ЧЕТИВО ЗА БЕЗСТРАШНИ ХОРА С ОТВОРЕНО СЪЗНАНИЕ

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

КОЙ ПРИЧИНИ СВЕТОВНАТА КРИЗА ИЛИ СКАЗАНИЕ ЗА ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ

ЧАСТ ІV: НАРОДЪТ ЛИ? ИЗГЛЕЖДА, НА НЕГО СТАТУКВОТО МУ ХАРЕСВА

РОЖБИТЕ НА ЛУКАНОВ СА НАРОДНИ ЛЮБИМЦИ ЗА ГЬОНСУРАТЛЪКА НА КОМУНИСТИТЕ – СЪВЕТСКИ ВЪЗПИТАНИЦИ И ЧЕНГЕТА БОЛШЕВИКИТЕ, БОРИЛИ СЕ СРЕЩУ ДЪРЖАВНОСТТА, ИСКАТ ДЪРЖАВНОСТ БЪЛГАРИЯ ИМА ШАНС, АКО ИСТИНСКИЯТ ЕЛИТ ИЗЛЕЗЕ ОТ УЕДИНЕНИЕТО И ЗАПОЧНЕ ДА СЕ САМООРГАНИЗИРА

Къде е народът? Нима с поведението си не показва, че всичко ставащо му харесва? На кого от многобройните комунистически престъпници обърна гръб, кого осъди, макар и морално? Що за същества сме – хора или гои? Какво се случи с нашата памет, кой проми съзнанието на „народните маси”, та мнозина повторно възлюбиха своите поробители?  Защото няма смисъл да се лъжем: робът е човешко същество, лишено от собственост и свободна воля. В дередже, което отговаря на дефиницията за роб, сме били само по време на комунистическото управление след 1944 г. Какво представлявате, наистина къде сте вие? Този път се разграничавам от „масите”. Затова поглеждам от своя собствен ракурс, на който имам право. Защото съм го защитил с живота си.

Не вярвам, че мога да променя някого, дори нечий начин на мислене. Живеем в ерата на ирационалното. Вместо в политиката да бъдат прилагани политически категории, се използват верски понятия. Връщаме се в лоното на социализЪма. Реставрацията е очевадна. У нас не малко същества в човешки облик битуват в епохата на култа към „личността” на марксиста Иван Костов. Навремето, олицетворението на болшевишкия култ Вълко Червенков, бе зет на „вождаГеорги Димитров.[1] Мавърът е просто мъжлето на властната партийна секретарка Елена, която има вид на борец в средна категория. Опитват се да го изкарат клонинг на Луканов, но от него не излезе нищо повече от чирак на Карлович. Нищожеството, произведено в Командир, така и не успя да напусне образа, внушен му от и без друго бездарните режисьори на гротеската „Демокрация по нашенски”. Луканов умееше да служи на много господари: угодничеше пред Живков, слушаше Кремъл и бе покорен на Вашингтон. Познаваше „изкуството” на интригата и успя да извае галерия от копия на сатаната. Наистина отвратително занимание, но все пак „творчество”, макар и с обратен знак. Андрей Карлович бе олицетворението на княза на този свят у нас. Костов си остана просто плашило, размахвано от кукловодите му пред нашенските червени смърфове, просто един Гаргамел [2]– мургав мизантроп от низините. Когато журналистът Станимир Въгленов поискал негласният архивар на БСП Николай Добрев да му покаже личното дело на Иван Костов, което видял с очите си, покойният вътрешен министър отговорил: „Аз Костов го знам от първия до днешния му ден… Но е рано да го туряме на мушката. Той тепърва ще пише биографията си…[3] Гаргамел продължава с писането…

Народът ли? Той не вярва на малкото гласове, изричащи истината. Обича да го мамят и се доверява на измамниците – рожбите на Татовата система, отгледани в инкубатора, затоплян със съветско идеологическо гориво. Вчера на Андрей и на неговите рожби: Димитър, Филип, Любен, Жан, Иван, Симеон. Днес на Станишев, а утре? Утре най-вероятно на Живковия телохранител. Така е определил „демократичният” западен елит, който сега хвърля вината за собственото си безумие върху източноевропейците. Даже Вилфрид Мартенс, който се кичи с пагоните на главен евродесен, определил потомствения комунист и пожарникар (нямам нищо против самата професия) като „нов свеж вятър”. Засега – само у нас. Може би след време – и за Европа. Мечтая същият „вятър” да „поосвежи” и Запада.

Защо от БСП не обелват и дума по темата за позорното минало на нейните „политически противници”? Ами понеже сама ги създаде и те играят роли в написаната от нея пиеса. Б.Б. и останалите бивши и настоящи пишман опозиционери бяха родени и отгледани в нейните лаборатории. Възпита ги още докато единствената масова фашистка партия в нашата история все още се наричаше БКП и разполагаше с абсолютна власт, регламентирана в член 1 на Конституцията. Бихте ли ми обяснили: Кой и кога я принуди да се откаже от това свое уникално право? Като повярвахме на нейните рожби, замазали червената си същност със синя боичка (получи се небесно кафяво), изпуснахме единствения си шанс. Той бе на 14 декември 1989 г. Ако не бяхме се подвели по измамата на „сините” лидери, сега множество проблеми – морални и материални, щяха да са зад гърба ни. Но както знаете, пиленцето веднъж каца на рамото…

