Loading...
Повечето, ако не и всички от така наречените анализатори и разбирачи обявиха, че вече се намираме в нова действителност /нова реалност/. В тази, според тях „нова реалност“, основното и най-важното било интересите, тоест изгодата, а не политическите виждания. Всяка нация и всяка държава си гледала била изгодите, защитавала си ги била и пренебрегвала била разни измишльотини като ценности, правила, договори, споразумения и подобни отживелици. Едно твърдение, което е толкова ново, колкото и прочутото и дълбокомъдро – емпирично – онтологично прозрение на вехтите турски мъдреци „интереса клати феса”.
Като великият кормчия, сияйното светило, папата и флагмана на новата действителност в която „интереса клати феса“ е единственият и несъмнен Доналд Тръмп, разбира се. Чийто син стигна до едно прозрение, което впечатлява и дори поразява, без никакъв дисонанс, със своята когнитивност. Прозрението е, че в новата действителност по-силният винаги има право и Украйна не би трябвало да се съпротивлява на Русия, която имала сума ти атомни бомби, а пък Америка трябвало да дава оръжия на Русия, а не на Украйна, поради същата причина – атомните руски бомби. /Да, тук когнитивността изключва дисонанса/.
И следователно, значи, при новата действителност държавите трябвало да се съобразяват с по-силните, да се съюзяват с тях и да се присъединяват към тях, най-вече към Америка, разбира се, защото е най-силна, защото е фърст и е над всичко.
/Е, накрая САЩ ще се възползват от изкопаемите на Украйна срещу половинчати обещания за вероятни действия, много хитро, начи рийшли, много тарикатско/.
Едно виждане, което явно се споделя от мнозинството българи и от техните най ярки представители – Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Които в това отношение изпитват затруднения и правят грешки единствено при определянето на по-силния, без притеснения относно подмазването и прилепването. И на които е трудно да определят, какво по дяволите, разгеле, би било угодно на силния – дали да се дава оръжие на Украйна, например, или да не се дава. И кому е по-добре да угодим – на Европа, или на Америка, след като американците вече не са ни чак дотам приятели.
При тоя светоглед, естествено, за никакви ценности не може и дума да става, поради вече споменатата нова действителност, в която мнозинството българи и техните ярки представители биха плували като шарани във вода, ако не бяха споменатите затруднения – кой е по-силен и кой ще победи.
Всъщност политическите и геополитическите виждания, изразени чрез премъдрието „интереса клати феса“ /без пълен член, за да има рима/ не са изцяло български и балкански. В не чак толкова далечното минало е имало изключително ярки и прочути привърженици на тази премъдрост не от Балканите, а от водещи и напреднали европейски държави /то и в днешни времена има такива мъдреци, но не са толкова прочути/.
Та оня, прочутият европеец, също като сегашните нашенски разбирачи, написа преди време един обстоен геополитически преглед, придържайки се тъкмо към началата на интереса и феса. В този свой преглед той заключава, че тъй като Англия няма интерес от една мощна Франция, то в интерес на Германия е да се съюзи с Англия, защото в техен общ интерес е да се противопоставят на Франция.
Интересно, кой наистина е направил тия дълбокомислени и убедителни изводи, сметки и заключения. Образованите и знаещите вече са се досетили –тия дълбокомислени и убедителни изводи са на Хитлер /Моята борба/.
А тези иначе убедителни сметки и съображения се оказват криви, поради едно особеност, която мнозина днешни умници биха определили като неуместна отживелица.
Оказва се, о ужас, изненада и потрес, че англичаните не действат според интереса си, защото имат – о, потрес, изненада и ужас – ценности. И че държат – о двоен ужас, тройна изненада и безкраен потрес, че става дума за тия чудати и обругавани от днес ценности на „старата действителност“ – независимост, свобода и демокрация.
Та и сегашният фюрер, който обяви за своя основна цел Америка над всичко /добре де, „фърст“/, също като другият фюрер, съвсем убедително обясни, защо е в интерес на Канада е да стане американски щат, та и тя да стане фърст и над всичко. Ама пустите му канадци, и те, оказа се, действат не според интереса си, защото имат овехтели ценности като чест, свобода, достойнство и стремеж към независимост.
Затова някак не им се подрежда света на лъжливите консерватори, тръмпанисти и разните му там пишман анализатори.
Защото освен в Канада и в Австралия също избирателите предпочетоха да гласуват за партия, която е решително против тръмпизма, така че вече се заговори за „ефекта Тръмп“, който се състои в това да се гласува за антитръмпистки партии.
И не, че между Хитлер и Тръмп има нещо общо. Нито между Тръмп и Путин. Освен това, че всички диктатори, кандидат диктатори, или карикатури на диктатори действат по един и същ начин – по-бързо, или по-бавно обсебване на различните видове власти. Да уточним само, че „карикатурата на диктатор“ беше определение за Бойко Борисов от сегашния му върл съратник Тома Биков. И това определението е сравнително вярно. Защото нашата карикатура на диктатор, чрез прокуратурата, която се превърна в карикатура на прокуратура, успя да наложи нов вид диктатура, която би могла да се нарече и тарикатура /карикатура на диктатура/, доколкото се прокарва тарикатски някак, а не като при Тръмп и още по-малко като при Путин.
И ако няма кой да се опре на диктаторите и техните карикатури, ако в едно общество липсват отколешните ценности на старата действителност, а именно /о, ужас/ свобода, демокрация, независимост, права на човека и законност, то ще властват и диктаторите, и карикатури им.
