Loading...
От години не гледаме телевизия и сами решаваме коя информация да стигне до нас
В дома на Георги Грънчаров и Девора Джамбова е топличко, ухае на прясно изпечени сладки, светлината от настолната лампа е приглушена, а до прозореца висят две шарени лъжички. Това не продължава дълго – само след секунда гласът на Марлене Дитрих вихрено нахлува в стаята и оставя след себе си тъжния разказ за войната и завинаги погубени любови.
Всъщност никога не съм била в дома на Жоро и Девора – истината е, че те ме превърнаха в свой най-скъп гост с разказа си за Библиотеката (http://bibliotekata.wordpress.com/). Това е блогът за книги, който те всеотдайно и с много старание отглеждат вече две години. Ако влезете там със сигурност ще се почувствате уютно. Завесите на шеметния и бъбрив делник са грижливо придърпани, телевизор няма, а притихналите рафтове нетърпеливо чакат да протегнете ръка.
Жоро обича да пише за музика и документални книги. Той е човекът, с когото любителите на строгите факти, свързани с конфликти, войни или различни идеологии, могат да прекарат дълги часове. Не знам дали ще спорят обаче, защото самият Жоро е с фин характер и възпитан слушател. Девора е идеалната компания за слънчевите следобеди – истинска вихрушка от бразилски цветове и английско чувство за хумор.
Не мога да изброя всички заглавия, с които двамата домакини са споделили вечерите си, но предполагам, че са над 200. Знам обаче, че идеята за Библиотеката е била обмисляна внимателно и виждам, че си е струвало. Девора и Жоро говорят само, когато имат какво да кажат, не са всеядни и споделят с виртуалните си гости отбрани и лично изпитани рецепти за качествено слово. Ако са се влюбили в Ремарк, например веднага ще разберете. Ако пък не са харесали модната книга на някой без време ръкоположен за светец български автор пак ще усетите. Ако ви е време да помислите за сватба или търсите сродна душа за пътешествия в света на малките жестове и искрените приятелства, вторият рафт отляво е точно за вас.
В тази библиотека думите все още имат здрав цвят и хубав вкус, плътен, отлежал аромат на любопитство и искрящи очи. Заслужава си да ги вкусите заедно със Жоро и Девора, за да усетите разликата. Достатъчно е да си сипете чашка червено вино … и да посегнете към мишката…
Честно казано винаги ми е било любопитно как се прави блог за книги и затова предлагам най-напред да разкажете за задължителната връзка с издателствата. Как започна всичко?
Георги Грънчаров – Целите ни с издателствата са идентични – да запалваме хората по интересни книги. В началото установихме контакт с две -три от по-големите издателства и те откликнаха много приятелски. После продължихме и с такива, които представят по-таргетирана литература – музикални биографии, мемоари на военни и други теми, за които имаме интерес. В момента може да се каже, че си сътрудничим с почти всички издателства и сме в непрекъснат обмен на интересни заглавия.
Звучи като описание на някой културен отдел във вестник, но не е така, най-малкото защото „живеете” в интернет, а не на хартия. Кои са другите разлики?
Георги – Ние не можем да се сравним с традиционните медии, които показват неселективно новите издания, при това с резюметата, изпратени от самите издателства. В Библиотеката представяме книгите, пречупени през нашата лична призма, през нашето светоусещане и това е добавената стойност, която предлагаме към всяко ново заглавие.
Девора Джамбова – Още от началото го замислихме именно като „усещане за книги”. Идеята ни е не просто да кажем какво се случва като сюжет и герои или какви награди има авторът. Аз лично обичам да правя лирични отклонения, споделям цялото изживяване. Признавам си, че използвам книгите за бягство, държа да ме разтоварват и да ме пренасят някъде другаде.
Искам да знам как точно си подбирате книгите? При положение, че получавате покани за десетки заглавия, как решавате кои от тях да прочетете?
Георги – Издателствата, с които работим ни казват какво ново предлагат. Повечето от тях ни пращат пресинформация наравно с другите медии, но ние избираме само това, което ни е интересно. Библиотеката не е специализирана медия, това е нашият блог и там попадат книгите, които ние сме усетили и са оставили специфични „драскулки” в съзнанието ни. И точно тези драскулки показваме на хората. Ако едно издателство издава месечно, да кажем, 20 заглавия, може да си харесаме от тях 2, 10 или нито едно.
Колко време отделяте на една книга, от момента, в който влезе в дома ви, до момента на представянето й?
Георги – Като цяло отделяме много време, защото и аз, и Девора не четем за закуска, както се казва, нито на конвейер. Четем бавно. Предпочитаме да се наслаждаваме на книгата, отколкото да мислим как да я представим, да си създаваме едва ли не график. Не искаме да превръщаме блогването в някаква индустрия, така би се обезсмислило всичко.
Девора – Разполагам с малко време и ако няколко поредни дни не съм чела после сядам и наваксвам. Най-вече събота и неделя. Лошото при мен е, че времето от прочитането до написването на публикацията понякога може да продължи много.
Не те ли плаши, че така ще загубиш момента, че впечатленията ти може да се изпарят?
