ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ

Част ІХ

 

Духовната хамелеонщина води до политическа   •  Повели са човечеството към робство, то не вярва и обявява говорещите истината за „луди“ • Май окончателно сме загубили чувството си за национално съхранение

Продължение.

     „Наистина не ми пука дали ще издържите тази статия[1] до края.

       Моите слова не са нищо повече от шепот, а вашата глухота крещи.

     Мога да ви накарам да чувствате, но не и да мислите.“[2]

Деветгодишният английски ученик Джерълд през 1971 г.

 

Иска ми се да започна необичайно, но за пореден път няма да сдържа напиращото у мен възмущение. Щях да начена тази публикация с откъс от вече познатото на редовните читатели телевизионно интервю на Алекс Джоунс с покойния Еърън Русо. Ще стигнем и до това. Тази част от разговора им представлява синтезирано свидетелство на онова, което единадесет месеца преди 11 септември 2001 г. покаялият се евреин узнал от един свой нов приятел, представител на прословутата юдейска банкерска, петролна и каква ли не фамилия Рокфелер. Да, още в края на 2000 г. Ник Рокъфелъ, както е правилното произношение на известното име, разказал на бившия кино- и музикален продуцент маса поразителни неща. По онова време Русо още нямал хабер, че ще създаде документалния филм „Америка: От свобода към фашизъм“. Споделеното от Ник Рокфелер го впечатлило толкова, че дало тласък на следващите му проекти – в политиката и в медиите.

 

За хората с отворено съзнание

 

Впрочем, преди да се запознаете с видеото, нека припомня онзи изумителен документ, който на два пъти се заканвах да започна да чета в телевизионното предаване „Диагноза“. И двата пъти ме сваляха от екрана. Втория – окончателно. Струва си да подчертая, че аз не се продадох на свинаря на БКП–БСП, другаря Георги Гергов. Но до ден днешен ме затрупва лавина хули. Докато завършилата в Москва с диплома за поетеса – другарите не ценяха таланта, при тях всичко бе „канализирано“ – Ива Николова, която по-скоро прилича на Иво Николов, не се посвени да стане директорка при шефа на комунистите – пардон, социалистите от Пловдивска област. Същата Ива или Иво, чиято снимка на една маса с Тодор Живков съм виждал, беше кандидатка на СДС за кметица на родното й Габрово. Не съм гледал позорната сцена от тогавашното й приключение, но ми я разказаха. По време на пряко телевизионно предаване някакъв човек от публиката връчил на Ива – Иво метла с дръжка с предложението да я яхне. Признавам, че не е кавалерско, но подобни издънки на болшевизма си го заслужават.

Впрочем друг Георги-Гергов директор е най-младият комунист, свръхамбициозният Богомил Бонев – седесарски министър в кабинетите „Софиянски“ и „Костов“ и главен секретар на МВР в правителството, начело с явочника Ф.Д. Веднъж комунист, завинаги комунист; веднъж ченге, завинаги ченге. Който е предал, ще предаде отново. Факт.

Да припомня, че същото нещо, наречено Ива или Иво, оглавяваше пресцентъра на втората кандидат-президентска кампания на агента на ДС Петър Стоянов. Тогава с Бонев бяха „врагове“. Разбира се, наужким, като всичко днес по нашите земи. Преди това или успоредно с този „пост“ – казва ли ти някой, Ива – Иво беше говорител на фондацията на другарката Антонина, потомствено свързана с БКП и нейните служби за партийна сигурност. Някъде четох, че преди да стане „другарката Стоянова“, тази „Шантонина“, както я наричат някои, била по-известна като „мадам“. Не го твърдя, срещал съм подобни спомени.[3]

Николова, представителка на Тодор-Живковата „млада художествено творческа интелигенция“, премина през вестниците, зачислени на Петьо Блъсков, през булевардните жълто-червени „Уикенд“ и „Шоу“, и през клюкарската агенция БЛИЦ. За да изкачи своя „Олимп“, оглавявайки софийския клон на пловдивската кабеларка. Така е, където я изпрати партията…

