Кой даде и кой яде зелника

КАК МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА ХАРИЗА ЗА ЖЪЛТИ СТОТИНКИ СВОЯ АПЕТИТНА СОБСТВЕНОСТ

На приливи и отливи скандалният случай с ЖСК „Хан Омуртаг“ шества в публичното пространство повече от десетилетие, включително в Парламентарната зала, в Президентската администрация, в Министерския съвет, в Съдебната палата и в множество средства за масова информация. Основание отново да актуализираме тоя крупен скандал са информациите, че новият министър на отбраната Николай Младенов е направил искане да му се предостави справка за всички сигнали за злоупотреби в МО, постъпили в прокуратурата. Очевидно е, че това искане е въз основа на сигнали и данни за извършени неправомерни действия във военното ведомство, които междувременно са му докладвани.   И понеже не сме сигурни, че въпросният скандал е сред тези данни, най-добронамерено искаме да предоставим на министър Младенов известните факти, базирани изцяло върху документи. Поради огромния фактически материал тук ще се ограничим с най-важното с надеждата, че в МО все още се съхраняват множество архивни единици (заповеди, съдебни решения, прокурорски постановления, експертизи, писма и др.).   Ако ли пък министерските архиви вече са порядъчно опоскани, по известния стар навик на отиващите си от властта, ние сме на разположение да предоставим при поискване оригинали и копия от тези документи на хартиен или оптичен носител, повечето от които документи, впрочем, сигурно са налични все още и в гореупоменатите институции.

Прескачайки огромни периоди от дългогодишната скандална история, ще акцентираме върху някои не много отдавнашни документи.

Първите два са от архивите на Народното събрание.

В отговора си в пленарната зала на 39-тото Народно събрание в деня за парламентарен контрол на 21.12.2001 г. на актуален въпрос „Ще защити ли Министерството на отбраната собствените си интереси по казуса ЖСК „Хан Омуртаг“ и ще сезира ли правораздавателните органи за извършени престъпления?”, тогавашният Министър на отбраната – авторитетният юрист г-н Николай Свинаров отговаря: „Министерството на отбраната продължава да изяснява детайлите на казуса и всичките му аспекти“.

Логично продължение на този, не намерил задоволителен отговор, актуален въпрос е и следващият към следващия министър на отбраната Веселин Близнаков, отправен му от народния представител Иван Николаев Иванов: „Какво е решението на МО относно ЖСК „Хан Омуртаг“? Какви действия ще предприемете, за да защитите интересите на Министерството?”

Писменият отговор на г-н Близнаков е връчен на Иван Н. Иванов на 13.01.2006 г., и е доста обстоятелствен, включително и в частта от икономисаната тук дългогодишна история, но е непълен, неточен, тенденциозен и – което е много съществено – спестява най-пикантната подробност, а именно: Случаят ЖСК „Хан Омуртаг“ е приключен с една изключително неизгодна за Министерството на отбраната сделка. Дали тази „подробност” Министър Близнаков не е знаел (много жалко!) или съзнателно е затаил истината от народен представител (още по-жалко!!!) сигурно има начин тепърва да се установи.

Водени не от пикантерията, а с цел да доведем до знанието на министър Младенов истината, основана само на факти и доказателства, ще дадем някои подробности.

ИК на СГНС отстъпва с ПРОТОКОЛ N 19/28.12.1987 г. и ПРОТОКОЛ N 12/27.07.1987 г. на Министерство на отбраната правата на строеж за осъществяване на жилищно строителство в гр.София съответно за обект „Овча купел“ (Ж-1/279) и за обект “Лозенец” (Ж-l/266), кв. „Лозенец“, кв. 136, парцел 76.

Жилищно строителство в първия обект така и не започва, а на втория отдавна се кипри един комплекс от пет секции. Скандалът се завихря именно около последната – Пета секция с адрес ул. “Йоан Екзарх” № 11 (не че Министерството на отбраната си няма разправии и около останалите секции, но за тях е писано много другаде, за да отделяме и тук място). Но, видно от по-нататъшната документално представена история, главен, ако не – единствен, проблем на МО е именно Пета секция – Лозенец (по-нататък, за краткост – само „Лозенец”).

С редица министерски актове, датиращи още от времето на покойния вече министър на отбраната Валентин Александров, за инвеститор е определена военната ЖСК “Хан Омуртаг”, а за изпълнител на строителството – известният (спестяваме каквито и да е било други определения) строителен предприемач Димитър Барбуков.

