Loading...
Пореден пример за далеч от оптималното решение, което дава възможност на други да стават големи, а ние вземаме малка част от това което можем да получим и като пари, и като управленски опит, и като свързана капитализация. Оценката на бъдещите приходи при подобни свръхдълги концесии и без въоръжено око, чрез дисконтиране на бъдещи потоци, дава много по-голяма текуща стойност от исканата като начална и последвала кумулативна концесионна такса.
Много по-голяма икономическа логика има да се вземе кредит срещу бъдещите вземания от концесията на летище София, отколкото да се прави тази тромава схема с 35 години и висока такса. Може да се направи търг за договор за управление. Нормално е турски компании да проявяват интерес, за да ни привържат към стратегията за развитие на Турция като глобален транспортен хъб. Лошо няма.
Но идеята, че министърът на финансите ще си спести увеличение на дълга, като даде съгласие за заем за преструктуриране на БДЖ от приходите по таксата по летищната концесия, е скудоумие. Дори обикновено съпоставяне на загубата по този тип концесия и загубите от бъдещите приходи в летището, поради форсирания с искането за изнасяне напред на приходи, в първоначална картина дава ясна картина. Причината това да не е ясно на повече хора е липсата на цялостен финансов отчет за стойността на публичните активи, притежавани от държавата. Министърът на финансите гледа от позициите на годишния хоризонт на бюджета без цялата картина.