Но от екрана на Герговата телевизия московската възпитаничка и обична представителка на СДС (явно членовете и симпатизантите на този филиал на БКП си падат по онази столица) няма да чете документи, като онзи, с който започнах. Всъщност медийката май не е на Гергов. Сам другарят свиневъд ми призна, че собствеността й била „трудна за обяснение“. Да уточня, че става дума за уж Георги-Герговата телевизия, за която се постарах от неизвестна околийска кабеларка да стане една от гледаните в национален мащаб. Тази подробност е необходима, защото има и Красимир-Гергова верига от медии, предимно телевизии – все толкова оцветени в алчно червено, че даже още повече. При това със силни ченгесарски нюанси… Сред тях се нарежда дори уж държавната БНТ, която, като всички останали, на практика принадлежи на ЦК на БКП.[4]

Та документът, за който отворих дума, е протоколът от разпита на Кристиян – Кръстьо Раковски в НКВД. Следственият „разговор“ е проведен през нощта на 28 срещу 29 януари 1938 г. Още тогава високопоставеният илюминат и интернационален комунист, роден у нас като Хаим Раковер, разкрил предстоящото избухване на Втората световна война. Споделил кои ще бъдат главните участници в нея, основните й „герои“… Но най-важното – вдигнал завесата пред движещите сили зад най-ужасния военен конфликт в човешката история, който по онова време все още предстоял. Разказал за част от ТЯХната интернационална мрежа – финансова, политическа, революционна. Раковски – Раковер бил арестуван за участие в „дясноцентристка група”, която била набедена, че целяла свалянето на Сталин от власт. Вятър и мъгла. Забележете приликите: по-рано почти всички настоящи „неоконсерватори“ в САЩ били участници в левичарски, често пъти крайни, чисто троцкистки групировки. Сетне „завили“ надясно…

Не по-малко смайващ документ е издадената през март 1939 г. брошура на американския равин Хари Уетън „Програма за евреите и отговор на всички антисемити: Програма за човечеството“.[5] Твърде укриван, този философско-политически обзор разкрива как една религиозна секта е превзела елитите на почти всички тогавашни промишлено развити страни и постепенно завладява умовете на техните народи. С безочливото самочувствие на предизвестен победител в наближаваща световна война, която предсказва, равинът откровено обяснява как са били създадени идеологиите на комунизма, либерализма, социализма, фашизма и нацизма. С насмешка показва глупостта на хората и почти пълното припокриване на тези на пръв поглед различни доктрини, когато бъдат приложени в практиката. Защото, както изтъква Уетън: „Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм, универсалното братство на човека… Ето, с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса.“[6]

Защо изреждам всичко това? Защото след като преведох документа – протокола от разпита на Раковер – Раковски, а Издателска къща „Огледало“ го пусна под заглавието „Червена симфония“, се намериха достатъчно хулители, които го обявиха за „фалшификат“. А мен – за разпространител на „конспиративни теории“, ама аз не се впечатлих, свикнал съм. Сега предполагам, че същото ще се случи и с интервюто с Еърън Русо. На него съвсем не му пука. Той отдавна е в по-добрия свят и може би ни намига, гледайки с иронична усмивка.

Не е ли чудно, че „антикомунистите“ и „демократите“ приемат Иво Николов или Ива Николова, все едно. Не съм чул дори да я упрекват. Същото се отнася за други хамелеони, които сменят своята политическа окраска съобразно с конюнктурата. Навярно смятат другарката с московско тескере за „добра журналистка“ и това опрощава всичките й грехове. Нищо, че от страниците на червения ченгесарски вестник „Сега“, издаван от бивш мултак, част от организираната престъпност,[7] рисуваше карикатурните образи на такива видни седесари, като например Костовия министър на правосъдието Васко Гоцев – „другаря демократичен депутат“, както го наричах право в лицето. Не, че героите на нейните очерци не го заслужаваха. Думата ми е за онази морална и политическа нечистоплътност, която владее по тези места. Със същата ремсистка преданост „сините“ привърженици превръщат такива човешки отпадъци като Петко Бочаров, Иво Инджев, Кеворк Кеворкян (когото бившият американски посланик Джеймс Пардю представя като „свързан с организираната престъпност“, заедно с Тошко Тошев и водещия се собственик на „Дарик радио“ Радосвет Радев – и тримата агенти на ДС[8]), Асен Агов, Георги Коритаров и останалите ченгета, съсипали не една съдба, в свои икони?! А аз постоянно „предизвиквам“ гнева на „демократите“. Как ли не ме наричат, какъв ли не ме изкарват… Не е ли чудно? Или по-скоро е закономерно – съчетание на сатаната с антихриста, колкото и да не им се върва на някои псевдопсихолози със „съвременни разбирания“, каквото и да означава това.