Любопитно уточнение по темата дава и още един бивш военен министър – Николай Свинаров, пак в парламента, и отново в отговор на актуален въпрос: “Правото на строеж върху държавна земя не е отстъпено на ЖСК и остава в патримониума на Министерство на отбраната.”

Значи не буди никакво съмнение, че МО е собственик на „Лозенец”, защото и за неюристи е ясно, че титулярът на правото на строеж е собственик на построеното – независимо от кого и как. Т.е. – независимо дали строителството е финансирано със средствата на кооператорите от ЖСК “Хан Омуртаг” или строителят е строил със собствени средства, нито един от тях не е собственик на построеното върху терен с друг титуляр на правото на строеж върху него – в случая Министерство на отбраната. (Тук не влизаме в подробности около конфликтно тълкуване на текстове от Закона за ЖСК, дължащо се на правно-некомпетентната или злонамерена позиция на редица фактори от МО още от Валентин-Александрово време.)

Междувременно в завършения „Лозенец” се поселват след дълги перипетии определен брой лица, уж „кооператори от ЖСК “Хан Омуртаг” и започват крупни преустройства. Тези лица са третирани в гореспоменатия отговор на г-н Свинаров на актуалния въпрос в парламента като „физически лица, които се явяват подобрители в чужд имот”. А същите лица са окачествени в писмения отговор на г-н Близнаков като лица „които не са правоимащи по смисъла …на действащата към този момент нормативна уредба, регламентираща реда и условията за продажба на обекти от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната.”

Без да спестяваме по-долу цитати от двата парламентарни документа, сега ще се насочим доста подробно към третия – той пък с източник Министерство на отбраната. Става дума за известната Докладна записка Рег. № 20-04-214/03.11.03 на тогавашния зам.-министър на отбраната г-жа Соня Янкулова до ексминистър Н. Свинаров, с която се слага началото на финализирането на брадясалата сага по начин, както се каза в началото, със сериозен ущърб за Министерство на отбраната.

В тая Докладна записка (за краткост по-долу – ДЗ) се приповтарят някои тестове от парламентарните отговори (няма как да е иначе, след като министерските чиновници от години преписват всеки път едни и същи неща от себе си или от предшествениците си), други текстове очевидно съзнателно са пропуснати, но има и доста оригинални и важни пасажи.

Прави впечатление, че г-жа Янкулова изцяло се е концентрирала – и така концентрира вниманието и на министъра си – само върху проблема „Лозенец”, давайки си вид на явно незапозната с парламентарния му отговор две години по-рано. Или пък не е могла или не е искала да си припомни, че по казуса тя лично многократно е информирана писмено и устно. Например с писма Вх. № 13-00-142 от 25.01.02, под същия № – и от 04.03.02 и от 08.05.02). Също така – и от писмо още до ексминистъра на отбраната Б. Ноев (вх. N 92-00-131/08.05.2000), съдържащо обстоен ОПИС НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ДОКУМЕНТИ, за които г-жа Янкулова впоследствие твърди, че не фигурират в преписката (напълно e възможно да е вярно, ако опоскването на архивата е почнало още по това време!)

Като пример за преповтаряне на вече казаното от г-н Свинаров в Парламента: “Правото на строеж върху държавна земя не е отстъпено на ЖСК и остава в патримониума на Министерство на отбраната” е още по-категоричното в ДЗ на г-жа Янкулова: „На ЖСК „Хан Омуртаг“ не е отстъпено ……. и не e и могло да им се отстъпи право на строеж за т.нар. пета секция на жилищния блок”. Това, обаче, ярко контрастира с казаното в писмения отговор на г-н Близнаков, че правото на строеж, учредено в полза на МО, е „погасено по давност” и че има „неуредени отношения между ЖСК и Столична община”.

Очевидно юристката г-жа Янкулова е наясно за нормативната разпоредба, не позволяваща на МО да отстъпи право на строеж на ЖСК „Хан Омуртаг“ САМО за Пета секция на „Лозенец” поради неделимостта на обекта от пет секции и поради завършване на последната пета до степен на годна за обитаване. Има и други съображения, на които тук няма да се спираме.