Излиза, че БКП сама се е отказала от „привилегията” си. След като стана БСП, започна да прокламира, че се е променила и вече е „демократична” партия. (Преди това режимът й бе вместван в тавтологията „народна демокрация”?! Излиза, че е била „демокрация”, ама не дотам…) Има ли смисъл да припомням приказката за вълка, неговата козина и нрава му? Кой остави БСП – на практика БКП, непокътната, а съветската (руската) агентура недокосната? Другарите „демократи”, верни синове и дъщери на партията-майка, прибавили камуфлажни приставки към наименованията си – СДС, ССД, ДСБ… (почти винаги с ДС в абревиатурите). А тя, от своя страна, трансформира икономиката от „общонародна” в частна и наложи закона на омертата по отношение на своите лоялни прислужници. А вие им „вЕрвайте” … Ако не съм прав, номенклатурата нямаше да ръководи[4] всички сфери на живота в страната, а отдавна щеше да търка затворническите нарове. Децата и внуците й нямаше да ни задушават като плевели, а справедливостта и равният старт можеха да са факт. Щяха да са се състояли ако не напълно, то поне в голяма степен. Накъде гледаше „демократичниятЗапад? Ами помагаше на другарите. Нали този Запад бе направил своя избор: съветският гражданин Андрей Карлович Луканов, трето поколение болшевик, бе провъзгласен от него за… главен „антикомунист”?![5] Ашколсун!

Обърнете внимание на лекотата, с която днес бившите съветски възпитаници, комунистите и ченгетата най-силно крещят проамерикански лозунги. Със същото усърдие, с което някога издигаха антиамерикански. Тогава превъзнасяха комунизма, „великия” Съветски съюз, славните КПСС и БКП и тръбяха прочие болшевишки безсмислици. Днес са „в челните редици” на приятелите на Запада и са добре приети от своите бивши „врагове”. Това са същите момчета и момичета, отгледани в инкубаторите на БКП и Държавна сигурност, които тъй предано служеха на „комунистическия идеал” и на тоталитарния режим. Мнозина от тях бяха партийни секретари, щатни или нещатни сътрудници на репресивните тайни служби на комунизма. Понастоящем пак те са слуги на тъй ненавиждания и обругавания лично от тях Вашингтон. Даже са близки приятели на обитателите на Белия дом.

Неотдавна Б.Б. заяви в Чикаго колко силно мрази комунистите! Амнезията му пречи да си спомни, че сам бе член на БКП и както твърдят колегите му, трудно се разделил с червения партиен билет. Не помни и това, че баща му също е бил комунист. Не му идва на ум и неговото собствено участие в т. нар. Възродителен процес. По сведения на офицери от МВР, служили по онова време, всички като Б.Б., ангажирани в тази позорна акция на престъпния комунистически режим, тогава били подчинени на Шесто управление на ДС! След две десетилетия столичната кметица се сеща единствено за някакъв свой пострадал дядо. Ако утре палачинката се обърне, както се казва, отново ще извади в челото на биографията си своето славно партийно минало и как самоотвержено и напълно безплатно е охранявал добре гледаните телеса на правешкия диктатор. На такова нещо с тъй къса памет маса нашенци искат да поверят четири лета от живота си. Vox populi, vox dei.[6] Което не ми дава никакво основание покорно да сведа глава.

Как да изтрия от съзнанието си лика на друг заклет потомствен комунист, с лекота обърнал резбата? Няма да забравя онази прословута снимка на ченгето второ поколение Иво Инджев, агент Ивайло, угоднически нахилен срещу инфантилната мутра на Бил Клинтън – лика прилика! Неотдавна в знак на „справедлив” гняв другарят Инджев отново размаха посинялото си юмруче. Този път, за да изобличи – може би заслужено – авторката на поредната ченгесарска инсинуация, младата парижка наследница на някакъв Живков външнотърговец (разбирай ченге) Румяна Угърчинска. Тя издаде дебела оправдателна присъда на КГБ, ДС и останалите по делото за атентата срещу покойния юдей, полския кардинал Войтила, произведения в чин „папаЙоан Павел ІІ. Инджев писа:

„Понеже нямаме информация за външнотърговската дейност на бащата Богдан Угърчински, а родената през 1963 г в София Румяна е била дете по онова време, имаме основание да смятаме, че тя не е отговорна за родителските отговорности (решението да учи в парижка гимназия например-какво рядко щастие в разгара на студената война, недостижимо за тогавашните простосмъртни българчета). Да се обърнем към тях, към отговорностите.”[7]

И изрежда списък на фирми с участието на другаря Угърчински – баща на авторката, най-вероятно внедрена от службите в парижката селищна система. Обаче гневът Инджев не спира до тук. Този яростен „антикомунист” продължава:

Да знаете също, че част от софийските фирми, които Угърчински – баща управлява, се помещават на пъпа на София, на площад „Света Неделя” (край църквата, разрушената на 16 април 1925 г. при най-кървавия атентат в историята за десетки години напред),[8] където се разпищолваше на времето засекретената бюрокрация на българската социалистическа външна търговия…

Богдан Угърчински е близък на покойния Огнян Дойнов (и до вездесъщия Стоян Денчев, бившия началник на кабинета на премиера Любен Беров-същият кабинет , в който се създаде “клуба на богатите” тогава Г-13 ) .

