Loading...
Не се надявайте напразно.Чудо няма да стане – и чрез избори ще се назначат президент, кметове… Вярно служещи прагматици.
Който иска, е свободен да им помага с призиви, участие в политическото шоу и въобще както намери за добре.
Преди 130 години все още неизхвърленият напълно от учебниците на децата, но доволно орязан, архаизиран и едностранчиво представян Иван Вазов, е написал едно стихотворение. Според мене, си заслужава да се прочете много внимателно:
ПРАКТИЧЕСКИЯТ ЧЕЛОВЕК
Недейте прави толкоз гръм,
не ме корете строго
каквото имам, щото съм,
на себе го дължа, ей Богу.
Аз чедо съм на моя век,
можах добре да го изуча
и като умен человек
найдох на щастието ключа.
Наистина, не бях всегда
със съвест скрупольозна,
но пълний джоб не е беда,
а бедността е само грозна.
Какво да сторя,брате мой?
човек съм: ям и пия,
обичам дом, жена, покой
и мразя сюрмашия.
В света аз практика сторих:
лъгах, печелях, зимах,
сто роли ази промених
и сто начала имах.
Любих, мразих по сметка аз,
клеветях тайно, фалях явно,
пълзях пред всяк кумир и власт,
навождах си врата безславно.
На богаташите бях роб
и никой случайно не пропущах,
и вещо слабий си кораб
по вятъра само пущах.
Опитах всичко, бърках вред,
писах и в стихове, и в проза,
във всяко дело, слово, ред
от подлост гуждах малко доза.
Така се дигах аз, така,
не съм лапал кат вази ветър,
у мен бе всичко под ръка
и имаше си reson d’etre.
Иван Вазов „Гусла”, 1881г.
