Loading...
Може ли един посредствен и в доста отношения глуповат простак да бъде успешен продавач на банички? Или пък успешен предприемач?
Битието показва, че да, напълно е възможно. Ако е баничар той би могъл, при условие, че умее да ласкае хората, особено глуповатите, мнозинството тоест, да си продава чудесно баничките. Би могъл да бъде също успешен продавач на хладилници, ако ли пък произвежда и продава яхти, би станал и милиардер. А също и ако развива космически туризъм с помощта на държавата. И ако е наследил милиарди от баща си – забогатял от продажба на диаманти в Южна Африка по време на апартейда. /За Илон Мъск иде реч, разбира се/.
Може ли, обаче, един успешен бизнесмен, въпреки многобройните си фалити, да бъде добър политик и президент? И тук вече отговорът е решително „не“. За Тръмп става дума, чиято делова успешност също до голяма степен се дължи на едни близо 200 милиона наследени от Тръмп баща.
Не, успехът в предприемачеството в никакъв случай не означава успех в политиката. Просто защото предприемачите ще мислят като предприемачи, а не като политици. Ако пък показател за успешност е вземане и удържане на властта, то Мадуро е най-успешният политика на новото време. А, също Путин и Ким Чен Ун. А най-успешните политици на всички времена трябва да се водят Сталин и Мао. Чърчил в сравнение с тях ще бъде жалък неудачник.
Какво ще направи, например, един баничар, или продавач на американски пай, ако стане президент на САЩ? Ще се погрижи за всички американски сладкари, защото обича Америка и иска да я направи велика. Чрез разцвета на баничарството, на сладкарството, на предприемачеството и въобще на американския бизнес.
Дотук нищо лошо. Похвално даже.
Оттук нататък обаче влиза в действие „баничарският“ светоглед. Или нека е сделкаждийското мислене. И тогава първата политическа постъпка на президента- баничар, или предприемач, ще бъде да забрани вноса на чужди баници и сладки. Но понеже няма това право по конституция, ще направи вносните мита невъзможно високи. За което вече има право.
Точно такава е стопанската политика на Тръмп /оня с двестате милиона наследство и многобройните фалити/. Политик на баничарско равнище, независимо дали се отнася до банички, или до автомобили. Американците, например, купували германски автомобили, а пък германците не купували американски. „Много лошо“ – мисли си баничарят-президент и тутакси намира просто решение. Възможно най-простото. Да се вдигнат вносните мита на германските и европейските автомобили. И Америка ще стане отново велика.
Какво му пука на Тръмп, че това си е един чисто социалистически похват, който няма нищо общо с пазарната икономика. Неговите почитатели, в по-голямата си част „полезни идиоти“, /в обществено-политическия, не в буквалния смисъл на думата/, отново ще го поддържат като десен политик, който се противопоставя на неомарксизма/sic/.
Вносните мита могат наистина да накарат американците да си купуват само американски коли. Само че на по-висока цена. От което ще пострадат тъкмо обикновените американци, за които Тръмп уж е загрижен /пази Боже да се загрижи за теб глупак/. А при липсата на състезателност /конкуренция/ в автомобилостроенето, след първоначалните печалби, в САЩ няма как да не последва упадък на това производство. /Още нашият Стамболов е наясно, че налозите са само временна мярка и не дават желаните последствия/. Само че за да предвиди това на Тръмп му трябва далновидност. А при него далновидност при него няма. Има сделка. А пък това с митата му се струва успешна сделка.
А как би могъл да превъзмогне конкуренцията на най-големия си съперник – Китай ? Пак така. С високи налози върху китайските стоки. За което ще плащат и американските купувачи. А освен това Китай може /и ще/ отвърне на удара с високи мита върху вноса от САЩ. /Между другото 20 процента от износа на Ейпъл е за Китай/. Следва търговска война, от която губят всички. /Както при търговската война между САЩ и Япония през 70-те и 80-те на миналия век/. А съвсем наскоро Европейската Централна Банка обяви, че и Европа трябва да се готви за търговска война със САЩ. От което отново ще загубят всички. От глупостта на Тръмп, тоест.
Иначе Тръмп би могъл да положи усилия за да накара Китай да спазва правилата на Световната Търговска Организация /без държавно субсидиране и кражби на научни и технологични открития/. Това, обаче е сложна задача, а Тръмп е по простите действия.