Дотук става ясно, че Министерство на отбраната не може законосъобразно да отстъпи право на строеж на ЖСК „Хан Омуртаг, нито може законосъобразно да прехвърли право на собственост върху имотите в “Лозенец” чрез договор за покупко-продажба от Военножилищния фонд (ВЖФ) на физическите лица, защото тези лица не отговарят на критериите на нормативната уредба за ВЖФ и на Закона за Отбраната и Въоръжените Сили на Република България (ЗОВСРБ).

И г-жа Янкулова решава казуса в своята ДЗ до г-н Свинаров по Соломоновски!

Г-жа Янкулова пише дословно следното:

„С цел приключване на продължилата повече от осем години преписка, се очертават два възможни варианта:

1. МО да заплати на физическите лица сумите, с които се е увеличила стойността на недвижимия имот, находящ се в Ж.К. „Лозенец“, като последните освободят жилищата, които да се включат във ведомствения жилищен фонд. Основният недостатък на този вариант е, че заплатените суми от лицата за изграждане на обекта са формирани на пазарен принцип, което би означавало сериозен разход от бюджета на МО.

2. МО да подпише окончателни договори с физическите лица за покупко-продажба при условията на ЧЛ.95 от ППЗДС, като от формираната пазарна цена на всяко отделно жилище се приспадне платената на строителя сума.

Като се обсъдят положителните и негативните страни на всеки от така изложените варианти, Ви ПРЕДЛАГАМ: Финализирането на случая ЖСК „Хан Омуртаг“ да се извърши по втория от предложените варианти. Горното за сведение и разпореждане.”

Оставяйки настрана напомнянето, че нищо от този текст не е влязло в писмения отговор на г-н Близнаков, прави впечатление, че:

1. Първият си вариант г-жа Янкулова обсъжда само в негативите му (нали обикновено така се постъпва, когато нещо трябва да се отхвърли?!)

Веднага трябва да поясним, че този вариант не е на г-жа Янкулова!

Още някога тогавашният зам.-министър на отбраната по финансите г-н Йордан Йорданов прави предложение МО да заплати направените разходи по финансиране строителството на „Лозенец”, за да влезе в негово владение (писмо изх. N 765/04.05.98).

Не е от голо любопитство да се попита защо ли през 1998 г. за МО е било изгодно да се предложи тоя вариант, а според г-жа Янкулова – вече не е и дали ще се намери лице или институция, които да дадат компетентен отговор?

В интерес на обективността следва да се отбележи, че от 1998 г. до 2003 г., към края на която г-жа Янкулова пише своята ДЗ, самоуправно самонастанилите се „подобрители в чужд имот” (напомняме думите на г-н Свинаров) действително извършват множество скъпи довършителни работи, преустройства и подобрения на апартаменти, ателиета, гаражи, лекарски и зъболекарски кабинети, та даже и жилища и гаражи на обезщетени собственици на терена. Но, както е известно, МО не е вменял никому, особено пък на тези „подобрители” задължения по финансови разходи за собствения му обект “Лозенец”. И никой не е виновен, че предупреждението, дето в един момент в претенциите към МО ще бъдат включени и суми за обезщетения, чувствително надхвърлящи първоначалната стойност на имотите, отправено в горецитираното писмо още до ексминистър Б. Ноев, не беше чуто тогава от него, нито от приемниците му!

2. По втория си вариант г-жа Янкулова не дава каквато и да било обосновка. Безличното в граматическо отношение „като се обсъдят положителните и негативните страни” сякаш издава безличието (или безразличието) дали вариантът има позитиви или негативи. Интересно кой, ако не зам.-министърката, трябва да обсъди плюсовете и минусите на собственото си предложение, нали като юристка от кариерата знае, че във всички случаи трябва да има мотиви, да бъдат обсъдени и преценени обективно всички фактически обстоятелства и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?! Или, може би, г-жа Янкулова е имала опасенията, че, ако също така достойният юрист от кариерата Свинаров вникне задълбочено в предлагания втори вариант, той би констатирал неминуемо крещящите противоречия между този втори вариант и ППЗДС и ЗОВСРБ. А дали вероятно и по тая причина МО не е било много настоятелно да получи отговор по казуса от МРРБ, макар всеки, запознат с материята, да знае, че по тогавашната редакция на ППЗДС (§ 14. Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) „Министърът на финансите и Министърът на регионалното развитие и благоустройството дават указания по прилагането на правилника.”

