Loading...
Волно или неволно, Бойко Борисов изпревари планирания евентуален удар на „ЛУКойл“ – Москва, твърди Рачо Петров, зам.министър на промишлеността май 1992 – април 1995г.
Г-н Петров, попитах Ви защо според Вас – въпреки наличните конкурентни на „ЛУКойл“ доставчици, цената на продаваните от тях горива не се различава съществено от тази, по която търгува у нас руският монополист, собственик на рафинерията ни в Бургас? Казахте ми, че на практика българската държава ги „задължава“ да спазват подобно порочно поведение. Как ще обясните реализацията на тоя „номер на китайката“?
– Просто е – те няма как да загубят от това, че също продават на по-високата цена. Напротив – също печелят. И би било противно на логиката да направят така, че да свалят цените.
Защото, ако го сторят – по правилата на истинската пазарна конкуренция и спечелят верно много повече от този евентуален „дъмпинг“ срещу монополиста Нефтохим – рискуват излишно.
В смисъл?
– Може да се окажат изобщо изчезнали от играта на пазара. Примерно ще се окаже, че нямат необходимите складови възможности – аз дълбоко се съмнявам, че в България споменаваните като обща бройка около 400 алтернативни на Бургас доставчици, имат въпросните възможности. Но разполагат с необходимите наличности – при липса на складове. Е – при такава „конфигурация“, по какво се различават те от „Нефтохим“ – по нищо. Значи тука има чисто целенасочена политика, в която приятелските, или неприятелски отношения между двама, или трима души, предопределят състоянието на държавата.
Явно изобщо не вярвате на премиера Бойко Борисов, че наистина влиза челно в двубой с приятеля си, вездесъщият шеф на българското поделение на руския гигант „ЛУКойли“ в Бургас – Валентин Златев?
– Първо – ако правителството ни имаше намерение действително да нанесе финансова щета на Златев, то трябваше недвусмислено да покаже и докаже, че дизелът, който се продава от Златев у нас е с „толкова и толкова“ по-висока цена от реалната на добивания в Солун или Констанца. И аз не мога да разбера поради каква причина никой не прави сметка, че България, снабдявайки се от нефтените рафинерии в румънска Констанца, гръцки Солун, или български Бургас, де факто се захранва от един и същи производител, наречен „ЛУКойл“ – Русия. В случая значи практически Бойко Борисов и Златев се разправят за нещо между тях си двамата. Тоест, то няма никакво отношение по политиката вътре в държавата – на основата на някакъв разумен подход към нещата. А става въпрос за нещо, което не бих могъл да преценя – толкова нелепо. Излиза,че г-н Златев не знае, че държавата трябва да има необходимите държавни резерви, необходимия мобилизационен запас, който би й позволил да мине – един път, два пъти, три, пет пъти, един или два месеца, без доставки от съответния производител. Но аз не виждам и каква е именно загубата на България от това дали ще доставя гориво от Солун, или Констанца – респективно за южна, или северна България, или пък от Бургас. Няма никакво значение. Единственото „значение“, което се получава е, че може би Бойко Борисов отряза „лентата за възможности“, за да не се плаща данък добавена стойност на произведено количество в Бургас.
Искате да кажете, че по този начин премиерът му прави услуга на Златев – вместо да му „избоде очите, му изписа веждите“?
– Не, застанал на позицията на ужким принципно отношение към нещата, той лишава държавата от данък добавена стойност, от акциз и практически от финансови постъпления в момента, в който тя екстрено се нуждае от тях. И още нещо, не по-малко съществено в „пъзела“ – всички знаем, че на 23 октомври ще се провеждат избори – за президентска и местна власт. Това, че точно в това кратко време преди тях, започва да се търси начин да се повлияе върху един от финансово стабилните производители, показва, че има нещо, което е на лична основа. Защото от държавна гледна точка няма никакви проблеми „казусът“ с разрешаването на евентуалните нечисти игри на същия производител – ефективно да бъде преодолян. И Бойко Борисов, и Валентин Златев знаят много добре, че държавата от такава политика – формално спиране на „кранчето“ – не може да закъса.
Тоест има начин Златев безпроблемно да бъде накаран да играе по правилата на играта, а не да „цака“ целокупното ни население?
– Има, но има и друго нещо – не виждам защо в крайна сметка излиза единият в бял костюм – Борисов, а другият целия в катран – Златев. Преди една, две, или доста повече години Златев пак не е имал такива измерителни съоръжения в складовете си, които днес са ябълката на „раздора“. Значи ли, че през цялото това време той е крал безмерно от държавата?
Ми може би е крал?
– Ако той е крал, означава, че прокуратурата следва да се самосезира. И при тази обстановка би трябвало да се попита – кои са ползващите тези негови нерегламентирани „ресурси“? Защото видимо Златев в този случай би имал доста сериозни финансови приходи и може би точно тази част в момента е отказал да даде на някой да я ползва. В резултат на което са му казали – стоп, щом ти не даваш на нас, ние пък на тебе ще ти затворим „кранчето“. Тук обаче има една отворена скоба – какво означава лицензът за производство на „ЛУКойл“? По същество лицензът за производство означава доставки от „ЛУКойл“ за бензиностанциите, говоря за вътрешния пазар. Едновременно с това ни се обяснява, че с поставянето на създалите проблема и скандала измерителни уреди, ще се разбере колко нефт ще влезе в комбината и колко готова продукция ще излезе от него. Без да е ясна обаче точната формула, по която ще стане тая „магия“.
Говорим за измерителните уреди, нали?
– Говорим за измерителните уреди. Така обаче може да се говори просто своеволно, без да се знае същината на проблемите. Защото реално погледнато различните видове нефт – има лек нефт, има нефт с по-високо съдържание на сяра, има нефт с по-високо съдържание на масла и т.н. Съответно видовете съставки, които ще бъдат произведени от този нефт като суровина, зависят много от разновидностите й, които ще се използват. Респективно много се спекулира и с това, че в нашата рафинерия, както и в Констанца и в Солун, се използва предимно…
Руската суровина.
– Да, въпреки че не съм силно убеден, че е точно така. Защото понякога е значително по-лесно да караш нефт от Средиземноморския басейн в Солун, вместо от Новоросийск, или от Новосибирск. Още повече Румъния притежава собствени нефтени запаси и аз се съмнявам, че за рафинерията й в Констанца ще карат нефт от някъде си, а румънският къде ще го преработват – в рафинерията в Плоещ ли, как ще стане?
И в крайна сметка какво се получава?
– Получава се следното – никой от производителите не губи абсолютно нищо. Тези, които се наричат „ЛУКойл“, от така направените стъпки и мерки на нашето правителство, не губят абсолютно нищо. Както пишеше и във вестниците, всяка година в „Нефтохим“ е нужно да направи профилактика. Най-удобно е в края на лятото…
Но Валентин Златев бе категоричен, че сегашното принудително спиране на рафинерията по никакъв начин не може да се „връзва“ с подобна регулярна профилактика.
– Е, той няма да каже – да бе и без друго ни предстоеше планова профилактика. Но в момента няма нито един уволнен нали? И „Нефтохим“ има една генерална слабост в цялата постановка, която е допусната още от продажбата на комбината. Както много пъти съм обяснявал, той има годишен капацитет за преработка на 10.5 млн. тона нефт. В момента той не надхвърля 3.5 млн. тона. Годишните потребности на страната от горива са някъде около 2 млн. тона светли горива – дизел, бензин и т.н….
Което ще рече…
– Което ще рече, че 3.5 млн. тона нефт – по толкова преработва комбинатът през последните десетина години, са далеч под неговите възможности. Но позволяват да се варира, в зависимост от потребностите и необходимостите на производителя, а не на консуматора, какъвто в случая е България. Тъй като тя не е успяла да запази интересите си тогава, когато е продала рафинерията си на руснаците. Тоест българската страна не е настоявала комбинатът да има минимум примерно допустим капацитет не по-нисък от условно казано 6 млн. тона.
Да надхвърля поне половината от максималния си годишен капацитет от почти 11 млн. тона?
– Да, защото това означава по-големи приходи от данък добавена стойност…
А защо пък според вас и производителят да няма интерес да гони максималния си капацитет?
– Защото никой не казва дали той го достига или не този капацитет, никой не го контролира. В езерото, където се намира нефтеното пристанище на „Нефтохим“ могат да влизат танкери с вместимост максимум 70 хил. тона. Няма възможност това нещо да бъде скрито-покрито. Но има възможност да се задават редица въпроси какво влиза и какво излиза като готова продукция и т.н.
Искате да кажете, че измерителните уреди не са чак такава панацея, че дори и без тях, при добро желание биха могли да бъдат засечени „спатиите“ на г-н Златев?
– Не, искам да кажа, че има хиляди начини, с които могат да се направят заобикалки, ако такива се търсят. Да не говорим, че една голяма част от продукцията на бургаския комбинат излиза извън страната, не се продава само в българските бензиностанции.
И главно къде другаде?
– Ми в последно време бургаската стока заминава за Турция. „ЛУКойл“ е закупил там две вериги от бензиностанции и вече има назначен регионален отговорник за Турция. И е съвсем логично „ЛУКойл“ да снабдява придобивките си в южната ни съседка с горива от бургаския „Нефтохим“. Така че в тази насока – от гледна точка на икономическите и финансови резултати на „ЛУКойл“, ние общо взето не правим нищо.
Е, не сте прав – министър Трайчо Трайков бе пределно ясен – входът и изходът на рафинерията да излязат на светло.
– Като министър на икономиката и енергетиката той не може да не е наясно, по скоро би трябвало да е наясно, че запечатването на лицензираните складове на „Нефтохим“ не носи абсолютно никакви положителни резултати и, че такава политика е само пиар акция и не решава генерално проблема.
Лесно е да се критикува отстрани, Вие лично какво бихте направили в момента, ако нещата зависеха от Вас?
– Първо нямаше да продам „Нефтохим“ на тази цена, заедно с подарък – пристанището. Проблемите започват още от тука…
Да, но това е вече минало невъзвратимо и днес не върши никаква работа.
– Така е. Просто исках да отбележа, че ако си си подплатил началото няма да ти е трудно и в края, и в средата на процеса. В сегашния момент някои забравят, че ние ако нямаме ритмични доставки на нефтокомбината можем да му направим снимка за спомен. По принцип той трябва да има ритмично снабдяване с нефт. След като България не произвежда нефт значи тя е зависима от международните пазари и аз не виждам защо трябва – не съм задължен по никакъв начин, непременно да взимам руски нефт. В момента цената на международните пазари е 115 долара на барел. В условията на пазарна икономика се работи с пазарни принципи. Пазарът позволява отвсякъде да вземете горива и най-важното, което е, че в много случаи можете да ги противопоставите по цена. Не само това – има възможност, ако реално се разгледат нещата – даден производител, снабдяващ нашия пазар в конкретен момент да бъде изключен от пазара. И мястото му да заеме друг. Да речем пак извън състава на Европейския съюз – Турция, Иран, Ирак и прочие. А параметрите и условията на доставките са въпрос на българската държава. Стига верно да иска да ги диктува. Особено ако се почувства смутена от някои тревожни сигнали, които й се подават – далеч преди сегашната псевдодрама с „Нефтохим“. Отдавна се говори, че руският „ЛУКойл“ има намерение да затвори рафинерията в Бургас. Не че толкова му харесва или иска да го направи, но в дадения случай това е въпрос на имперска политика. Затварянето на рафинерията в Бургас, което на практика сега направи Бойко Борисов, би сложило кръст на България като производител на собствени светли горива. Този руски номер беше подготвен ако България не се съгласи да работи по въпроса да има атомна централа в Белене. В същата рекетьорска плоскост виси и проектът „Южен поток“ и т.н. И аз не зная дали на държавно ниво някой сериозно може да отговори каква е политиката на България по отношение на енергийните източници, на енергетиката като цяло, на бъдещето развитие на енергетиката на страната. На тази основа ние един ден можем да се събудим рано сутринта и да ни се каже, че „ЛУКойл“ е решил да намали производствените капацитети в компанията и е решил да замрази или спре производството в Бургас. При подобна ситуация не виждам каква може да бъде нашата реакция – защото сега, и без руска пряка намеса, се оказахме в аналогично положение. Държавата е решила, или някой в държавата е решил, че може да затвори „Нефтохим“ и да кара на мускули. Липса на каквато и да било разумна политика. Това касае не само въпроса за транспорта, не само за авиационното гориво, но даже и за електроенергията – някои централи работят на мазут. Изобщо тука има една купчина въпроси, свързани с редица производства, за които в България никой никога не се заинтересува и не се загрижи по-нататък. И за това в една такава ситуация като сегашната се вижда в един момент, че се уреждат не държавнически, а някакви лични отношения – между един премиер и един представител на „ЛУКойл“. А тъй като някои бъркат, ще кажа – за политиката на действие на „ЛУКойл“ в България г-н Валентин Златев е никой. Г-н Златев би следвало да изпълнява разпорежданията на своя така да се каже работодател. И ако някой се оплаква от това, че не са изпълнени разпореждания на българската държава, тогава би следвало да се провери дали руският „ЛУКойл“ се е съобразил с разпореждането. Това не е въпрос, който Златев да решава за себе си – да монтира или да не монтира и точно кога измерителни уреди. Защото Златев няма как да реши самосиндикално да провежда тази или онази политика, която представлява политика на концерна. И аз бих искал да видя най-сетне кой отговорно ще застане – в лицето на представител на държавата и на концерна, и да каже – господа, ние сме дали своите разпореждания, а Златев не ги изпълнява. Или обратното – ние не сме съгласни с тези неща, няма да поставяме уреди, или ще ги поставяме когато ни скимне.
За съжаление целият този фарс продължава.