Огнян Дойнов пък беше близък с Максуел. А Максуел си беше на ти с Луканов. Но, преди да го убият (заради едни милиони) Максуел си беше близък с Тодор Живков. Издаваше му книгите ( писани от съветници) с парите на българския народ, а пък „скромният” ни диктатор, по свидетелства на негови съратници, си е прибирал хонорарите от тези книги с куфарчета.”[9]

Накрая се оказа, че въпросната Румяна не била дъщеря на справедливо охуления от Инджев Богдан Угърчински. Тя се казва Румяна Вълчева Угърчинска. Излиза като в оня виц: „Май ти извадих окото, извинявай.[10] Случва се, особено на комунистите и ченгетата. Обикновено те карат наред, както ги е учила партията в нейните секретни лаборатории за смазване на истината. И „прави са, когато съгрешат дори”. Иначе за мен Румяна Угърчинска с книгата за атентата срещу Войтила си остава твърде съмнителна „изследователка”. Нескромно смятам, че притежавам известни познания по случая, основаващи се на документи, публикувани в италианската преса и то не навремето, а през 2005-2006 г. в резултат на парламентарно разследване. Поне снимката на ченгето Сергей Антонов на площад „Свети Петър” е доказано автентична. Иначе държаното в тайна сътрудничество между източните и западните тайни служби и в този случай е извън всяко съмнение.

Тъкмо сега е моментът да се обърна към разгневения автор на цитираните редове, другаря Иво Инджев: Драги, известно ми е, че не си вярващ. Същевременно си наясно откъде знам това. Обаче нека все пак за миг ангажирам твоето тъй „значимо” номенклатурно внимание с Божието слово: „… С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?[11] Ако четеш настоящия текст, вече се досещаш за продължението. Сега да обясня на останалите.

Тъй възмутеният от Угърчинска и нейния (не)баща Иво Инджев срамежливо пропуска, че сам е потомствен комунист. Неговите родители, брат му и самият той бяха членове на БКП. Говори се, че майка му се е пенсионирала в Държавна сигурност. Като водещ на радиопредавания в пряк ефир и началник в самото радио вторият син в семейството Ясен Инджев няма как да не е бил свързан с ония служби. Чудно защо Иво споменава масона Стоян Денчев, а пропуска, че неговият собствен брат бе говорител на друг бандитски кабинет, този на кулския Живков поръчков съдия, познат като Митко Паричката? Междувпрочем забравихте ли, че това бе коалиция между БСП, СДС и БЗНС, която отрезви маса мислещи хора?

Самият Иво Инджев твърде рано постъпва в редиците на Българската комунистическа партия (позволявам си да използвам някогашната лексика). Партията и службите й го изпращат да учи международни отношения (шпионаж) в Московския държавен университет.[12] Някои автори го определят като „отличник”.[13] Дълго време сам отричаше, че е имал нещо общо с репресивните тайни служби на комунистическия режим. Както пишат някои вестници: „Когато следвал в Московския държавен университет, от службите му дали ултиматум – или идваш при нас, или се жениш за твоята приятелка от ГДР. Иво избрал второто и никак не съжалява… Това е версията на Инджев. Злите езици пък казват, че той е влязъл в структурите на тайните служби и дори цитират немската преса, която твърдеше, че съпругата му била агент на ЩАЗИ.[14] Поне през 1990 г. така настояваше германското списание „Бригите”.

Да припомня, че през осемдесетте години партията и службите й изпращат своя верен син Иво Инджев за кореспондент на БТА в Бейрут. Там той заменя друго ченге, доведеното отроче на партийния певец Орлин Василев, члена на БКП Васил Василев, агент Паскал, агент Бобев. Да, същият, който по-сетне завеждаше кореспондентското бюро на телевизията в Париж, а след промените стана гаулайтер на „капиталистите-работодатели” – до един бивши болшевишки антикапиталисти. Говори се, че тогава е сменена и службата, на която младият Инджев се отчита. Служба ли? Каква служба? Нали през 2006 г. лично тогавашният министър на вътрешните работи Румен „Фонтана” Петков се извини на Гарелов и Инджев, задето ги очернил. Не били ченгета. За Иво Инджев може да се каже не клеветете човека, каза Петков.[15] От какъв зор този любител на облекчаването в шадравани ще брани своя „враг? От любов към истината? Комунист и истина?! И защо вече споменатият таен архивар на БСП Николай Добрев държал в сейфа си, но не показвал, досие и на Иво Инджев?

„Да, ама не”, ако използваме една английска перифраза, пришита към името на друг Инджев колега и по двете служби – в БТА и в ДС. Преди няколко месеца истината лъсна на бял свят – и двамата „оневинени” от Р. Петк. са били агенти – Гарелов и Инджев. Пак казвам: На комунист вяра да нямате. Иво не само сменил името си с агентурното Ивайло, но и получавал парични възнаграждения за своите доноси. Макар дълго да отричаше, най-сетне, изправен пред фактите, заяви, че „не се гордеел” с миналото си на сътрудник на ДС. Напълно достатъчно, та т. нар. народ да му прости и да продължи да вярва на неговите графомански напъни.

Бивш завеждащ-отдел от БТА ми е споделял как след промените Иво Инджев събрал в коридора на агенцията десетина партийни членове, сред които и самия разказвач. И взел да ги навива да хвърлят партийните си членски книжки и да се запишат в СДС. Ето как се „наливаха основите” на „демокрацията по нашенски”.

Всички тези факти не попречиха на „марксиста-демократЖелю Желев да го направи директор на БТА. Та нали сам той произлизаше от БКП? По-късно синът на личния Живков оториноларинголог Любомир „Пъпката” Павлов в тандем с подчинения си Стефан Софиянски гуди Инджев в главното кресло на минаващия за „син” всекидневник „Експрес”. По техните твърдения някакви пари стояли зад него… След това Иван Костов го издигна до чин главен редактор на органа на синьото крило на БКПДС вестник „Демокрация”. Там Инджев всекидневно се красеше първа страница с високохонорувани антрефилета, гръмко наричани „Статии на свободата”. В тях назоваваше избирателите „измиратели”… Народът ли? Той, изглежда, харесва лъжците и кочияшите, които го подкарват с камшика. Обикновено – към пропастта. Робът обича робовладелците си….

