Loading...
В първите часове на днешния изборен ден вездесъщата Централна избирателна комисия (ЦИК) ни поднесе „сюпрааайз“. Сети се да ни каже, че поради индиговата черна ивица, отпечатана на гърба двете изборни бюлетини – за мажоритарни и пропорционални кандидати, не бива в никакъв случай да поставяме хартийките една върху друга. Нещо, което потенциалният избирател съвсем нормално би направил. Защото съществувала реалната опасност знакът, който поставяме върху първата да се отбележи някъде и върху втората, което пък автоматично ще ги направи „тугедър“ невалидни. Както се казва – добър ден! Нима никой от въпросната ЦИК не е попълвал да речем банкови, болнични и други документи с подобна индигова характеристика?! Иначе замисълът сам по себе си е добър – хартията на сегашните бюлетини е по-плътна от предишните, непрозрачна и фабрично сгъната. А въпросната индигова черна ивица затруднява чувствително нечестивите опити за фалшификации на документа, предварителното снабдяване с него от някоя нелегална печатница, пък и в по-голяма степен се гарантира анонимността на вота. Дотук – окей. Пита се в задачата обаче – поради какви тайнствени причини всичките тия подробности не станаха овреме известни на електората, а той бе благосклонно информиран чак като взе да влиза в тъмната стаичка, хващайки любезно предоставената му там химикалка?
И още едно „дребно питанце“ към организаторите на тъй наречената избирателна процедура у нас, която сега – след уж 20-годишна демокрация, за срам е подложена на мониторинг от ЕС. Защо членовете на избирателните секции из градове и паланки предварително не са инструктирани както за индиговия „синдром“, така и за възможния гаф – да дадат на избирателя, поради малката разлика в размера на бюлетините, две мажоритарни, или две пропорционални, вместо по една от двете? Човешко е да се греши. И точно това, казаха днес за „Форумът“ бдителни граждани, им се е случило. Не би ли било по-рационално подаването на двете различни бюлетини да бъде разпределено като конкретна отговорност на двама предварително определени членове на съответната комисия? Ето отговорите на тези въпроси би трябвало да чуем от ЦИК, вместо баналните изборни информации на още по-баналната и несменяема Ралица Негенцова. Ама тя дали не е тъкмо така инструктирана – да се прави на ни чула-ни видяла, един Господ знае. Дано обаче той – както на сакралния Парк де Пренс, и този път се направи на българин!