 

Номенклатурата властва, нашенецът е безразличен

 

Далеч по-големият проблем не е просто присъствието на комунистите и ченгетата, казано честно – на палачите, в медиите и навсякъде другаде. Опасно е тяхното господство във всички сфери. И пълното отсъствие на другите, на онези, които не само критикуват неразградената система на държавния капитализъм с тоталитарно терористично управление на една партия – комунистическата, под авторитарното ръководство на един лидер и на номенклатурата под него. Изобщо не допускат онези, които и се борят против нея. И отстояват своето достойнство като част от общото, народното.

Тук само се плещи за някакъв либерализъм, което ще рече за свободата като основна политическа ценност. А тъкмо свободата липсва, няма я, потулена е в мазетата на секретните служби на уж бившия режим, които ръководят и днешните медии, както и всичко останало. У нас няма свобода на словото. По тези места никой не спазва изискванията на такива наднационални актове, каквито са Всеобщата декларация за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз.

Впрочем и на много други места в Европа и по света е така. Например Член 11 от втория документ гласи: „1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. 2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.“ Защо не се поинтересувате дали това важи в „демократичните“ Германия, Франция, Австрия…

Член 19 на Всеобщата харта разпорежда: „Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.“ 

Кой се съобразява с това – тук или в „демократичните“ страни? У нас почти всички го знаят, но угоднически мълчат. Поради „свойственото на българина малодушие“[9] и понеже, ако перифразираме един народопсихолог, „понятието „общност“ е най-отвлечено в съзнанието на българина. Той се намира над него…“[10] Само преди дни местен идиот с депутатска книжка внесе в Народното събрание проектозакон, според който отричането на т. нар. холокост трябва да се наказва със затвор до 5 години…[11] Навремето това свищовско недоразумение, което е братовчед на „гаражната“ Надка Михайлова – Нейнски, се прочу с това, че даде шанс на потомствения комунистически престъпник Филип Георгиев Боков да се гаври с него – седераста. Понеже това недоразумение с човешки лик често гостуваше у дома, ще разкрия истинската му мутра. В навечерието на общите избори през есента на 1994 г., то цели две седмици спеше в един коридор в сградата на „Раковски“ 134. Страхуваше се, че някой може да го измести от избираемото място в кандидатдепутатските списъци. Това се те, вашите любимци – образци на корупцията.

Нашенецът е егоист, страхливец и може да служи като мостра на пасивността. Склонен е да оправдава собствените си грешки с другите. Почти никога не дири вината в себе си. Духовно извисените и душевно чистите личности не му допадат. Той не се отъждествява с тях, а с опонентите им, защото прилича на вторите. Смята, че „няма ангели“, а те са сред нас. Дори да ги забележи, ще извърне глава и ще се направи, че не ги вижда. Понеже иска, но не му стиска да бъде като тях, ги мрази. Вместо да повярва в собствените си сили – да повика неволята, той дири извинение за безразличието си и опора за своето обществено бездействие в псевдоикони, които местни рисувачи са изобразили в миналото, но по поръчка на чужди сили. Разбира се, срещу заплащане.

Фактът, че масите недолюбват приносителите на неприятни новини, ми е известен. Не се интересуват дали тези вести са факти, верни ли са. Просто разчитат на емоциите, а не на разума си. Думата ми е за равнодушните наблюдатели, някои от които дори ми се пишат близки. Само допреди 70–75 години това би било невъзможно. Нашите предци са изпитвали състрадание, съпричастност, притежавали са чувство за взаимопомощ. Другарите изкорениха всичко това от душите на българите. Древните римляни имали максима за такива като крещящо мълчащите читатели и на тази медия. Тя гласи: “Qui aequo malis animo miscetur, est malus” – „Който равнодушно гледа злото, е лош [човек]“…

Впрочем, запознайте се с поредната чест от интервюто, което осъзналият се бивш ционист Еърън Русо даде, малко преди да му помогнат да напусне този свят, уж от скоротечен рак…

 

 

Спестете си свинството, другари

 

Година след 11 септември 2001 г. започнах книга, посветена на измамата около събитията в САЩ от тази дата. През 2003-а я завърших. До издаването й през 2005 г. само допълвах с подробности и, разбира се, с факти, свързани с нововъзникващи събития, като Войната в Ирак или „Революцията на розите“ в Грузия. При представянето на двата тома на „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“ получих суперлативни оценки от преподаватели по история, в т.ч. и от един професор. (Виж илюстрацията.) Четвъртото по големина италианско издателство пожела да преведе и издаде моето изследване. Всичко това изпревари интервюто на Алън с Русо, откъс от което току-що може би сте видели и чули.