Девора – Не, няма да го загубя, аз мога да не помня подробностите по сюжета, но знам какво усещане е създала книгата у мен. А ако искам да си припомня нещо конкретно, това е още един повод да разгърна книгата и да препрочета това, което ми е харесало най-много.
Георги – Аз гледам впечатленията ми още докато са пресни да се появяват бързо в блога, защото така или иначе на бюрото вече ме чака цяла купчина други заглавия, кое от кое по-интересно. Обичам да пиша веднага след като съм прочел книгата. Искам хората, които ще прочетат текста, да хванат точно усещанията, които съм имал непосредствено след прочитането.
Много се радвам, че четете бавно. Ще се съгласите ли с мен, че в повечето медии книгите се прелистват по диагонал или още по-лошо – директно се преписват хвалбите от задната страница?
Георги – Да, така е, особено ако говорим за традиционните медии. Разгръщайки някой вестник, списание или поглеждайки в интернет неминуемо ще видиш в 99% от случаите точно това – копиране на прессъобщението, няколко думи за автора, снимка на корицата и това е. Докато сега, с развихрянето на блоговете за книги, те дадоха точно тази различна гледна точка и това беше много добре оценено от самите издателства. В нас те видяха много полезен партньор в комуникацията с читателите. Личното мнение и личното усещане могат да накарат един човек да отиде и да си вземе дадена книга от книжарницата. Докато сухото ревю, което не винаги дори разбираме от задната корица или от страницата на вестника, съвсем не е достатъчно.
Девора – Между другото, това ревю може понякога да изиграе много лоша шега. Случвало се е да видя изпратената информация, да прочета ревюто, да не го разбера, да не го харесам и да реша, че книгата явно не е за мен. След това обаче й давам втори шанс – виждам увода или първата глава. Случвало се е книги, които после страшно много са ми харесвали, да се окажат точно такива – с някакво отвратително ревю, което може да те откаже, ако не се зачетеш и не я разгърнеш.
Георги: В тази връзка много добра практика е издателствата да прилагат към пресинформацията и откъс от книгата. Повечето го правят и е наистина полезно.
Аз също съм съгласна, че има много нескопосано написани ревюта, но според вас кой е виновен за това?
Георги – Вероятно хора от самото издателство, които гледат по-скоро търговската част на книгата. Има и такива, които обичат да изпъстрят задната корица с цитати от медии, това изглежда доста нелепо, особено определения като „шедьовър”, „блестящо”… Но трябва да уточним, че и голяма част от пазара го изисква. Масовият читател се впечатлява от помпозни определения, за много хора е важно книгата да е „шедьовър” и „бестселър”.
В такъв случай, ще бъде ли правилно ако кажем, че вие се опитвате напук на тази пиар паяжина да уловите истинската душа на книгата?
Георги – Да, точно това е идеята.
Девора – Четенето е изцяло субективно усещане. Ние пишем за нашите емоции, свързани с конкретната книга. Ще има хора, които ще прочетат книгата и това, което ние сме написали, и ще са съгласни, но ще има и други, на които няма да хареса. Според мен няма такова нещо като „какво иска да каже авторът”, а „какво иска да възприеме читателят”.
А какво ще кажете за обичайните медийни шумотевици и пиар изпълнения за книги с меко казано „недоказани качества”?
Георги – Има книги, на които се гледа като на продукт, който трябва да се продаде на определена цена, някакви бройки и т.н.
Девора – Не мисля, че някой умишлено те заблуждава, по-скоро има хора, на които не се отдава да пишат ревюта, без да го осъзнават те самите, а понякога и самите издатели.
Има още нещо, което за мен е важно да изясним – след като си сътрудничите толкова близко с издателствата, как постъпвате, когато някоя книга откровено не ви хареса? Налагате ли си сами цензура, в името на съвместната работа?
Георги – Нищо не може да ме спре да си кажа личното мнение за книгата. Правя го и когато съм разочарован, но това се случва рядко по простата причина, че ние наистина сами си подбираме заглавията. В повечето случаи знаем какво да очакваме, но разбира се, има моменти, в които експериментираме с нещо ново. Тогава често се получават изненади, но отново ги споделяме. Например, ако открия слабост в книгата като авторско произведение или превод, някои издателства дори имат книги с граматически и правописни грешки, това също е дразнещо и не го прикриваме. Компромис с личното мнение не правим.
Девора – Аз винаги давам шанс. Мисля си, че дори да не ти е харесала книгата, винаги има нещо, което е било полезно за теб. Не си позволявам да кажа „Тази книга е тъпа, не я взимайте, не я четете”. Ние не сме агресивни, но когато някое заглавие не ни хареса, винаги намираме начин да го покажем.
Георги – Просто при нас никога няма да видиш такива възклицания като „егати тъпата книга“. Вероятно е и въпрос на възпитание.
Затова сте мои гости във Форумът. Честно казано имам голям избор от други автори на блогове, които говорят точно така, но според мен те не помагат на читателите си, когато пишат грубо и без особени аргументи. Хайде да кажем две думи и за другото явление – прекалено захаросаните коментари, те как ви се струват?
