Какво не е наред в обявения План за възстановяване и устойчивост

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
16

Красен Станчев „Колкото повече държавата „планира“, толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек.“

Фридрих фон Хайек

Започна обсъждането на План за възстановяване и устойчивост, представен миналата седмица от вицепремиера Томислав Дончев. С такъв план всяка държава описва как ще използва парите от ЕС за оздравяване на икономиката вследствие на пандемията.

 

Основният проблем в съдържанието на българския план е, че не е ясно какви проблеми решава и как. Но целите му, т.е. намеренията звучат много приятно: ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата. Никой няма да ги оспори и най-вероятно няма да се обсъждат. Затова се налага известен коментар.

 

Намеренията

 

Ускорено икономическо развитие? Ускорено по отношение на какво, кой период по-точно?

 

Претенцията не е да се опише план за следващата година, а за десет години напред.

 

• Ако вземем за отправна точка периода от 2011 до 2019 г. средният реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) годишно е 2.4%.

 

• Ако се ориентираме по 2000-2008 г. – ръстът е 5.2% средно. (подразбира се, че не се изисква сравнение с години, когато няма ръст. Например през 1990-1997 г. ръстът е отрицателен – минус 4.5%, а от 1996 към 1997 г. спадът на БВП е 14.1%.)

 

• Сравнението с 1995-1996 има смисъл само по един повод: да се види какво се случва при възстановяване на централното планиране.

 

• Но не може да не се вземе предвид възстановяването спрямо настоящата, 2020 година. Тогава със сигурност развитието ще бъде ускорено. Вероятно колкото по-дълбок е упадъкът, толкова по-значимо ще бъде „ускорението“. В този смисъл целта на плана няма как някога да не бъде изпълнена.

 

Не е без значение и какво се подразбира под „развитие“. Това не е само ръст на БВП. Не е дори БВП на глава от населението: колкото по-малко глави, толкова повече е БВП на човек. Класически, „икономическото развитие“ е разширяване на обхвата на избор на отделните хора, на осъществимите алтернативи, отворени за тях. Това е и критерият за напредък.

 

Демографски подем? Какво се има предвид? Повече деца и по-малко смърт или участие на правителството в правенето им преди, по време и след процеса на тяхното производство?

 

• Почти е сигурно, че преброяването догодина ще покаже, че населението на България е 6.8–6.9 милиона души. Това е оптимистична оценка. Отрицателният „подем“ започва през 1985 г. За 2030 г. оптимистичната прогноза е за 6.5 милиона души, за 2050 г. – под 6 милиона.

 

• Тези предвиждания (на НСИ, Уникредит Булбанк и т.н.) между другото означават и че в България ще има все повече възрастни хора и все по-малко хора в активна работоспособност. Дори в момента хората в неактивна възраст са повече (20% от населението) от заместващите ги младежи (19%).

 

• Оттук следват два тежки проблема – невъзможност за издръжка на спестовните сегменти на икономиката (пенсии, здраве и образование) като държавни, финансирани с данъци, от една страна, а от друга – недостиг на работещи (в момента той е 35-40%, според оценки на инвеститори и работодатели).

 

С други думи: ако е неясно второто намерение – за „демографски подем“, то няма да съдейства на първото намерение – за „ускорено икономическо развитие“.

 

Намаляване на неравенствата – също звучи добре. Но:

 

• Не е тайна, че при ускорено развитие на стопанството, неравенствата обикновено се увеличават.

 

• При сегашните политики, има практика едни предприятия и групи хора, включително неформални, да биват привилегировани – това е в стопанската сфера. В областта на социалната – предпочитанието е за даване на всички, а не на онези, които се нуждаят.

 

Липсите

 

В плана няма обосноваване на разпределението на ресурсите.

 

Заложено е на обществената илюзия, че парите са „много“.

 

Всъщност става дума за не повече от 2.4 млрд. лв. на година. Това е 1.8 и 1.9% от вероятния обем на БВП за следващата година. Но загубите за 2020 г. и поне първото тримесечие на 2021 г. ще са около 9 млрд. лв. Иначе казано, за периода на планиране не може да има възстановяване само с този ресурс. Следователно е нужно той да създава стимули за повече работа и благоденствие извън непосредствените полета на държавни субсидии и инвестиции.