Първоначално, преводачката от български на италиански ─ пловдивчанка, с която не съм се виждал, а имах само два-три телефонни разговора, не бе в състояние да повярва, че книгата ми е единствено мое дело. Беше впечатлена от богатството от информация, както и от изобилието от източници. Обаче имаше мнозина, които направо ме обругаха. Даже взеха да разпространяват „новината“, че книгите ми били писани ту в Москва, ту в Йерусалим, ту във Вашингтон… Обикновено хулителителите ми се пишеха „патриоти“, баш „националисти“, но не допускаха, че е по силите на един българин да сътвори такова двутомно изследване.

Разберете ме правилно: не си правя реклама, още по-малко на моята книга. Аз не се нуждая от това, а тя отдавна е изчерпана. Чух за антикварна цена от над 100 лева за комплект, което признавам, леко ме ласкае. Споделям тези неща, защото даже тук, във форума на „Форумът“, често ме обявяват за „луд“ и какъв ли не още. (Виж съответната илюстрация.) Сега си спомнете две от финалните мисли на Еърън Русо: „Много трудно е да го кажеш на глас, защото хората те нападат, ако го кажеш. Изкарват те откачен, ако го кажеш.“ Не е ли вярно, че навсякъде е едно и също? Комунистите (фашистите) и задръстеняците са еднакви, където и да се намират. Тяхната философия и мироглед се изчерпват с елементарното „те такова животно нема“. Няма как да се борите с подобен мироглед.

А изобщо не преувеличавам, съм в състояние с дни да предоставям доказателства за това, колко прави са хора като Еърън Русо. Себе си не смея да наредя до тях. Защото ще ме заклеймят, осъдят, обидят… Или поради своето невежество и въпреки изконно българските ми имена, достигнали до наши дни от дълбоката древност, ще ме изкарат „гръцки циганин“, „врачанин“, „евреин“ и какъв ли не още. Макар да не намирам нищо обидно в тези прикачени ми определения.

 

Новият световен ред или краят на човешката свобода

 

Отново ви предлагам да изгледате видеозапис, този път от телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“ от 21 октомври 2008 г. Можете да го видите на този адрес в интернет: http://vbox7.com/play:116bf1c4

По онова време, от което е записът, „консерваторчетата“, начело с настоящия британски премиер Дейвид Камерън и неговите „оръженосци“ – тогавашния „премиер в сянка“ Джордж Осбърн и Питър Менделсън[12], потриваха ръце в очакване на властта. ТЕ ги бяха подготвили за това. Като на всички наследствено обременени и изгарящи от амбиции дьонмета, им бяха обещали постове, пари, слава… И точно тогава дойде скандалът със съветския олигарх Олег Дерипаска. Правите ли връзка между него и Ротшилд, и каква? Та Камерън, Осбърн и Менделсън започнаха да усещат как пръстите на младия Нат Ротшилд стягат хватката около тяхното политическо бъдеще. И признаха всичко, дори това, че „Олег Дерипаска, руският милиардер в центъра на скандала с даренията, е решил да даде и подпише показания в подкрепа на версията за събитията на г-н Ротшилд. [Лейбъристкият министър-председател] Гордън Браун също засили натиска върху [консерватора] г-н Осбърн, като призова за разследване на далаверата между премиера в сянка и олигарха. Г-н Осбърн и Ендрю Фелдмън, главният изпълнителен директор на партията на торите, признаха за срещата с г-н Дерипаска на неговата яхта край Корфу през това лято. Също така и как г-н Ротшилд им съобщил, че г-н Дерипаска иска да дари 50 000 лири на Консервативната партия чрез британската компанията “Leyland Daf”, която притежава. Г-н Ротшилд заяви, че г-н Осбърн е инициирал дискусията за дарението, но премиерът в сянка отрича…“