Георги – Има и такива, да, въпросът е дали са прочетени тези книги или е копирано прессъобщението.
Девора – Усеща се кога искрено си харесал книгата.
Жоро, към теб специално имам един въпрос за съвременните български автори – четеш ли ги и какво ти е мнението за тях?
Георги – Любопитно ми е да видя как се развива тази литература, която един ден моите деца вероятно ще изучават в училище. За съжаление, голяма част от новите неща ме разочароват.
Кажи ми имена, моля.
Георги – Калин Терзийски ме впечатли страшно много с романа си „Алкохол”, после обаче реши да приложи същата схема и в следващия роман – „Лудост”, но не се получи. Не става, не може с една и съща схема да повториш успеха, особено ако вече си я експонирал и изчерпал до краен предел. Доста от новоизлюпените автори, някои от които участници в прослувитя клуб „Бърза литература” на Карбовски, са с едно такова пресилено градско самочувствие. Това на моменти дразни, но пък виждам, че си имат компактна армия от верни читатели, които харесват точно това.
Девора – Струва ми се, че изобилстват от цинизми, и това се намира за нещо страшно интересно и вълнуващо. Мен обаче ме отблъсква. Някои съвременни български романи ме карат да се чувствам все едно съм попаднала в болните видения на човек, който много яко се е надрусал, препил и преял.
Георги – Аз искам да дам и два добри примера за съвременни български автори, поети. Това са Иванка Могилска и Елица Мавродинова. И двете ги препоръчвам горещо. Техните произведения не са изпълнени с епитети като „копеле”, а представляват изключителни примери за стойностна поезия. Удивително е присъствието на такива хора в литературния живот. Бих се радвал тях да изучават децата ми един ден.
Знам, че е малко смешно точно вас да питам за любими автори, но все пак ще се пробвам – имате ли такива?
Георги – Ерих Мария Ремарк може би ми е най-любимият, Варлам Шаламов също е изключителен със своите „Колимски разкази”. Отскоро и Анжел Вагенщайн – той е изключително вдъхновяващ, всяка негова книга е истинско пътуване във времето. Харесвам много балканската литература – Иво Андрич, Дубравка Угрешич, Момо Капор…
Девора –Димитър Талев, Димитър Димов и Никола Вапцаров. Иначе имам много бурна и не особено тиха страст към английската литература, като се започне от сестрите Бронте, Джейн Остин, Чарлз Дикенс, Джером Джером. Чета ги в оригинал, защото много харесвам английското чувство за хумор. Обичам и латиноамериканска литература, защото е уникална комбинация между любов и храна – моите любими теми. Там фаворити са ми Исабел Алиенде и Лаура Ескивел.
Добре, нека поговорим малко за вас, разкажете ми как се информирате, какви медии предпочитате?
Георги – Основно онлайн медии, защото съзнателно и умишлено сме се изолирали от доста информационни канали. Вкъщи например нямаме телевизор. Смятаме го за много здравословна терапия. Нямаме абсолютно никаква необходимост да гледаме телевизия. Дори наскоро пробвах да гледам епизод от сериал и избеснях от постоянните прекъсвания за реклами. Почти съм забравил какво е усещането да гледаш телевизия и всички тези реклами, доста от които идиотски.
Искрено ви завиждам, защото аз от десет години се будя със сутрешните блокове. От колко време сте така?
Георги – Вече може би 5 години.
Девора – Единственият период, в който следях актуалните новините по телевизията, беше по време на кандидат-студентските ми изпити. В момента, в който влязох, вече се бях отвратила от всичко. Моята лична реалност ме натоварва достатъчно много, за да се ангажирам и с това, което медиите са решили, че трябва да ми промива главата. Те могат само да ме направят по-нещастна и да ме стресират допълнително. Дразни ме начинът, по който се поднася информацията, и това как се манипулират хората.
Добре, но не разбирам как успявате да се изключите?
Георги – Просто малкото медии, които допускаме до себе си гледаме да не ни натоварват със заглавия от рода на „Хлебар закла жена си и отиде да меси“.
Девора – Информацията, която достига до мен, е от блогове и от нещата, които се споделят в социалните мрежи от моите приятели, които пък обичат да са информирани и да информират.
Повечето хора си почиват с книга в ръка, вие какво правите, когато искате да си починете от книгите?
Георги – Обичаме да пътуваме, да снимаме, ходим из природата.
Девора – Жоро всъщност си почива най-добре с книга, чак ревнувам понякога.
Георги – Има и много по-тежки случаи, не съм чак като някакъв Далчев герой, който едва ли не гледа хората само от прозореца.
Девора – Аз обичам да се виждам с приятели, това много ме зарежда.
В края на нашия разговор се хващам, че има още куп неща, за които не съм успяла да попитам – как омесват думичките, как им придават цвят и вкус и най-важното – как успяват да изглеждат толкова спокойни и заредени насред общата ни лудница. Както се казва в добрите книги – очаквайте продължение. А мястото на срещата е ясно – http://bibliotekata.wordpress.com/