Казват, че „бившият отличник от Москва, кореспондент в Бейрут, директор на БТА и главен редактор на „Демокрация” се наместил” и в радио „Свободна Европа”, а по-късно и в ефирката на един офицер от ДС. Изгонването му от там предизвика краткотрайна буря от възмущение сред болшевиките, пребоядисали се в синьо. Народе????

Народът или поне онази част от него, която в повечето случаи неосъзнато се изживява като „дясна”, има и други подобни любимци. Например другаря Асен Йорданов Агов, който осъди НАТО в нарочна книга, издадена от „Партиздат”. Пред четиридесет дни същият антинатовец бе избран за вицепрезидент на Парламентарната Асамблея на НАТО! Звучи ми като реквием на Североатлантическия пакт. Този Агов писа лични доноси от Хараре и София срещу журналисти, разбира се, и те агенти на Интернационала – нашенски и британски. Сега се върнете към споменатия от Инджев атентат в църквата „Свети Крал” („Света Неделя”). Дядото на Иван-Костовия депутат, чието име Асен носи, е осигурил капсул-детонаторите за взрива. Престъпил клетвата и закона, според които офицерите били деполитизирани. Старият Асен Агов бил безенесар. Заради „заслугите” му, довели до смъртта на повече от 230 невинни хора и раняването на други 500 българи, дядото на Агов бил убит. Това дава основание на настоящия „десен” кандидат-член на БКП и все още действащ агент да определи, че до 9 септември 1944 г. у нас е имало… фашизъм?! Докато на всеки мислещ човек, който борави с точни дефиниции, е ясно: фашизъм имаше само след споменатата кървава дата на болшевишкия преврат. Но на възпитанието на другаря Асен Агов и на неговото лично „творчество”, възнамерявам да отделя специално внимание в предстоящата поредица „Морала на комуниста”. Сега само ще добавя щриха, че „паметни плочи”, посветени на неговия дядо-терорист продължават да „кичат” сграда в центъра на столицата и зданието на бившите тютюневи складове в Пловдив?!

Някои ще рекат, че съм краен и ще припомнят: демократично е всеки да има правото да се променя. Ще им отговоря по два начина. Първо, в такъв случай защо не приемете извиненията на битовите убийци и не ги оставите да се разхождат на свобода? Нали и те „имат право да се променят”? Не повдигайте снизходително рамене. Не бяха докоснати, дори одраскани далеч по-мащабни садисти от ликвидаторите на един-два човешки живота. Ако на съвестта на някой битов алкохолик, затрил съпругата или съседа си, лежи един живот, другарите от номенклатурата следва да отговарят за унищожаването на средно около 222000 души, както гласят международните данни за демоцида[16] на комунистите в България! Да не отварям дума за конкретните извършители на убийства отпреди и след 9 септември 1944 г. Като все още живия и живуркащ си на спокойствие шумкар от Жабокрек, Горноджумайско Васил Христов-Бойчо, например. Разполагам с негово признание, документирано на видеозапис, как хладнокръвно е убил напълно беззащитния нявгашен кмет на същото село. И никой никога не му е подирил сметка! Докато и до ден днешен продължават да преследват немощни старци, изкарвани нацисти, задето извършили престъпления срещу човечеството[17] Съгласен съм, но какъв е този двоен аршин? Що за лицемерие, след като другарите нацисти от Германската единна работническа социалдемократическа партия са избили не повече от 15-16 милиона души (малко ли са), а другарите им комунисти видяха сметката на над 120 милиона! Къде е Киро на кирия, както казва народът?

А нима промиването на мозъци бе по-малко престъпление от убийството? На него дължим това настоящо безразличие и дори носталгия по комунистическото робство. По същия начин, след Гражданската война в САЩ, неразполагащите със собственост „освободени” бивши роби отново похлопали на портите на донеотдавнашните си господари. Зер, по-добре от заран до мрак приведени на памучната плантация подобно на роби, отколкото свободни, но гладни и без покрив над главата…

Как да имаме държавност, след като поколения българи бяха възпитавани чрез партизанскиромани” и „филми”, в които борците срещу държавността бяха… герои?! Дори днес уж българската и уж националната телевизия, оглавявана от вече споменатата Уляна от престъпния клан Пръмови, и под егидата на партийния секретар и виден участник в тези позорни „произведения на социалистическия реализъм”, полуграмотното чудо-министър Стефан „Ламбо” Данаилов, промиват мозъците на нови генерации с позорни киноленти. С узаконяващи противодържавния тероризъм и възпяващи насилието „кинотворби”, като „Черните ангели” и сериала „На всеки километър”. Това са апологии на садизма и жестокостта, на антинационалното и авнтидържавното поведение и съответното „изграждане на личността”. В тях можете да зърнете сцени, в които червени терористи минават с трамвай покрай казарма, хвърлят гранати и убиват напълно невинни войничета. Обикновени български момчета, каквито бяха моят баща и приятелите му, които освен редовната си служба бяха прекарали и по 30-40 месеца запас в името на Родината. Каквито бяхме моя милост и по-голямата част от съвипускниците ми, както и стотици хиляди младежи преди и след нас. Как да имаме държавност, след като такива „филмипропагандират антидържавния тероризъм? Как няма да има насилие, след като убийствата и то на представители на властта минават за подвиг? Каквото посеете, това ще пожънете. „По плодовете им ще ги познаете.”[18]

