро (3.7%) спрямо декември 2012 г. Спрямо ноември 2012 г. (11.994 млрд. евро) дългът на сектора нараства с 609.1 млн. евро (5.1%), основно поради придобитите от нерезиденти облигации, емитирани на международните пазари през ноември 2013 г. Други сектори в случая означава бизнеса, вкл. и държавните предприятия. Данните говорят, че основно задлъжнява държавния бизнес, понеже облигационните емисии са предимно негови (например на БЕХ, НЕК, ТСО и т.н.)
ФИНАНСИРАНЕТО НА СТРАНАТА
****** През януари – ноември 2013 г. получените кредити и депозити от нерезиденти (т.е. чужди банки, фирми и лица от чужбина, които не са български) възлизат на 4.4936 милиарда евро (11.1% от БВП) при 7.2727 милиарда евро (18.3% от БВП) за същия период на 2012 г. Накратко – спадът във финансирането за тези единадесет месеца е 2,7791 милиарда евро. Т.е. недоверието в удържането на Борда расте.
****** от тях сектор Държавно управление (правителството) е получил 288.5 млн. евро (6.4% от общо полученото финансиране. Това е с 911.4 млн. евро (76%) по-малко в сравнение с януари – ноември 2012 г. (1.1998 милиарда евро). Накратко – огромният спад показва оценката на международния финансов капитал за политиката на правителството и управляващата коалиция, показател е за доверието в тях и измерител на перспективата управлението им да вкара страната в катастрофа.
****** Банките са получили кредити и депозити в размер на 811.8 млн. евро. Сумата е с 1.7409 милиарда евро (68.2%) по-малко в сравнение с януари – ноември 2012 г. (2.5527 милиарда евро за онзи период). Накратко – родната финансова система също е загубила доверието на партньорите си и те намаляват финансирането й (заедно с тегленето на депозитите, за което стана дума по-горе). Накратко – големите пари по света прогнозират срив у нас (Борд и банки)
****** Други сектори (бизнесът) са получили финансиране в размер на 1.7693 милиарда евро. Сумата е с 588.7 млн. евро по-малко спрямо януари – ноември 2012 г. (тогава е била 1.1806 милиарда)
******* За единадесетте месеца вътрешно фирменото финансиране (заеми от компаниите-майки към дъщерните им фирми у нас) се е свило с 715.6 млн. евро.
******* Заеми, платими при поискване (т.е. горещи пари, които всеки момент могат да избягат от България) – 8,070 милиарда евро от всичкия дълг. 6.860 милиарда е стойността на търговските кредити, които обслужват внос-износа и са ориентирани към конкретна външнотърговска операция. Анализът показва, че подобни по размер суми (поне толкова, а би трябвало да са повече) по други разбивки на статистиката би трябвало да се запишат в платежния баланс като постъпили в страната, но случаят не е такъв – т..е. печалбата на износителите остава предимно в чужбина.
ПЛАЩАНИЯ ПО БРУТНИЯ ВЪНШЕН ДЪЛГ.
По обслужването на брутния външен дълг през януари – ноември 2013 г. са извършени плащания в размер на 5.4871 милиарда евро. Това е огромна величина – 13.5% от брутния продукт на България.
Държавата е платила 709,8 млн. евро, банките – 1.5884 млрд., останалото е дал бизнесът.
НЕТЕН ПОТОК (НЕЩО КАТО РАВНОСМЕТКА НА ВЛЕЗЛИ И ИЗЛЕЗЛИ ПАРИ)
***** Общият нетен поток за януари – ноември 2013 г. е отрицателен, в размер на 507.1 млн. евро (1.2% от БВП) при положителен поток в размер на 1.791 милиарда евро за същия период на 2012 г.
***** Нетният поток на сектор Държавно управление е отрицателен и възлиза на 306 млн. евро (0.8% от БВП), при положителен нетен поток от 577 млн. евро (1.5% от БВП) за януари – ноември 2012 г.
***** Сектор Банки има отрицателен нетен поток в размер на 738.5 млн. евро (1.8% от БВП), при положителен поток от 952.2 млн. евро (2.4% от БВП) за януари – ноември 2012 г.
В резюме корабът потъва – и държавния, и банково-финансовият.
Т. нар. Други сектори отчитат положителен нетен поток в размер на 369.7 млн. евро. Накратко: едрият бизнес получава пари – основно от завръщане на изнесен навремето от България роден капитал, за да бъде спасен.
НЕТЕН ДЪЛГ (той е брутния борч минус всички активи на България, вкл. и тези на Валутния борд)
Нетният външен дълг в края на ноември възлиза на 14.4825 милиарда евро.
И ДОБАВКА ЗА БАНКИТЕ
**** За януари – ноември 2013 г. среднопретеглените лихвени проценти по новорегистрираните дългосрочни кредити от чужбина в щатски долари са с 5 процентни пункта по-ниски, а в евро – с 5.3 процентни пункта по-ниски от среднопретеглените лихвени проценти по дългосрочни кредити в щатски долари (8.1%) и в евро (8.2%), предоставени от банките в България на предприятията (фирмите).