Мнозина наши умници, с привидно десни разбирания, ще попитат „Ама как така може да е прост, след като е толкова богат“. И отговорът може да бъде един друг въпрос: „А как така може да е богат, след като е толкова прост“. С възможен отговор: Ами и той като Илон Мъск /за когото излезе приказка, че бил първата дама на Белия дом, между другото/ е получил стотици милиони наследство от баща си.
И още един баничарски почин на Тръмп. Да даде силен тласък на американския бизнес чрез добив на евтина енергия. И как да я добие тази евтина енергия?… Ами много просто /при него всичко е просто и то много/. Като увеличи добива на нефт. Със сонда майка, сонда дете, сонда внук /негов израз/ и така нататък – сонда до сонда. За да стане надупчената Америка отново велика.
Разбира се, такива подробности като възобновяема енергия, или климатични промени, за него са измишльотини на някакви си там хора на науката и на враговете либерали, които нищо не разбират. А той разбира. Бил е в Канада и там, сред ледовете, е забелязал и установил, че няма никакво климатично затопляне. Знае също и как човек може да се предпази от Ковид вируса – като пие белина. /Товарищ Сталин, въй бальшой учьонъй/.
И въобще не е забелязал, многознайкото Тръмп, че развитите страни, включително Китай и може би най-вече Китай, влагат огромни средства във възобновяемите източници на енергия. Че тези вложения не само развиват науката и високите технологии, но вече имат и отлични постижения в бита-енергията, добита от слънце и въздух става все по-печеливша и измества въглеродите. Но всичко това е прекалено сложно за Тръмп, друго си е дупченето.
А освен това в дупченето полезните идиоти /в политическия, не в буквалния смисъл/ – почитатели на Тръмп, провиждат един дълбокоумен замисъл: като надупчи Америка, той ще свали цената на нефта и ще разори Русия; обикновените руснаци ще се разбунтуват и ще катурнат Путин, ще повтори, тоест, похватите на Рейгън, който разтури СССР със свръхпроизводство на оръжие.
Този дълбок негов замисъл би бил много успешен, ако не беше толкова плитък. Първо, защото жизненото равнище на руснаците едва ли би могло да се смъкне още надолу, а житейските несгоди не биха им попречили да воюват и да бъдат верни на Путин – просто така е при робските народи и държавите с тоталитарна идеология. Второ – руснаците продават нефта си или чрез посредници на развитите държави, или пряко на Индия и Китай, най-вече на Китай. И за да измести руснаците от китайския пазар, Тръмп ще трябва да продава нефта си по-евтино от тях. Което ще означава да помага на най-големия си /според него/ враг – Китай. Просто е като простото тройно правило. Но за Тръмп просто правило явно е прекалено сложно.
И още много по-съществено, което представлява прекомерна и непостижима сложност. И не само за него, а за всичките му поддръжници.
То е, че либералната демокрация /всъщност никой досега не е обяснил какво ще рече нелиберална демокрация/ доведе до едно съвсем естествено и печелившо за всички разделение на труда. Развитите икономики, най-вече тази на САЩ, изнесоха доста производства в Китай и в други, не дотам развити държави. Но те изнесоха само съвсем първичната част на тези производства. Онова, което всички могат да правят. Да, китайците, китайките и дори малките китайчета, а и всички усърдни и работливи люде на далечния Изток могат да сглобяват телевизори, смартфони, автомобили и всякакви други съвременни джаджи. Истинското производство, обаче, неговата сърцевина, неговата същност, тоест науката и научните центрове, лабораториите, познанията, творчеството, замислите, идеите и нововъведенията, всичко онова, което изисква образование, умения и познания си остана в САЩ. Не случайно в САЩ образованието става все по-скъпо. Това показва, каква е основата на печалбите.
Така че едните /примерно САЩ и Европа/ мислят, създават и чертаят най-различни джаджи, другите /примерно Китай и Южна Корея/ ги сглобяват. Европа, например, с нейния ЦЕРН може да вложи средства в създаването на квантови компютри и след да остави сглобяването им на други държави /това вместо индустриализацията на Драгни/.