Не, Народна република България не бе държава. Тя бе концлагер. Има разлика, нали? Тъй като държавата се създава от хората, обединени в нация (което ще рече народ), за да им осигури равни условия за живот и чрез закона и неговите правоприлагащи органи да брани общите им интереси. В нормалната държава всеки гражданин следва да ползва предоставените от държавата условия и права без никакви други уговорки, предимства и изключения, освен за хората с физически и умствени увреждания. В замяна на това той се задължава да отделя от своите доходи за издръжката на държавния апарат, който се грижи за всичко изброено. Малкото държави с такова устройство прилагат древната максима: Qui ventum seminat, turbinem metet.[19] Комунистическата държава сееше бури, но само сред редовите граждани. Тя бе организирана върху Оруеловия принцип: „Всички са равни, но някои са по-равни.” Неравенството даже имаше степени. Партийците бяха „богоизбрани”, а номенклатурните кадри – направо олимпийски богове с различни рангове, като в древна Елада или Рим! Прочее другарите си бяха наумили, че тяхната империя на злото ще надживее Римската. Досущ както на техния нявгашен съюзник Genosse Хитлер му се привиждаше някакъв хилядолетен райх?!

В споменатите „кинотворбиподлото ликвидиране на политическия и военния елит на държавата от засада действително е представено като подвиг?! Някога, когато след разпускането на наборната войска, за да издържа наемната, цар Иван Александър, задлъжнял на еврейските, главно венецианските и генуезките лихвари, държавата започнала да се разпада.[20] Синедрионът проводил своята вярна дъщеря, тогавашната Естир[21]Сара, за да омае владетеля и да измести царица Теодора от престола. Накрая, след като еврейката Сара нарушила закона, подигравателно приела името Теодора и гудила на трона своя „багрянороден” син Иван Шишман вместо първородния престолонаследник Иван Срацимир, България сама взела да изчезва.[22] Болярите, обособили именията си в отделни княжества, взели да викат на помощ в междуособиците военни части на селджукските турци.[23]

За да завземат и политическата, освен финансовата власт, евреите в Търновград насърчили братята Коен да отворят портите на столичната крепост пред обсадилите я селджукски войски.[24] Григорий Цамблак подчертава, че по онова време Иван Шишман … не бил в Търново. Официалните историци пишат, че се скрил в Никополската крепост. После станал васал на зет си – султана.

А как, първо, постъпили завоевателите? Безмилостно изклали или потъпкали целия български политически и духовен елит.[25] Какво, най-отначало, сториха съвременните башибозуци – комунистите, когато в изпълнение на московските споразумения между Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и американския посланик Аверил Хариман от октомври 1944 г.[26] бяха овластени от Червената армия? Досущ както селджуците близо шест века по-рано, тези превърнати в нещо като болшевишки феодали, но с най-нисък произход еничари и васали на съветите, ликвидираха политическия, духовния и стопанския елит на нацията ни. И ако все пак селджукските турци почти не посегнали на собствеността на българите, то техните потомци – комунистите, лишиха народа от правото на собственост, особено върху средства за производство и го превърнаха в зависимо от волята им стадо. Разполагаха с нашия живот, както скотовъда с добичетата си.[27] По всяко време можеха да решат, че повече не сме им нужни и да изпратят когото си поискат в отвъдното. Като прибавим фактическата ликвидация на православната църква, питам ви: Как се оцелява духовно, морално, след подобен всеобхватен и безжалостен погром?

Второ, нека приемем, че комунистите, оранжевите земеделци и ченгетата имат право на промяна. Ала нека преминат през период на покаяние и пречистване. Да поживеят така, както ние, техните жертви цели 45 години, че и след това. Нас ни имаха за „бивши хора”, наричаха родителите ни „врагове на народа”. А самите ние бяхме „деца на врагове на народа”. Сега няма да им лепим етикети. Просто искаме да минат през чистилището, да осмислят своето минало и едва тогава да се присъединят към обществото на нормалните хора. Да, за разлика от тях, не смятам за нормално дори на младини да ставаш комунист… Науката е доказала, че зад това се крие форма на дегенерация, която върви ръка за ръка със садизма, съпроводен от явен или латентен хомосексуализъм. Психиатрията потвърди: всеки комунист е потенциален убиец и скрит хомосексуалист. Въпрос на ситуация, на условия е, да развие и изяви тези потиснати дефекти на характера си.

Сега другарите разпространяват наляво и надясно, че видите ли, който на младини не е бил с леви убеждения, е непълноценен. За пореден път си измиха ръцете и изкараха нормалните хора не съвсем в ред! Кои ставаха членове на БКП или на БЗНС? Преди всичко децата на номенклатурата, за да продължат феодалното право на родителите си да властват над нас, „простолюдието”. Освен това кариеристите, страдащите от болни амбиции, разните меркантилни типове и нека си го кажем направо – всички с увредено съзнание. Защото само идиот можеше да слуша простотиите, изричани със заекване и апломб от необразовани, полуграмотни същества, каквито бяха Замфиркьов-Живков и компания. И не само това, но и да вярва в казионните глупости, написани от някой угодник на сух административен език. Или пък да играе незавидната лицемерна роля на убеден комунист, респективно червен земеделец. И да е готов да стъпче дори близките си, само и само да се изкачи нагоре по йерархичната стълба на режима. Няма друга истина.