Нека, без претенции за изчерпателност, да се спрем на въпросните противоречия.

Текстът от това време на чл. 95 ППЗДС, на който се позовава г-жа Янкулова, гласи: “Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 1997 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 1998 г., изм., бр. 70 от 2000 г., бр. 80 от 2004 г.) Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи – чрез служба „Материално-техническо осигуряване и социално обслужване“, и държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“ изграждат и продават (заменят) жилища, ателиета и други обекти, като сключват предварителни договори за финансиране и продажба с граждани и с юридически лица чрез свободно договаряне.”

Както ще се види от по-долу, предварително споразумение МО е сключило не с „юридическото лице ЖСК „Хан Омуртаг”, а с отделни „граждани” (по „случайност” ония, за които двама министри и техният зам.-министър твърдяха официално, че са лица „които не отговарят на ведомствените изисквания за покупка на жилище от ВЖФ и не са избрани по надлежния ред за член-кооператори на ЖСК „Хан Омуртаг“!

Текстът от това време в ЗОВСРБ гласи: „Чл. 240а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) (5) Новоизградените обекти се използват за отдаване под наем или за продажба на кадрови военнослужещи по реда на Закона за държавната собственост.”

Дори и на несведущия става ясно, че „по реда” на ЗДС и Правилника за приложението му покупко-продажбата на жилище става чрез договор, сключен между МО и не каквито и да са граждани, а, съгласно императивната разпоредба на ЗОВСРБ – само кадрови военнослужещи.

Такова качество – на кадрови военнослужещ – към момента на финализиране на сделката притежава само един единствен от съвкупността „съдоговаряща се страна” Липсата на такова качество в останалите 30-тина лица, явно не е пречка за МО да сключи предлаганите от г-жа Янкулова споразумения, както и окончателните договори с тях.

И така г-н Свинаров слага подписа си под предварителните договори, в които се казва:

Министерство на отбраната, представлявано от Министъра на отбраната Николай Свинаров се споразумява със … (съответния съдоговорител, „страна по окончателния разпределителен протокол на ЖСК „Хан Омуртаг“ (!!??) от 12.06.2001 г”) да бъде купувач по реда на чл. 95 от ППЗДС на …. (съответния имот) ведно с …. % от идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя за цена, заплатена на строителя ТД „БАРБУКОВ“ ЕООД-СОФИЯ с платежни документи, подробно описани в Заключението за извършената счетоводна експертиза към 05.07.2001 г. от вещото лице към СГС Венцислав Ценков. Страните заявяват, че нямат претенции един към друг по отношение на предаване на владението на имота и заплащане на продажната цена на жилището, като купувачът се задължава при сключване на окончателния договор да заплати на Министерството на отбраната сума, представляваща стойността на правото на строеж върху държавна земя, което Министерството на отбраната се задължава да му прехвърли при сключване на окончателния договор и да заплати режийни разноски и данък добавена стойност. Купувачът заплаща дължим данък по чл. 44 до чл. 47 вкл. от Закона за местните данъци и такси и дължими разноски за сключването и вписването на договора.

На мястото на многоточията в оригиналите на предварителните договори стоят конкретни имена и цифри, като конкретните суми в тежест на съдоговорителите са различни за различните договори, но е безсмислено да се цитират поради очевидната им нищожност.

Буди недоумение позоваването в предварителните договори на съдоговорителите като, „страна по окончателния разпределителен протокол на ЖСК „Хан Омуртаг от 12.06.2001 г.”. Нали тези „съдоговорители” уж бяха само „физически лица … не избрани по надлежния ред за член-кооператори на ЖСК „Хан Омуртаг” и …. провеждали Общи събрания в недопустимо нарушение на разпоредбите на Закона за ЖСК? Каква юридическа стойност за МО може да има един „окончателен разпределителен протокол” на нелегитимно Общо събрание на ЖСК при санкцията на отменително решение на Софийския районен съд и при наличието по това време на висящи съдебни дела именно относно нелегитимността на управителните органи на тази ЖСК, за които съдебни производства г-жа Янкулова е прекрасно информирана?

Още по-голямо недоумение буди формирането на цената на имотите с оглед противоречието между предложения вариант от г-жа Янкулова и съдържанието на подписаните споразумения. Според ДЗ на г-жа Янкулова пазарната цена, платима на МО за всеки апартамент, се формира „като от формираната пазарна цена на всяко отделно жилище се приспадне платената на строителя сума”, а според споразуменията цената на имота е цената, „заплатена на строителя ТД „БАРБУКОВ“ ЕООД-СОФИЯ”.