Ще ви спестя подробностите. Само ще посоча, че един от приятелите на Ротшилд, използван като посредник, предупредил: „Нат [Ротшилд] не желае да довърши Джордж [Осбърн], но сега топката е в полето на торите – ако те продължават да го правят на глупак, да мамят неговия инвестиционен фонд и приятелството му с [евреина] Питър Менделсън, той няма да се поколебае и ще действа.“[13]

Накрая се намеси бившият партиен шеф лорд Тебит. Той размаха пръст към връстника на Ротшилд, настоящия министър на финансите и икономиката на Великобритания: „… Човек трябва да каже: Джордж Осбърн беше длъжен да помни, че онези, които спят с кучета, ще прихванат бълхи.“ А самият Осбърн се покая и посипа главата си с пепел: „престанете да лъжете Ротшилд, или сте свършен“.[14]

Само че „премиерът в сянка“ остана със спомена за това. А днес върти икономиката и финансите на Острова. Естествено, в полза на оня, който го пощади. И това ли е „конспиративна теория“? Изминаха повече от два века, откакто семейство Ротшилд разбра, че притежава силата на парите, а тя може да сваля и качва крале, правителства, да планира и разпалва войни, да върти планетата на малкия си пръст, облицован с възможно най-солидното златно покритие… Сега четиридесетгодишният Нейтън Ротшилд е смятан за най-богатия в семейството, ако това въобще е възможно.[15] Тъй като съгласно предсмъртния завет на основателя й Амшел Майер Бауер всичко трябва да се решава вътре в дома със съгласие. Но и с привилегията на първородния син – най-равния между равни. Това се отнася и за управлението на онзи несметен финансов фонд, който създаде Израел, частната държава на Ротшилдови.

Кои са доверените лица на Нейтън Ротшилд по планетата? Те са легион… Вече съм представял един от тях, офицера от зловещите съветски репресивни тайни служби КГБ, бившият „демократичен“ президент и настоящ премиер на Русия Владимир Путин.[16] Това е станало благодарение на факта, че Елцин и Путин са включили зеления светофар пред нефтените инвестиционните амбиции на Ротшилдови в днешна Русия.[17] Днес „поддръжниците на Ходорковски настояват, че делото срещу него е режисирано от Владимир Путин, понастоящем министър-председател“.[18] Разбира се, че е така. Чрез същия свой лондонски клон, Ротшилдови са основните собственици на водещата се като „руска“ петролна корпорация „Юкос“. Еврейският комсомолски деец Ходорковски бе просто доверено лице на фамилията. Плащаха му с двупроцентов дял от корпорацията.[19] Когато поиска повече, го изпратиха за дълго зад решетките, за да има време да осмисли своята корумпираност, дързост и нахалство. Но най-вече за урок на останалите. По същия начин, по който Братството наказва и своите диктатори – например по-рано шаха на Иран, сетне Слободан Милошевич в Югославия, Саддам Хюсеим в Ирак, сега Али в Тунис, Мубарак в Египет и Кадафи в Либия.

Връзките на Ротшилдови с Русия датират от близо век и половина. Московският журналист Алексей Тихонов разкрива: „През втората половина на ХІХ век Ротшилдови се включват в „реалния бизнес“, който доведе френския клон на семейството на брега на Каспийско море – тогавашния основен източник на черното злато. Заради организирането на доставките на принадлежащия им завод на брега на Адриатическо море Ротшилдови финансираха строителството на железопътната линия от Баку до Батуми, която стана основната нефтена артерия на Руската империя, а самият град Батуми се превърна в едно от най-големите нефтени пристанища на света. В края на ХІХ век нефтеният бизнес на Ротшилдови стана втори по величина в Русия, като остъпваше само на семейство Нобел. В началото на ХХ век около нефтените амбиции на Ротшилд става неспокойно. Баку се превръща в „разсадник на революцията в района на Каспийско море“. Продължителните стачки в предприятията на Ротшилдовите бяха ръководени от един млад революционер, получил прякора „Неукротимия“ („Коба“), който за първи път бе арестуван там. При такива странни обстоятелства Ротшилдови получиха възможността да се запознаят с Йосиф Джугашвили.[20] Явно перспективите за развитие на отношенията на Ротшилдови с неговите съратници не ги вдъхновяваше и през 1912 г. те продадоха своя руски нефтен бизнес [съвместно] с англо-холандския концерн “Royal Dutch/Shell”, който в резултат на това получи господство върху повече от една пета от нефта, добиван в Русия… По този начин Ротшилдови демонстрираха пред света, че винаги научават всичко по-рано от останалите.“[21]