С какво право днес същите негодници влизат в ролята на ментори и ни преподават уроци по демокрация? А ние, които не сме продали душите си на лукавия, пак сме длъжни да припадаме от удоволствие, когато тези дьонмета, по-рано полагащи Сезифовски старания да ни индоктринират с болшевизъм, днес ни изнасят лекции по либерализъм и други –изми. Да изреждам ли имената им? Няма смисъл, всички ги знаете. Може би понякога забравяте. Пък и може да не обидя някого, пък го искам. Всички те са в един смесен отбор, съставен от пишман политици, бизнесмени, псевдо учени, културтрегери, политолози, социолози, журналисти, директори на агенции, на неправителствени организации, на… Все политически проститутки. Само политически ли?… И в този тим изключения не се допускат.

Ала тези подлеци не са единствените виновни. Да им берат греха онези, които ги гледат, слушат, четат блудкавите им разсъждения и приемат всичко, избълвано от тях, за чиста монета. Без да „вдянат”, че който е предал веднъж, ще предаде и втори път. Нима допускат, че Юда може да се превърне в праведник? Може би не знаят древната максима: „Bonus mores corrumpunt congressus.[28] Нека си го кажем откровено, като перифразираме еврейската поговорка: „Веднъж комунист, завинаги комунист.” Разпалеността, с която тези алчно червени синове и дъщери на партията-майка посрещаха съветските другари, е същата, която демонстрират в наши дни спрямо the comrades[29] от Запада. Понякога е толкова комично, че ми е чудно как ги приемат децата им? Навярно съм наивник – отрочетата им са същите, даже и по-лоши. Крушата не пада далеч от дънера.

Признавам: за миг не мога да допусна, камо ли да се съглася с оправданията на разни болшевишки шпиони, че, видите ли, работели за държавата. Стойте! За коя държава? Не бе ли преди всичко за Съветския съюз? Или за окупираната от него и залята от поток от невинна българска кръв наша Татковина? Не служихте ли на държавата, която отроди своите чада в Югозападна България и Западните Покрайнини? Онази, която обрече на забвение задълженията на турската по Ангорския договор? Нима не бяхте активни съучастници на болшевишката власт, която бе готова да присъедини най-старата държава на земята – България, към Съветския съюз?[30] Вашата държава изби 222000 свои граждани и съсипа живота на милиони! Та нали същите тези бивши щатни и нещатни служители на Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ) и на Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) ликвидираха имигранти зад граница, отвличаха ги, следяха стотици други. И вършеха всичко това за пари. Пак заради високите заплати и възможността да напускат концентрационния лагер България тези „достойни разузнавачиизвършваха контрабанда на оръжие, наркотици, човешки органи и крадяха чужди технологии. Те осъществяваха връзката с терористични движения по целия свят, снабдяваха ги с оръжия, боеприпаси и пари. Дори крадяха от тези „помощи”, отмъкнати от нашите и без друго полупразни джобове.. Част от същите „разузнавачи” бяха замесени в износа на капитали от страната ни в чужбина под формата на задгранични дружества и подобни схеми за преобръщането на „общонародната социалистическа собственост” в частна, в притежание на алчно червената мафия. Да ги оневиним ли? Може би трябва да им издигнем паметник на признателност? Да изпълним командата: Шапки долу пред убийците, крадците, контрабандистите? Към това ли призовават някои „честни” другари, в т.ч. и смятани за „демократи”? Онези, които ме обявяват за „краен”? Или всичко, изредено до тук не е вярно? Хайде де…

Да, тези „разузнавачи”, до един членували в престъпната организация БКП, вярваха и продължават да са убедени, че парите въртят света.[31] И нищожните остатъци от съвест, които са им останали, са покрити с кал. Кланят се на златния телец и изповядват еврейската поговорка: „Парите са най-добрият сапун – премахва всички петна.[32] Какво общо имат тези същества с нас, нормалните хора? Ние изповядваме любовта. Наясно сме, че любовта е в основата на доброто. Вярваме в максимата: Amor vincit omnia.[33] И макар материално да сме по-нисши, сме духовно извисени. Знаем, че: Desunt inopiae multa, avaritiae omnia.[34] Същевременно не забравяме Божия завет: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч.”[35] Цели 65 години сме техни жертвени агнета. Достатъчно! Наш ред е. Diu apparandum est bellum, ut vincas celeries.[36]

Успелите” момчета и момичета, на които се спрях, служеха на комунистическата партия и на нейната партийна сигурност, а не на народа. Ако имаше поне малко свобода и права, този народ отдавна щеше да е обезлюдил скъпия им комунистически рай. Даже имаше вицове по темата. Един от тях се шегуваше с това как Брижит Бардо била готова да легне с Тодор Живков, стига той да изпълни едно нейно желание. „Готово, казвай” – потривал ръце правешкият похотливец. „Ами вдигни забраната за пътуване, освободи границите” – отвърнала красивата французойка. „Хитруша!” – възкликнал болшевишкият мераклия. – „Искаш да останем сами…”

Другарите от ПГУ и РУМНО задължително са минавали през школи на напълно чуждото нам и всяващо ужас КГБ. Извършвали са своята зловеща и предателска спрямо българите дейност срещу заплащане, за много пари и облаги. Днес се самоизтъкват едва ли не като „герои”. Даже взеха да пишат книги. Защо толкова дълго криха „подвизите” си? Поради що не се хвалеха с тях, а като лалугери криеха своята антинародна дейност? И кой ги спира да се пъчат с „геройствата” си навреме, а не едва след като им извадят кирливите ризи на показ? Не е ли, понеже съзнават, че става дума за мръсно бельо, а не чисто бели кошули?