Излиза, че стойността на имотите, формирана по цени на пазарен принцип, е точно равна на цената, платена някога на г-н Барбуков (??!!). Но тогава явно не е вярна констатацията на г-жа Янкулова, че „заплатените суми от лицата за изграждане на обекта са формирани на пазарен принцип, което би означавало сериозен разход от бюджета на МО”. Очевидно е, че при така направения ценови баланс МО би влязло в правата си на собственик за същите жълти стотинки, за които си продава въпросната собственост. (Пак да напомним за предложението на някогашния зам.-министър на отбраната по финансите г-н Йордан Йорданов в неговото писмо изх. N 765/04.05.98 МО да заплати направените разходи по финансиране строителството на „Лозенец”, за да влезе в негово владение!)

И понеже става въпрос за ценовата калкулация, да се спрем и на споменатото „Заключение за извършената счетоводна експертиза към 05.07.2001 г. от вещото лице към СГС Венцислав Ценков”

По справка от онова време в.л. № 283 ВЕНЦИСЛАВ СТАЛИНОВ ЦЕНКОВ е със специалност счетоводство и контрол, оценител на цели предприятия.

По така безкритично възприетата от зам.-министър Янкулова експертиза основателно възникват някои въпроси:

1. Кой е възложил задачата на експертизата и по какви причини в тази задача не фигурира задължението на в.л. да даде заключение за стойността на имота по пазарни цени към датата на изготвяне на експертизата?

Въпросът, както и повечето въпроси по-долу, се явява риторичен, защото експертизата е адресирана до „МО, Дирекция Държавни имоти, жилищна и инвестиционна политика” (после – Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерството на отбраната”, в чиито състав влиза Дирекция „Недвижими имоти“ със задължението да оценява недвижимите имоти, да набавя необходимите документи за разпоредителни действия, да управлява ведомствения жилищен фонд, като поддържа регистър на имотите, да организира и провежда процедури по разпореждането с недвижими имоти с отпаднала необходимост за МО, да подготвя и организира дейността по разпореждането с ведомствен жилищен фонд на МО и др.).

В тази връзка е важно да се знае кои длъжностни лица от МО са били длъжни да дадат становище по заключението на експертизата, дадени ли са такива становища и ако да – по какви причини се е стигнало до съгласяване със заключението на експертизата, без в нея да фигурира и дума за актуалната пазарна цена на имота. А нали тъкмо на горните агенции, дирекции и на Управление „Военна инфраструктура” се вменява задължението да се произнасят както по пазарната цена на един имот, предмет на покупко-продажба, така и по всички въпроси, вкл. и експертни становища на вещи лица с оглед защитата на интересите на МО!

Видно от ДЗ на г-жа Янкулова, по резолюция на г-н Свинаров има разписание за конкретни изпълнители. Те са свършили някаква работата – колко добросъвестно и професионално и в чий интерес сигурно ще се намери кой да прецени. Буди недоумение, обаче, фактът, че тези изпълнители дават заключение с документ от 23.04.04 за подписване на споразумения за прехвърляне правото на строеж „с купувачи с изрядни документи”, което вече беше дискутирано като абсурдно. В крайна сметка политическата отговорност носи Министърът на отбраната, в случая г-н Свинаров, когато слага подписа си под споразумения и договори, в които практически липсва защитата на интересите на собственото му ведомство, Политическата отговорност носи и наследникът му – г-н Близнаков – заради незнанието или отказа му да каже истината, поискана му от народен представител. Впрочем – и двамата бивши министри получиха своята политическа оценка, особено – на отминалите избори. Дали, обаче, това е достатъчно?

2. Защо на никое длъжностно лице в МО не е направило впечатление, че в.л. Ценков се е позовал на толкова стар документ – таблица за цени на жилищата, утвърдена от ген. Григоров през далечната 1988 г.? Отделно, че специалността на това в.л. като оценител професионално го е задължавала да даде оценка за пазарната цена на имота, независимо, че някой е пропуснал да му постави такава задача, камо ли да го проконтролира за изпълнението й.

