Loading...
22-годишният фермер доказва, че с много енергия и желание може да се прави успешен семеен бизнес и в малкия град
Ако си на 22 години и животът е пред теб, но малкият град не ти дава никакви перспективи за развитие, то почти сигурно ще избереш да търсиш щастието си другаде. Един от тези решили да се борят е младият и енергичен Стефан Петков от Свищов. Завършил е Банково дело в Държавната търговска гимназия, а сега е студент в Стопанската академия.
За разлика от повечето свои съграждани, избрали гурбета в чужбина под формата на младежки бригади, той решил да остане в родния град,и да покаже, че стига човек да иска, може да постигне нещо и да развие устойчив бизнес и у дома.
Избрал риска да остане…
От две години лъчезарният фермер се занимава със земеделие, отглеждайки маточина. Започнал с пет декара, а сега вече е разпрострял стопанството си на четири пъти повече земя. „Реших да започна след като бях изправен пред дилемата подобно на други, дали да остана тук, или да замина на бригада. Идеите бяха много-дали да започна бизнес свързан с търговия, дали със земеделие. В крайна сметка се спрях на последното, и по-скоро отглеждането на маточина“, разказва Стефан, като отдава заслуженото на безценната подкрепа на своите родители. Информация за билката почерпил от познати и от интернет. Разбрал че в отглеждането и има смисъл, защото е продукт с висока добавена стойност, който обаче изисква доста труд. „Прецених че е точната работа за мен, защото не се притеснявам от труда. Започнах с 5 декара в землището на село Александрово“, продължава той. Помощ получил и от председателя на местната кооперация Димитър Димитров, на който е благодарен и до днес. Видял че може да се справя, и постепенно увеличил обработваемата земя, сключвайки дългогодишни договори за аренда.
„Всеки който иска да работи, трябва да получи шанс“…
„Трудностите при отглеждането на маточината са свързани основно с намирането на работна ръка. Голяма част от операциите са ръчни-плевене и копане, които не могат да се извършват от един човек“, признава младият фермер. Освен това в началото се сблъскал с проблема къде да реализира продукцията поради специфичните свойства на билката и ограниченото и потребление. Стопанството му е още прекалено малко за да може да задоволи нуждите на външни пазари, но непрекъснато следи ситуацията, и се информира за възможни пазарни ниши. Към момента работи с търговска компания от Южна България, която е в бранша от две десетилетия. „Всеки който иска да работи, трябва да получи възможност. Не трябва да сме егоисти, защото награбването с много, води до понижаване на качеството“, казва мъдро фермерът.
Надява се че ще може да се развие, и вярва, че за младите хора има бъдеще у нас. Имал е интерес да кандидатства за субсидии по европейските програми, дори се е ползвал от съветите на службата по земеделие във Велико Търново, но към момента подобно на повечето етерични култури и маточината не е сред приоритетните. „Изискват повече декари земя с повече насаждения за същите пари, което е нерентабилно“, пояснява Стефан.
„Сладкото идва с работата“…
Сезонът за отглеждане на маточината е от март-април до октомври, а към момента голяма част от произведените билки отиват за производството на масло от маточина, като планира да започне да отглежда и други етерично-маслени билки. За преработката на етерично-маслени култури по думите му са нужни сериозни инвестиции в изграждането на дестилерия, но и за да направи човек такава, трябва да разполага с по-голям капацитет на производство за да може да запълни възможностите и. „Това е един следващ етап на развитие, в който ставаш по-мобилен, можеш да разшириш търговията и най-вече сам преработваш продукцията си“, продължава той. Към момента Стефан ползва услугите на местни дестилерии, които могат да преработват произведените от него количества маточина. Цената на маслото от маточина на международните пазари е около 2 000 лева. Стефан съветва всички младежи, които биха поели риска да се занимават със земеделие: „Не питайте колко се изкарва, а колко се работи.С работата идва и сладкото. Колкото повече работиш, толкова повече изкарваш.“ За да успееш обаче трябва да рискуваш, а какво по-голямо доказателство за това от Стефан, един млад човек, избрал да потърси риска за да стигне до светлината в края на тунела…