А китайците, впрочем, не са тъпанари. Не само сглобяваха джаджи, но изследваха направата им, след което започнаха сами да ги правят. В началото направите им бяха малко недодялани, което предизвика и израза „китайска работа“, като съответствие на „българска работа“. После техните изделия станаха като западните. И още. Китайците, /за разлика от Тръмп/, разбраха, че трябва да влагат средства и усилия в науката и да разработват нови технологии. И тук също имат определени успехи. Като следствие от всичко това /на „всичко това“ му викат глобализъм/ се разви едно съзидателно съревнование /конкуренция/ между държавите, световните блага започнаха да се разпределят по-справедливо, а стоките стават по-достъпни за всички. Със споменатия вече кусур – недопустимото субсидиране на производства от страна на Китай и кражбата на познания /ноу хау/. Като ниското заплащане на китайските работници си остава вътрешна работа на пренаселената държава, а иначе като цяло като цяло светът, икономически поне, тръгна доста мощно напред.
И тук обаче, отново нахлува първичното, но иначе въздействащо, защото с много носители, консервативно мислене, със своите възгледи и понятия от втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век, което възприе напредъка като пагубен за нациите глобализъм и дори, въпреки здравия разум за неомарксизъм /да бе, конкуренцията и свободната търговия били неомарксизъм…/.
Та така и с тръмпизма /нека не го наричаме тръмпанарщина/. Тръмп иска да върне първичното производство отново в Америка, та тя да стане отново велика. Тоест американците да сглобяват джаджи, не китайците. Така щял да създаде милиони нови работни места. Много яко звучи, велико едва ли не. Като програмата на партия Величие. Но това означава липса на съревнователност /конкуренция/, забавяне, или направо спиране на развитието, затварянето на производството в национални рамки, по подобие на средновековната самодостатъчност и социалистическото самозадоволяване и познати от миналия век сблъсъци и вражди на националистическа основа. Не глобализъм с многото си полюси на идеи творчеството, нововъведенията, а многонационален свят с многобройни полюси на глупост и мракобесие. /Неща, които нашенските тръмписти обявяват за дясна политика/. А пък конкуренцията и свободният пазар тогава са лявата.
Не по-малко впечатляващи са и политическите му глупотевини. Щял бил да звънне на Путин и да му каже, че ако не спре войната ще даде оръжие на Украйна, след това щял бил да звънне на Зеленски и да му каже, че ако не спре войната няма да му даде оръжие и така щял бил да спре войната. Детинско сделкаджийско мислене, което показва липса на познания и на обща култура, /бекграунд по американски/, липса на изначални разбирания за историческото и обществено развитие и отношения. Изказвания и начин на мислене, от които става ясно, че Съединените Щати вече няма да бъде нито пример за свободния свят, нито негов защитник и водач. Става ясно и че Тръмп ще „предаде“ Украйна. Не е съвсем ясно само как точно ще го оправдаят нашенските консерватори. Твърде вероятно е, изкривени от гърча на сляпата си привързаност, да го обявят за световен миротворец и да го предложат за Нобелова награда даже.
При всички случаи Америка вече няма да бъде познатата Америка, а държава като всички други, много силна икономически, разбира се, но държава, чийто президент – сделкаджия, ще си дялка световната баница и ще се надцаква с разни диктатори и диктаторчета като Си Дзинпин, Путин, Ким Чен Ун и подобните им, действия, между другото описани и в убийствено скучната му книга „Изкуството на сделката“.
Лошото е, че тези негови детински политически представи сближават Америка повече до тоталитарните държави, а не до демократична Европа, която Тръмп явно все възприема повече като враг, нежели като съюзник, съмишленик, или конкурент.
И още. Не е ясно как точно Тръмп ще изсели един милиони имигранти от САЩ. Как ще ги хваща, как ще ги натирва ли по влакове и автобуси и как смята за разделя семейства /много от децата на мигрантите американски граждани/. Сталин е изселил от Крим около 80 хиляди татари: деяние, което целият свят /без диктатора Путин/ възприема като убийствен геноцид. Тръмп наистина ли има намерение да се нареди до Сталин? Да го надмине многократно всъщност?
И накрая нещо положително. Американците така са се засилили към нас, че вече може и да ги настигнем. А Европа може да се научи да не разчита на никого и да действа сама в един все по-враждебен свят.