3. Бил ли е длъжен съответен служител, в името на интересите на собственото си ведомство, да запознае в.л. със статута на МО като титуляр на правото на строеж и изобщо с фактическата и правна сложност на проблема или поне да отхвърли заключението на експертизата като предпоставка за една крайно неизгодна за МО сделка?

4. Бил ли е длъжен съответен служител да осведоми в.л., че МО не е възлагало никому другиму вместо него да изпълнява негови задължения по изграждане на два апартамента и седем гаража като обезщетение за отчуждените собственици на терена и, по такъв начин, извършените „погашения” от страна на „съдоговорителите” следва да си останат в тяхна тежест? Вярно, Експертизата не ги осчетоводява, но зависи от гледната точка в чия полза е това.

5. Защо на никое длъжностно лице не е направило впечатление, че при калкулиране на отделните „погашения” в.л. се е предоверил на всички „платежни документи”. Например каква доказателствена стойност могат да имат някакви „разписки”, та дори и „квитанции към приходни касови ордери” на фирми, отдавна заличени от търговския регистър или преобразувани в подходящо време.? Та нали „е установено, че сумите по индивидуалните договори са превеждани директно на „Барбуков“ ЕООД, което е в нарушение на Закона за ЖСК – чл.6, ал. 4, т.3 и чл.18, т.1 и Устава на ЖСК”, както се казва във вече цитираните министерски отговори?

6. Защо на някое длъжностно лице, в служебните задължения на което влиза поддържането на регистър на имотите, не е направило впечатление, че табл. 2.2. на Експертизата завършва само с апартаменти 20 и 21, включващи след преустройство и ап. 22 на площ от 107.83 кв.м., а липсва ап. 23 – на площ от 128.43 кв.м.?! И понеже Експертизата е само счетоводна, за финансови взаимоотношения, в нея никъде не се отчита, че, независимо от всякакви преустройства, сумарната площ на всички апартаменти трябва да остава константа. И в лабиринта от финансови взаимоотношения излиза, че някъде са „избягали” два апартамента с обща площ от 236.26 кв.м. Дало ли си е труда някое длъжностно лице да проконтролира дали в.л.-оценител на място е посетил оценявания обект и че заключението му се базира само на документна оценка? Любопитно е дали по същата „методика” в.л. оценява и „цели предприятия”, такива ли са компетенциите му по „счетоводство и контрол”, както е според специалността му?

7. Бял кахър е, че не се е намерило длъжностно лице да осведоми в.л. да не цитира в Раздел ІІІ, списъка на документите за експертизата, т. 7 – т.н. „Окончателен разпределителен протокол на ЖСК „Хан Омуртаг“ от 12.06.2001 г.” по изтъкнатите по-горе причини, явно пренебрегвани от далеч по-отговорни министерски фактори.

Доброволно и безвъзмездно, защото нямаме претенциите да сме лица, вещи в брокерската професия, си направихме труда да изготвим собствена „експертиза”.

Към момента на продажбата с договор за покупко-продажба ето как би изглеждал финансовия баланс на взаимоотношенията между МО и „приобретателите” при параметри:

А – цена на имота по пазарни цени Х;

Б – сума, платена от Купувача на Строителя – 639556.29 $;

С – разходи от името на Собственика в тежест на Купувача, без да му е вменявано такова задължение – 119471.24 $;

Д – разходи на Собственика по време на строителството – 114644.96 $.

При липса на пазарна стойност на имота, към оня момент се очертават двата хипотетични варианта от ДЗ на г-жа Янкулова, изразени с прости аритметични действия (които не са били направени било поради преценена от някои сложност или поради липса на заинтересованост от действително най-изгодния вариант за МО):

1. МО влиза във владение на собствеността си, като заплаща на ЖСК „Хан Омуртаг“ сумата по формулата Ц_влад = В + С* – Д

Очертава се калкулацията, че за да получи обект за милиони долари, МО трябва да плати по-малко от 650 хил. $, респ. – по-малко от 550 хил. $, ако не се признае събираемото С*.

2. МО продава на „съдоговорителите” предмета на сделката – „Лозенец” – бл. 5 на цена по формулата Ц_прод = А – (Б+С*), като получава разликата между актуалната пазарна цена на собствеността си и платената на строителя сума, евентуално плюс признатите „погашения”.

Забележка: Означението за събираемото С* е при предпоставката, че се признават за легитимни разходите по изпълнение на задължение от страна на „съдоговорителите”, без МО да им е вменявало такова задължение!

