Loading...
Втора грешка.
Всеки знае, че в България законите и правилата се пишат не за да се спазват, а да могат да се нарушават безнаказано. В случай, че забравиш, винаги се намира някой да ти припомни, как реда е подвластен на анархията. Още повече боли ако това го сторят органите, които са призвани да следят за спазването на тоя ред.
Миналата събота си купих един хамбургер за обяд и свих в една градинка да го хапна. Седнах на една полунатрошена пейка и се отдадох на кулинарното пиршество. Като приключих, се избърсах старателно със салфетка и представете си, реших да я хвърля в коша за смет. За беля такъв дори имаше наблизо. Винаги съм казвал, че когато човек изневери на природата си, греши. Обикновено хвърлям боклука където ми падне, но сега реших да се правя на европеец.
И това ми изяде главата, разбира се. Хвърлих салфетката и забелязах отгоре на боклуците в коша, лъскав кожен портфейл. Взех го и като го отворих видях различни кредитни карти, пропуски и документи на името Мирча Луческу – румънец от Брашов. Пари нямаше и всеки разумен човек би хвърлил портфейла обратно в коша. Аз обаче реших да го предам в полицията. Да докажа на тия униформени копелдаци, че не съм чак толкова черна овца и дълбоко някъде в мен блести искрица честност. А и кой знае, мамалигара можеше да пусне някой лев за благодарност, ако се случеше човек. Ееех! Какво имала да ми пати главата още!
Дежурният в близкото полицейско управление бе професионално деформиран. На всички цивилни граждани минавайки край него гледаше като на престъпници, включително и на мен. Щом му предадох портфейла и обясних как съм го намерил, той се смръщи и ме прати при някакъв следовател, да пиша обяснение за намерената вещ. Ядосан, че вместо да ми благодарят, ченгетата ми губеха времето с бюрократични формалности, седнах и накратко описах случката. В момента когато се подписвах, вратата се отвори и друг полицай вкара при нас един мазен, облечен в лъскав костюм циганин. Още докато си отвори устата със златни зъби и забръщолеви на румънски разбрах, че ще бера ядове с него. Оказа се, че е собственика на портфейла и си иска четирите хиляди евро, които съм му откраднал. Помолих следователя да обясни на неблагодарника, че не аз съм му свил парите, а той вместо това ме пита къде съм ги скрил. Аз пощурях, разбира се! Станах и се развиках, румънския мангал ме дръпна злобно за якето и аз естествено му отпрах як шамар. Както предполагам се досещате, пак ми щракнаха гривните на ръцете. В полицията ме за държаха 24 часа, като съответно ми повдигнаха обвинение за хулиганство и представете си …. кражба!!! Сякаш има някъде по света толкова щур крадец, който като преджоби жертвата, ще тръгне да и връща документите в полицията.
След това за мен остана поуката, че НИКОГА не бива да връщам намерена вещ в българската полиция. Веско Маринов може да си пее, че тя ни пази, но аз и всички нормални хора в страната сме на обратното мнение. Баба ми някога казваше: – „Няма ненаказано добро, синко!“ и аз съм живото доказателство в случая.
А да видите какво ми се случи после, но хайде да оставим историята за следващата седмица!
Photo: Vigo