Три важни истини са убягнали на автора на горните редове. Първата е, че не заради някакво „освобождение на българите“, а заради Батуми се води Руско-турската война от 1877-1878 г. Най-мащабните битки в нея с най-много жертви са на азиатския фронт. Така грузинското пристанище Батуми преминава от Отоманската империя в Руската. Преди това агентът на Ротшилдови барон Ирш (Хирш) финансира изграждането на железопътната линия Варна–Русе – най-краткият път на петрола от Черно море към Централна и Западна Европа. Чрез великия княз Николай руското императорско семейство е в съдружие с Ротшилдови. На 3 март 1878 г. барон Едмон дьо Ротшилд присъства при подписването на Договора от Сан Стефано. (Виж съответната илюстрация.)

Втората истина е, че Сталин е незаконен син на тогавашния френски Ротшилд – барон Едмон. Едмон внасял грузински вина. Съвсем младичката и съблазнителна майка на Йосиф Висарионович, женена за вечно пиян планински евреин (хазар, дах-чафут), прислужвала в къщата на неговия основен грузински партньор. А баронът се славел с пристрастието си към жените…

И третата, че „Роял Дъч Шел“, както и компаниите на Рокфелерови, са подчинени на семейство Ротшилд. Освен това Системата на Федералния резерв на САЩ е създадена по идея и нареждане на това семейство. Тя е съставена все от банки на техни агенти в Съединените щати.

Ето къде понастоящем провеждат „кастинга“ на бъдещите най-високопоставени държавни ръководители. Мераклийката да стане претендентка за президентското кресло в САЩ, другарката Сеъръ Пейлин, се яви на пробно дефиле пред равините. За целта отиде на поклонение в главната синагога – Йерусалим. Падна на колене пред фарисеите, но ще бъде прегледана и от политиците, начело с настоящия премиер Биби Нетаняху. Без тамошното одобрение, целият й кандидат-президентски ентусиазъм е безсмислен.[22] „През последните два месеца Нетаняху вече посрещна в Йерусалим редица водещи американски политици, смятани за вероятни кандидати за номинация за президент от страна на Републиканската партия. Сред тях са бившият губернатор на щата Масачузетс Мит Ромни, някогашният губернатор на Арканзас Майк Хъкаби, губернаторът на Мисисипи Хейли Барбър и бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани.“[23]

Колко „велик“ е Израел, че толкова го ухажват? Защо не се отбиват в Пекин, Москва, Париж, Лондон или Берлин? Нали това са столиците на официално обявените за „велики сили“? Ами подгъват крачета и падат на колене пред равините в нищожния по размери, брой на населението и икономическо значение за планетата Израел? И това ли е „конспиративна теория“? Или ви е страх да погледнете истината в лицето?

Само преди броени дни за пореден път обвиниха ветеранката на американската журналистка, 91-годишната Хелън Томас, в… „антисемитизъм“. В прясно интервю за предстоящия априлски брой на списание „Плейбой“ тя отново потвърди, че „евреите контролират Белия дом и Конгреса на САЩ“… „Защо да не го кажа?… Вече стигнах до точката, от която няма връщане. Най-накрая на човек му идва до гуша“, рече Томас.

Преди по-малко от четири месеца жената, „която в продължение на повече от шест десетилетия отразяваше [живота в] Белия дом, беше принудена да напусне работата си в „Хърст Корпорейшън“ заради своята антиизраелска позиция. Пред списанието на еврейския порнограф Хю Хефнър тя заяви: „Съвсем точно знаех какво правя.“…

Тя обяви, че „евреите имат тотален контрол… Всички са в джобчето на израелското лоби… Миналата година Томас рече в интервю, че евреите „трябва да си вдигнат чукалата от Палестина“ и „да се завърнат по домовете си в Полша, Германия и Съединените щати“. Изглежда тя въобще не съжалява за миналогодишния си коментар, като в интервюто за „Плейбой“ повтори своето убеждение, че „израелците имат право на съществуване, но там, където са се родили“.