 

Тук обаче сега наличното е единствено възможното. Така излиза.

 

Независимо от новия речник на ЕС (“иновации“, „зелена сделка“, „социалното включване“, „споделен просперитет“, „енергийна ефективност“ и т.н.) в плана става дума за сгради, държавни и общински.

 

Самата дума „сграда“ е употребена дванадесет пъти. Това е и най-значителният паричен ресурс. Всъщност става дума за саниране. Не е посочено по каква схема. Вероятно е да става както досега, като чиста субсидия и с неясно качество.

 

• Обществена сграда е и къщата на ЦК на БКП – може да й надстроят няколко етажа. Такава сграда е и паметникът на връх Бузлуджа. И двете могат да се превърнат в приоритет. Проблемът е, че тези и други подобни проекти не могат да допринесат съществено за стопанското развитие.

 

• Внимателният прочит на плана оставя впечатлението, че между 60 и 70% от паричния ресурс ще отиде за строителство – на сгради, съоръжения, БДЖ, хай-тек паркове и магистрали с държавни оптични кабели. Има намек и за социални жилища и хосписи.

 

• От всички анализи излиза, че магистралите сами по себе си не означават по-добър живот. Прегледът на стопанските центрове у нас, представен от Института за пазарна икономика преди две години, доказа, че „региони в растеж“ са онези, където има големи градове.

 

Споделеният просперитет е най-малко споделен. Самата дума „неравенство“ е употребена само два пъти – при намеренията.

 

Най-неравната част от населението на България – „ромите“, са споменати само един път. Когато става дума за ранното напускане на училища.

 

Пропускът не е тривиален.

 

• Ромите са 50% от бедните в България според националния праг на бедност, вероятно почти 90% от крайно бедните (по критерия за 1.90 щатски долара на човек на ден) и 70% от онези, което са измерени като застрашени от бедност.

 

• Почти съм сигурен, че догодина преброяването ще покаже, че ромите са над 5% от населението. Обстоятелството, че не се споменават в плана, е признак на недалновидност и незнание какво да се прави. И може би опит да се избегне спор с „патриотите“ и загуба на избиратели.

 

В частта „Зелена България“ онова, което липсва, са идеи, които да са полезни не само за България или ще изпълняват държавни поръчки, но и да дават ефект дългосрочно. Такива са разработени в България, но не присъстват. Това, което е правено, е записано.

 

В енергийната област няма нищо за използването на нови енергийни източници в „Марица Изток“. Явно поради страх от синдикатите.

 

Освен проблемите с „Марица Изток“ и въглищните централи, липсват и напредничави технологии. Има патентовани технологии, които са доста добри от гледна точка на ефективност, независимост от енергийни доставки и са добри за околната среда. Една от тези технологии е производството на електричество от сероводорода на Черно море. Това не може да стане без международно сътрудничество, защото сероводородът в нужната концентрация е на границата на икономическата зона на България. Вероятно ще е нужен международен договор. От производството на електричество се получават сяра и вода, която се връща в морето и го пречиства.

 

Много други подобни възможности за използване и пречистване на Черно море, в частност разкрити и патентовани от БАН, не са намерили място в плана.

 

В частта „Справедлива България“ има само повторение на вече пробвани мероприятия. Каквото знаем, правим. И нито дума за осигуряване на управлението на закона, а не на човека – който и да е той, нито пък за разделението на властите, презумпцията на невиновност и други подобни маловажни неща.

 

Резултатът:

 

ЕС се превръща в кредитор от последна инстанция и българското правителство, което и да е то, ще увеличи присъствието си в икономиката. Когато държавата е основен разпределител на средства, в икономиката настъпва силен ефект на изтласкване на частни инвестиции. Покрай ресурса за строителство става ясно и че където е имало, пак ще има.

 

Текстът е написан специално за Свободна Европа.

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.