Loading...
На времето имаше лозунги по стените, включително и в училищата „ШПИОНИТЕ НЕ СПЯТ! ТЕ СЛУШАТ!“ Трябваше от малки да свикнем, че сме обект на подслушване и проследяване, за да не издадем какви стъпки ще предприеме училището, общината, областта, държавата и лично другаря първи секретар на шибаната ни комунистическа партия. Не дай си Боже да кажеш някоя тайна, например кой номер сутиен носи класната ти ръководителка или коя своя колежка щипе по дупето даскала по физкултура.. Изгонват те от пионерската организация, устройват ти „Другарски съд“, изгонват те от училище и те пращат в ТВУ „Трудово-възпитателно училище“. И позорът се лепва на цялата ти рода. Така се приучаваш на две неща: Да си държиш езика зад зъбите и да си послушен.
Много полезни неща, до болка необходими за всеки един управляващ по тези географски ширини и на изток.
Защо сега се учудвате, че ни подслушват поголовно? Всички ние сме потенциални и действащи шпиони и трябва да бъдем подслушвани и проследявани, защото можем да съборим от власт прекрасните ни управляващи. От всички окраски. Те сега се дърлят като крастави кучета, но ако се надигнем срещу някоя партия, всите дружно ще скочат срещу ни. Те са „Революцията“. За нас остава да сме „Контрареволюцията“ и като такава подлежим на подслушване, проследяване, кютек и глад.
Подслушваният човек е уплашен. Той е послушен, защото някой си е казал, че и най-слабата държава е по-силна от най-силната банда. Ние, понеже не се смятаме за държавата, явно се смятаме самите за една банда, която разваля рахата на властта. А властта е самата държава. По идиотско нещо не може да съществува, но е факт. Още повече, имаме за министър-председател един селски ерген, който непрекъснато ни повтаря, че ни прави магистрали, че ни отпуска пари за образование и здравеопазване, че не ни намаля пенсиите и не ни увеличава данъците. Всеки българин, който дефинитивно не надминава развитието на 10-12 годишно дете живее с убеждението, че тоз, който управлява е държавата, а гражданинът-не. По същия начин мисли и чиновникът. Той е държавата, а ти си само един досадник, който му разваля рахата и му пречи да си направи преписките. Защото преписките са къде-къде по-важни от теб.
Едно време партийният секретар те гледаше в очите и ти казваше:“ Ти недей да мислиш! Има кой да мисли вместо теб!“ И българинът го чу и разбра. Знае, че има някой, който мисли вместо него и не си напъва акъла. Живеем си в една народна приказка, в която пастирът мисли вместо стадото и решава какво да прави с нас-стадото.
Историята на подслушването е стара като света. Още в дворците на египетските фараони е имало добре замаскирани кухи колони, които са давали възможност на фараона да подслушва какво става сред близкото му обкръжение. Запазени са сведения за тази технология от времето на Аменхотеп !V /Ехнатон/. Освен подслушването са имали и агентура или сами са се преобличали като прости хора, за да чуят какво мислят за тях поданиците им. Тези технологии достигнаха върха си по времето на СССР, където Павлик Морозов предаде родителите и близките си, видиотен от демагогията и агитацията на медиите, властта и смъртния страх. Дълго време Павлик Морозов беше най-положителния герой и задължително се изучаваше като „светъл пример“ за лоялност и държавност.
У нас подслушването и проследяването също си имат „славна“ история. Това ставаше по няколко начина. Откритият начин беше чрез партийните организации по места. На партийното събрание не се зачитаха само успехите и се избираха секретар и касиер. На партийното събрание сериозно се обсъждаше кой какво е казал или направил. Всичко казано и сторено се измерваше с партийния аршин и му се даваше оценка. Ако си напсувал бабата на партиен член или си изчукал кварталната курва си получаваше съответните ритници, заклинания или нещо по-тежко. Имаше и „Другарски съд“. Нещо като циганското мешере. Събират се едни шибаняци, извикват те на килимчето и те подпукват. Те не са част от съдебната система. Съдебната система им бе изцяло подчинена. След другарския съд следваше направление към съда, където присъдата ти беше предварително подписана. Та на другарския съд се викаха свидетели, които са те чули да казваш колко ти харесва японския касетофон и германския /разбирай западно германския/ автомобил. Това непряко означаваше, че не харесваш „Москвич“-а и руския магнетофон, който тежеше колкото един среден танк и издаваше звуци като група от детската градина в малкия басейн. Не дай Боже да кажеш виц против Тато или СССР. Веднага влизаше в ход член 108 от НК, че и други, по страшни. Защото партийната организация не спи. Тя се оглежда за шпиони.
Другата линия за подслушване беше чрез ДС. Там нещата бяха професионални. Всяка институция и по-важните предприятия имаха т. нар. „режимни офицери“. Те тихо и незабележимо си вършиха работата и докладваха нагоре по веригата. Но тогава шибаната комунистическа партия ограничаваше бройката на подслушване, за да не придобие повече и по-важна информация ДС и да си помисли, че може и без Политбюро и ЦК. В ЦК и политбюро се подслушваха от специална група, подчинена на Тато. Подслушваше се дори и т. нар. „петолъчка“ Само ВЧ не се подслушваше от нашите служби и групи на ЦК. ВЧ се подслушваше от съветското посолство. Например Иван Абаджиев е хванат на подслушване как играе хоро върху снимката на Тодор Живков. Затова го и отнесе. От глупост и простотия.
Photo: Нашето детство