Ала най-силно ме изумява поведението на населението, което няма как да нарека общество или народ. То приема тези морални изроди, слуша ги, гледа техните предавания, чете писанията им… Ако друго вече трудно може да ме изненада, това поведение на като на беззъби мекотели продължава да ме смайва. Права е жена ми, когато заявява, че българите се държат като гоидобичета. И затова евреи и всякакви други ги яхат и се друсат връз главите им. Понеже разни анонимни злобари с неприкрито комунистически произход, задъхани от омраза пишат по форумите, че не съм българин, мога да призная: макар да съм с изключително древен и чист български корен, в споменатото отношение наистина не съм българин. И не желая да бъда. За мен другарите комунисти завинаги ще останат не противници, а врагове. Дължат ми цял един живот – от люлката до наши дни. Както и живота на моите родители, на множество роднини и приятели – мои и на семейството ми.

Да ви попитам: кой ще върне (реституира) най-хубавите години на хвърлените зад решетките мои роднини и приятели затворници на мисълта – на чичото на съпругата ми Христо Хайтов, на моите приятели Янко Янков и Петър Гогов, на стотиците хиляди други жертви на алчно червената мафия? Кой ще компенсира невъзстановимите загуби за България от това, че маса изключително умни, подготвени и кадърни хора не постигнаха нищо съществено, защото партията и секретните й служби не им позволиха? А същевременно издигаха очебийната за всички разумни люде партийна посредственост.

Който иска, нека ме смята за краен. Аз не искам разправа, а справедливост. Все още се намират не малко интелигентни, образовани, ерудирани, самоусъвършенствали се и мислещи българи, независимо от тяхната народност и вяра, които ще ме разберат и подкрепят. На Бог, на собствените си сили и на тях се уповавам. От обединението отдолу нагоре на тези съхранили своите души и опазили почтеността си човеци може би зависи спасението на милото ни Отечество. Обществото ни отдавна се е разпаднало. Неколцината негови сегменти, които все още оцеляват макар и на края на своите сили, показват, колко тежко болно е то. Но нали: Aegroto dum anima est, spes est.[37] На тези крехки общности от свестни хора са посветени молитвите ми.

И все пак, колкото и да не ми се иска, не мога да избягам от същността си. Затова завършвам с:

Бог да пази България!

Край

Очаквайте новата поредица: НАКЪДЕ, БЪЛГАРИЯ? ЗА МОРАЛА НА КОМУНИСТИТЕ

П.П. Никоя друга медия не ще дръзна да препечата тази статия.

 

 



[1] Женен е за най-малката сестра на Георги ДимитровЕлена.

[2] Автор на сравнението е мъничкото алено смърфче Бойко Борисов, пораснало до смърф от средна величина с инициали като на Брижит БардоБ.Б. Нищо чудно утре двамата с Гаргамел да се осъмнат в общо политическо ложе. У нас политическият хомосексуализъм е практика, която изненадва само глупците.

[3] Станимир Въгленов – „Свалят правителството! 100 истории на един разследващ журналист”, Издателство „Сиела- Софт енд паблишивиг”, София, 2003 г., стр. 171.

[4] Тя не може да управлява. Свикнала е да ръководи. И да не мисли. Някой „отгоре” решава и спуска заповеди, а номенклатурата само изпълнява. Така е досега. Затова навремето партията имаше „ръководна”, а не „управляваща” роля.

[5] Вж. Янко Янков – „Досиетата на ДС (14)”, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди медии, 6 юли 2007 г., Ianko Iankov, София, 31 август 2007 г., в: Георги Ифандиев – „Болшевизмът е продължение на битката на антихристите за душите на хората”, Част ІІ от „Четиво за беззстрашни хора с отворено съзнание: Кой причини световната криза или сказание за двойните стандарти”, „Форумът-БГ”, София, 11 март 2009 г.

[6] „Глас народен, глас Божи”, лат.

[7] Иво Инджев„Истината за атентата или атентат срещу истината?”, Afera.bg, Варна, петък, 13 март 2009 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=4811&Itemid=1 Правописът е на автора Инджев.

[8] Моля ви, запомнете този факт. Важно е.

[9] Пак там.

[10] Вж. Иво Инджев – „Извинявам се на Румяна и на читателите”, Иво Инджев, София, петък, 13 март 2009 г.

[11] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 2-3.

[12] Точното название е Московски държавен институт по международни отношения. На същото място идентично образование са получили „плеяда дейци на БКП и ДС”, като Андрей Луканов и Петър Младенов, Бойко Димитров (син на Георги Димитров) и Жан Виденов, Владимир Жеглов и даже бившия шеф на Инджев по служба в ДС Любен Гоцев. „Възпитаниците” (правилно, те са като кучетата) на тази московска „ковачница на номенклатурни кадри” си имат и организация – Асоциацията на завършилите МГИМО.

[13] Ана Клисарска – „Иво Инджев, който така и не стана ченге”, в. „Сега”, София, 9 ноември 2005 г.

[14] Пак там.