Томас отрече да е антиеврейски настроена… Не съм антиеврейка, а антиционистка.“…

Томас обясни: „… Американският народ не знае как израелските лобисти са го сплашили и накарали да повярва, че всеки евреин е жертва на преследване и то завинаги, докато евреите преследват палестинците.“

Запитана дали вярва, че в САЩ е в ход таен еврейски заговор, Томас заяви, че това „не е тайна“. То става съвсем открито… Всеки е зависим от израелските лобисти, които са финансирани от богати поддръжници, включително от Холивуд. Същото става и на финансовите пазари. Имат пълно господство.“[24]

Не се безпокойте, всичко е загубено. В началото на миналата седмица (средата на март 2011 г.) в новинарски репортаж за състоянието на строителството във Варна една от ефирните телевизии съобщи, че почти всичко е замряло. Единствените обекти, на които се работи, са на „големите инвеститори – израелци и руснаци“. Скоро и ние окончателно ще се върнем към Оруеловия новоговор, според който „робството е свобода“. Когато тук евреи бълват антибългарска и антихристистианска злоба, никой не ги закача. Обратното, издигат ги. Не ви ли стига примерът с незавършения опит за човек, наречен Соломон Паси? Същият педя-чифут гневно напсува: „Майната му на православието…“[25] И нищо! Нямаме личност поне от ранга на гръцкия композитор Микис Теодоракис…[26]

Но на това ще се спрем по-подробно в продължението.

 

Либия ли? Актуално признание

 

Неотдавна един американски либерален коментатор, разбира се евреин, предупреди в най-тиражния вестник в САЩ ─ „Ню Йорк Таймс“: „За последните 50 години Америка (както и Европа и Азия) се отнасяха към Близкия изток просто като към верига от големи бензиностанции: саудитската, иранската, кувейтската, бахрейнската, египетската, либийската, иракската, тази на Обединените арабски емирства и т.н. Посланието, което отправяхме към региона, винаги е било едно и също: „Момчета (това обаче бяха само момчетата, с които имахме приказка), ето каква е работата. Дръжте кранчетата отворени, цените ниски, не дразнете Израел твърде много и докато не проявим загриженост, можете да си правите каквото си искате у дома. Можете да лишавате народите си от каквито права прецените. Можете да ги корумпирате колкото си искате. Можете да отправяте каквито си искате закани от минаретата на джамиите. Можете да съчинявате каквито теории на конспирацията ви хрумнат срещу нас във вестниците си. Можете да държите жените си необразовани, колкото сметнете за необходимо. Можете да налагате какъвто си искате модел на икономическо развитие, без никакъв новаторски потенциал. Можете да държите младите си необразовани, колкото си искате. Само дръжте кранчетата отворени, цените ниски, не влизайте в излишни спорове с евреите и можете да си правите каквото си искате зад гърба ни.

Това е нагласата, която през последните 50 години позволи на арабския свят да се капсулира от историята и да бъде управляван с десетилетия от едни и същи крале и диктатори. Е, историята се завърна. Съчетанието от повишаващи се цени на храните, силно нарастване на броя на младите безработни и социалните мрежи, които дадоха възможност на същите тези младежи да се организират и да се изправят срещу своите лидери, доведе до преодоляването на всички страхове, които държаха тези клептокрации на власт.“[27]

Последното е заблуда или просто пропаганда. Доказаха го самолетите в ръцете на либийската „опозиция“. Западът се отнесе по съвсем същия начин и с нас. Разликата е единствено в специфичните за всяка държава детайли. Обаче ние носим двойно по-голяма вина, защото допуснахме всичко това и не се съпротивявахме. И сега си траем. Струва ми се, че имунната ни система е унищожена. Лишени сме от чувство за национално самосъхранение. Затова мнозина от нашенците се позовават на библейската приказка за някой си Моше (от него произлиза мошеник) или Мойсей, който цели 40 години уж водил племето си в някакъв поход из Синайската пустиня. Всъщност той съплеменниците му обикаляли в кръг. Целта на Моше била да изгради държава едва след като умре и последния, който е живял в „робство“. Като загърбим елементарните лъжи и измислици на комунистическата пропаганда, ние оставихме нашите поробители, робовладелците – представителите на алчно червената фашистка номенклатура, да ни водят из пустошта на т. нар. преход. И се доверяваме на техните платени пропагандатори – бивши и новопокръстени.

Няма Изход с тези „герои“ начело.

 

         Следва.

 

ОЧАКВАЙТЕ: Епопея на негодниците – КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: V. ИВО ИНДЖЕВ – ЧЕНГЕ ТА ДРЪНКА, ВЕРВАЙТЕ МУ.