Към датата на сключване на споразумението по данни на брокерски фирми средната цена на кв. м. е 600 $. При сумарна площ на блок 5 2610.43 кв.м., изчислена от данните на експертизата на в.л. Ценков, пазарната стойност на имота на МО е 1566268 $

Ако се приеме условно към определена дата една удвоена средната цена на кв. м. -1200 $, пазарната стойност на имота на МО е 3132516 $.

Ако към изчислената от данните на експертизата на в.л. Ценков сумарна площ от 2610.43 кв.м. се прибави и „избягалата” площ от двата апартамента от 236.26 кв.м., т.е. общата площ става в размер на 2846.69 кв.м., то към датата на сключване на споразумението при средна цена на кв. м. 600 $ пазарната стойност на имота на МО става 1708014 $, а при условно удвоена средната цена на кв. м. -1200 $, пазарната стойност на имота на МО е 3416028 $.

Излиза, че към датата на сключване на споразумението, респ. към една с условно удвоена цена дата, пазарната продажна цена на блок 5, платима на МО в $ е както следва:

Следва да се направи уговорката, че използването на термините „условна дата” и „условно удвоена средната цена 1200 $/кв.м.” се налага поради обстоятелството, че никой не би могъл да знае дали, кога и кой от преждеуправлявалите МО би благоволил да направи горните прости изчисления, за да се убеди в неизгодността на сключената сделка. Впрочем, към днешна дата дори и тази „условно удвоена средната цена” изглежда смешна, след като средните цени на имотите в кв. Лозенец надхвърлят това цифрово изражение, но в дименсиите на Евро (€)!

Видно от направените изчисления и при сравняване с продажната цена по подписаните споразумения, без да е необходимо човек да бъде брокер на недвижими имоти, може с лекота да прецени изключителната неизгодност за МО на сделката с нейната собственост. По-голяма тегоба представлява отговорът на въпроса има ли нещо друго, освен някаква уж добра воля, странно селективно обладала преждеуправлявалите МО, което би накарало собственик да продаде собствеността си за сумата, платена някога на строителя. Липсата на въпросителен знак в края на предишното изречение не се дължи на слаба граматическа култура, а на безсмислието да се поставят каквито и да било знаци, освен знака на безотговорността. Дано компетентните органи да преценят дали да поставят и кой да бъде липсващият знак!

След като до тук разбрахме КОЙ ДАДЕ ЗЕЛНИКА, редно е да се каже и КОЙ ИЗЯДЕ АПЕТИТНАТА ХАПКА.

И така – ЗЕЛНИК ДАДЕН – ЗЕЛНИК ПОЕТ!

„Високодоговарящите се страни” чинно изпълняват договорните си задължения: Министерството на отбраната предава владението на имотите, а купувачите заплащат договорната цена ведно със стойността на правото на строеж, режийните разноски, данъците по ЗДДС и ЗМДТ, разноските. Договорите са вписани, както си му е реда. Който е достатъчно любопитен, може да направи справка в Службата по вписванията, където срещу минимална такса всеки може да получи публично достъпната информация (както сме направили и ние, но не от любопитство, а за да бъдем максимално прецизни).

Няма да изброяваме всичките 30-тина имена, още повече, че толкова години няма как те да не се знаят, поне от публикациите в пресата. Или поне се знае, че всичките те са бивши величия от Министерство на отбраната, Военна прокуратура, Военна и Правителствена болница, Офицерска легия „Г.С.Раковски”, бизнесмени. Някои от тях междувременно са си отишли от тоя свят – по естествен или по не съвсем естествен път.

Внимателно четящите вероятно си спомнят, че към момента на финализиране на сделката от всичките 30-тина „съдоговорители” качеството на кадрови военнослужещ, императивно изискуемо от ЗОВСРБ, притежава само един единствен. Най-малко поради това щастливо изключение не бива да спестим това име.

Става въпрос за генерал Орлин Иванов – доскорошен началник на кабинета на ексминистър Николай Цонев и бивш началник на Служба ВКР и ВП, на директно подчинение на министъра.

Не ни се ще да правим никакви спекулации, но при дългогодишните проверки, правени, по думите на ексминистър Свинаров, за детайлно изясняване на казуса във всичките му аспекти, така и неизяснени или затаени от ексминистър Близнаков, дали не е било възможно някой да е проверявал сам себе си?