Накратко – банките оценяват риска у нас средно с 5 пункта над този (висок вече), с който те самите са оценени. Ножицата при кредитите за домакинствата е още по-голяма. Т.е. кредитната дейност у нас не развива икономиката и домакинствата, а ги затормозява и води към фалит.
**** Относителният дял на краткосрочните кредити от цялото финансиране нараства за 11 месеца на м.г. на 49.9% (без вътрешнофирменето финансиране от компании-майки в чужбина към дъщерни фирми у нас). Това повече от двойно нарастване на дела на краткосрочните кредити е белег за тежки проблеми с ликвидността – т.е. за недостиг на пари за плащане на текущи нужди.
И ПОСЛЕДНО
Статистиката и банковите отчети са обилна информация.
Но тя е видимата част на айсберга, както признават и самите анализатори. Пълната информация обаче не е публична (нито у нас, нито по света) и никой не може да каже какво се крие под водата.
Общо през годините на кризата нетните приходи на банките от такси и комисиони варират между 730 и 780 млн. лв. и едва миналата година има по-отчетливо покачване до близо 820 млн. лв. Те. банките все повече се издържат от такси и комисионни, понеже основният им източник на приходи – лихвата по отпуснатите кредити никаква я няма.
За лоши се приемат кредити с просрочие над 3 месеца. Те са 9.87 млрд. лв. Иначе кредитите в забава на плащанията общо са 18 млрд.
Дали това е истинския айсберг или видимата му част? Никой не знае. Много се крие. Причината са така нар. провизии – при лоши кредити банките внасят част от стойността им в БНБ. Това е нещо като гаранция, че загубата от тях няма да се отрази на стабилността им и при рискова ситуация с тези провизии те имат допълнителен капитал и могат да се спасят, а и да компенсират вложителите.
В отговор на някои питанки: кредитите се провизират на 100% от стойността им при загуба – т.е. над половин година просрочие, на 50% – при просрочие от три до шест месеца, на 10% – при просрочие до три месеца.
Реално: счетоводните отчети не са резонни. Банките имат загуби от лоши кредити за 5 млрд. и задължения за провизии от 2.2 млрд. (не са ги направили, което говори за тежки ликвидни проблеми). Накратко – това са разходи за много милиарди.
И нямат парите за тях!!! В тази връзка преди месец и нещо – през декември БНБ смъкна изискването на ежедневна ликвидност на банките с 5 пункта (ПУНКТА, А НЕ ПРОЦЕНТА – т.е. с една пета намали размера на сумите, които банките трябва да имат всеки ден на разположение, за да обслужат клиентите си)
Най-сетне „скелетите“ в гардероба, са много повече от официално обявените данни. Например за лошите кредити. Обявените от банките кредити за продажба (а това практически са лоши, но необявени като такива заеми) ) са за 4.3 млрд. лева. (плюс официално декларирани 9.87 млрд. лоши). Сумата на кредитите в забава вече превиши 20 млрд.!
Нормативната база също маскира ситуацията. Давам примери от Наредбата на БНБ за рискови експозиции (№ 8). Според нея ако кредитът е обезпечен, онези рискови стойности, които се изчисляват, се сторнират (намаляват) със стойността на 50% от обезпечението. Накратко – не сте плащали 5 месеца на банкера, ама кредитът ви не е лош за него (за вас е), понеже апартаментът ви е оценен на поне 100% от размера на взетия от вас заем, банката приспада половината от оценката (50%) от рисковата стойност- в случая 50% и така тя става 0%. Т.е. заемът ви е лош за вас и банката, ама по отчет от банката за БНБ свети като слънце.
Втори пример – пак според наредбата дори кредитът да си е посочен като чиста загуба, може да не се декларира официално загубата 1 година – т.е загуба от 2013 ще бъде обявена през 2015
А член 13 от същата наредба си е чист субективизъм, който позволява на банките да си декларират и не декларират лошите кредити, както си поискат (преразсрочените/престуктурирани кредити се отчитат като рискови, обаче):
13 (3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2009 г.) Не е преструктурирана експозиция, по която са налице едновременно следните условия:
1. договорено е удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на главницата и/или лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните потоци по условията на допълнителните споразумения;
2. банката има основание да счита, че ще събере главницата и лихвите;
3. не са налице обстоятелства, показващи влошаване във финансовото състояние на длъжника.
Е, банките си имат „основание“. Цялата система се крепи на една „честна“ дума, реално е в грозен фалит, но това е маскирано с маса горещи пари от Близкия и Среден Изток (личи си по необяснимото увеличение на депозитите), които крепят финансите, изпостялите активи на Борда и правят ДПС толкова значимо в управлението на страната. (на интересуващите се какво става зад кулисите и защо България заслужи такава „чест“, им препоръчвам да прочетат книгата ми „Дуел“)
БЕЛЕЖКА: Цитирам данни до края на ноември, които вече са изчистени и коригирани. Ситуацията за периода януари-ноември +декември не я давам тук заради корекции, които предстоят. Но през декември картината продължава да се влошава, а през януари ситуацията с дълга, банките, бягството на капитал и т.н. започва да придобива размери на бедствие.
И една табличка с печалби/загуби на 30-те банки у нас, където жълтият и червеният маркирани от мен цветове би трябвало да ви подскаже нещо:
