Loading...
Има дни… и дни.
Понякога се събуждам с тягостно усещане и пропилявам деня си в очакване това усещане да бъде оправдано. Друг път още в съня си започвам да се усмихвам. После изведнъж всичко ми се струва усмихнато. И продължавам да се усмихвам – на нищо и на всичко.
Има дни и дни.
Но знаете ли кое им е хубавото на дните? Че ги има и в тях – хора, които ни обичат и, които обичаме.
Обичат ни такива, каквито сме –
красиви,
несъвършени,
леко недодялани,
много недодялани
подтиснати,
еуфорични,
талантливи,
посредствени,
умни,
глупави,
руси,
кестеняви,
черни дори..
нас, заради това, което сме и защото сме.
И, когато някой дъжд, като вчерашния, ни застигне без чадър и станем мокри кокошки, си даваме сметка, че и гримът размазан по бузите ни е красив в нечии очи. Чадърите не винаги са необходими, гримът – също.
И, когато някой те събуди посред нощ с целувка.
И, когато сутрин прочетеш в нечии очи – обичам те.
И, когато някой възкликне възхитено – ауууу..ччч!
Това е смисълът – да бъдеш… За някой, в някой, в себе си, за себе си и да осмисляш дните си с малките големи неща, които са на един дъх разстояние, на една мисъл, на една капка дъжд или пък – на една буря.
Защото си специален, единствен и неповторим – всеки миг, всяка минута, всеки ден.
Всеки е специален.
Специални хора, празнувате ли в петък?