Ние нека да допуснем добросъвестност и засега да отхвърлим тая хипотеза, а за окончателното й опровергаване или потвърждаване да разчитаме на резултатите от бъдещи, надяваме се, далеч по-сериозни проверки. Проверки, които цялото общество очаква да бъдат разпоредени от Министър Младенов, след като се запознае с изнесените тук факти, както и проверки на компетентните органи, сезирани по установения ред или самосезирали се.

Не ни се ще да утежняваме повече изложението, но освен изнесените досега тук данни и доказателства, съществуват и ред други факти, заслужаващи внимание, които по една или друга причина в течение на годините са били пренебрегвани, омаловажавани или прикривани.

Ще направим кратък преглед в конспективен формат на по-важните факти.

1. В молбата за назначаване на Държавна приемателна комисия (ДПК) за “Лозенец” до тогавашната ДИТСК, в последствие – ДНСК, към МРРБ (вх. № ПК-206/10.08.1998) са направени крупни нарушения – подписалите се не са активно легитимирани да сторят това. Най-фрапантно е установеното грубо фалшифициране на подписа “За МО – началник на под. 44500”, върху фалшивия подпис е поставен истински печат, противно на Наставлението по деловодство от документа не е оставено копие в архивата на МО. Не е установено лицето (лицата), положило(и) фалшивия подпис и истинския печат.

2. В списъчния състав на назначената от ДИТСК ДПК липсва представител на МО, въпреки това ДПК издава Акт обр. 16. В него за представител на МО, уж от под. 44500, фигурира лице, което няма трудовоправни отношения с МО, но е заинтересовано – с претенции за собственост на апартамент № 13. На всичко отгоре това лице е подписано от друг, който има навик да го подписва и под декларация, че не е лишаван от право по чл.37, т.6 НК, както и в други документи.

3. Същият Акт обр. 16 е „подписан” от лице, починало през 1994 г – четири години по-рано от датата на съставяне на акта.

Недействителността на подписите на лицата по тази и предходната точка, „полагали ги” и в протокол на безспорно нелегитимното Общо събрание на ЖСК, по съдебен ред е установена чрез графологично-почеркова експертиза. Няма данни някой да е бил подведен под съдебна отговорност.

4. Въз основа на тоя Акт обр. 16 е издадено Разрешение за ползване Nо РП 2373/02.09.98, а за двата документа ексминистър Г. Ананиев иска съдебна отмяна (изх. № 1552/28.09.1998). Отмяната е на зам.-министъра на МРРБ (Заповед Nо 19/25.09.1998), който сезира и Софийския военноокръжен прокурор. Няма данни някой да е бил подведен под съдебна отговорност.

5. Неуспешният опит за узаконяване на “Лозенец” е повторен и този път завършва с успех. На 28.12.2000 г. е издадено цитираното в ДЗ на г-жа Янкулова Разрешение за ползване № РП-907-ТДИ-Ю-921 на МО като носител на правото на строеж и на ЖСК “Хан Омуртаг” като инвеститор. За перфектността на формулировката вече направихме коментар.

След като досега разбрахме КОЙ ДАДЕ ЗЕЛНИКА и КОЙ ИЗЯДЕ АПЕТИТНАТА ХАПКА, редно би било в заключение отново да напомним квинтесенцията на два поредни парламентарни въпроса, актуални и сега:

1. Ще защити ли Министерството на отбраната собствените си интереси по казуса ЖСК „Хан Омуртаг“?

2. Ще бъдат ли сезирани правораздавателните органи за данни за извършени престъпления?”

Наехме се с поставянето на тия въпроси тук и сега въз основа на всичко гореизложено дори и само за това – да спестим на Министъра на отбраната г-н Младенов поредното поставяне на същите въпроси отново в Парламента. Надяваме се в името на обществения интерес най-накрая тия въпроси да получат задоволителен отговор! Сигурно няма да е лесно да се разнищи кой, как и защо организира и реализира военната жилищно-строителна пирамида ЖСК „Хан Омуртаг“ и кой успешно осъществяваше прикриването на закононарушенията в продължение на години. Сигурно е и друго – това не е единствения скандален случай, оставен на новото правителство в наследство от старите управляващи. Но правителството декларира наличието на политическа воля и обеща да разчисти „авгиевите обори”! В името на справедливостта, поуките от миналото и надеждите за бъдещето – дано това е така!