[15] „Журналистите Коритаров и Кеворкян – агенти на ДС”, Actualno.com, София, 20 Май 2006 г., online: http://bulgaria.actualno.com/news_64347.html

[16] Съвременен термин, по-точен от геноцид (ликвидиране на население) въведен в употреба в края на шейсетте години на м.в. от преподавателя по политически науки в Хавайския университет Рудолф Джоузеф Ръмъл. Неговата дефиниция е: „Ликвидирането на личност или народ, извършено от едно правителство, включително геноцид, политицид (унищожаване на политически противници) и масови убийства.” Съставен е от гръцката дума за народност, народ, нация – демос (δήμος) и от латинската за убийство цидум (cidium). Проф. Ръмъл определя демоцида като „война на правителството срещу народа”.

[17] Вж. напр. “Last big Nazi hunt ends as Aribert Heim, “Dr Death”, is declared dead: The last great Nazi hunt, the search for an infamous SS officer Aribert Heim, has ended with the discovery that he died in Cairo in 1992” by James Bone in New York, “The Times”, London, February 5, 2009 г.

[18] За онези, които ма смятат за краен и не достатъчно вярващ, ще цитирам Самия Бог: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.” („От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 15-20.)

[19] „Който сее вятър, ще пожъне буря”, лат.

[20] Има го в укриваните ни средновековни източници, чието издаване предстои. Макар понякога аналогиите с историята да са подвеждащи, не ви ли се струва, че днес ни се случва същото?

[21] Според Вехтия завет – красива еврейка, която благородният персийски цар Асуир (Ксеркс) взима за своя жена. Насъскана от нейния роднина Мардохей, тя измамва царя, че неговият пръв министър, македонецът (българина) Аман възнамерява да унищожи еврейското население. Естир омайва мъжа си и верният Аман бива убит, а ушите му – отрязани. Мардохей разпорежда безмилостно масово заколение на неевреи, след което „всички се страхуват от юдеите”. Така бива установен празникът Пурим, свързан с жребия (пур, мн.ч. пурим), който Аман уж хвърлил, за да установи деня на „избиването на юдеите”. Досега евреите честват Пурим със сладкиш, който се нарича „Ушите на Аман”! (Вж. Библия, „Книга Естир”.)

[22] Вж. напр. Йордан Андреев – „Любовните истории в българското средновековие”, Издателска къща „Земя”, София, 1994 г., стр. 72-74; Димитър Маринов – „История на българската литература”, Издание и печат на Христо Г. Данов, Пловдив, 1887 г., Електронно издание, Електронно издателство „LiterNet”, Варна, 2006 г., А. Част първа: „Старият век” – VІІ. Литературната деятелност във времето на Второто – Търновско – царство (1186-1398 г.)”, online: http://www.liternet.bg/publish17/d_marinov/istoria/01_7.htm

[23] Основателят на династията Селджук бил военачалник в Хазарския каганат, т.е. на тогавашната еврейска държава. Вж. също Иван Вазов – „Към пропаст”, Явление 7: „Старецът и тримата богомили”.

[24] Дори Иван Вазов е посветил на това събитие стихотворението си „Жидов гроб”.

[25] Според преданието са унищожени най-богобоязливите и най-благородните 110 боляри, част от които са сърби. (Вж. напр. Григорий Цамблак – „Похвално слово за свети Евтимий”.)

[26]Сталин отдавна бе изяснил, че искаше да си присъедини отново трите балтийски републики Латвия, Литва и Естония, както и частта от Полша, която поляците си бяха върнали след Версай. Освен това той очакваше да необезпокояван сложи ръка и да разшири влиянието си върху останалата част от Източна Европа. По време на среща в Москва през октомври 1944 г. Чърчил с лека ръка допусна прилагането на този принцип, като предложи 90 на сто съветско влияние в Румъния, 90 процента британско влияние в Гърция, 75 на сто съветско влияние в България…” (“Encyclopaedia Britannica”, Encyclopædia Britannica, Inc., Chicago, IL, 1996 г., стр.717.)

[27] Ръката, направлявала ликвидирането на средновековния български елит от селджуците принадлежала на евреина Челеби Нафталион. Султан Баязид, баджанак на Иван Шишман, чийто баща Мурад І бил женен за Шишмановата сестра Кера-Тамара, „дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните. Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици‚ и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI, римски папа‚ стр. 14. Бел. М. В.) На негово място от Венеция бил командирован най-жестокият садист‚ евреина Челеби Нафталион с щаба му‚ състоящ се от трима евреи: Рахамим АсеовХаим Йерохам и Давид Леви.” (Михаил Варшавски [псевдоним на проф. Любомир Владикин] – „Какво са направили евреите за България”, Печатница „Божинови”, София, 1933 г., „Предателството”.) По същия начин след 9 септември 1944 г. еврейските болшевишки комисари начело със самия Сталин, с Лазар Каганович и неговия братовчед Лаврентий Берия вдигнаха бариерата пред червения терор у нас.

[28] „Лошите връзки развалят добрите нрави”, лат..

[29] Комрийдс – другари, англ.

[30] На това е посветен Декемврийският пленум на ЦК на БКП от 1963 г.

[31] Евреите имат поговорки: „Парите управляват света.” И още: (Shirley Kumove – “Words Like Arrows. A Collection of Yiddish Folk Sayings”, Illustrated by Frank Newfield, Schocken Books, New York, NY, 1985 г., стр. 179.)

[32] Пак там.

[33] „Любовта побеждава всичко”, лат.

[34] „На бедните хора не им достига много, на алчните — всичко”, лат.

[35] „От Матея свето Евангелие”, гл. 10, ст. 34.

[36] „Дълго време трябва да се готвиш за война, за да победиш по-скоро.”, лат.

[37] „Докато болният е в съзнание, все още има надежда”, лат.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.