ОПЕРАЦИЯТА С ВЪНШНИЯ ДЪЛГ ИЗВАДИ НА ПОКАЗ ТРЕСКАВАТА НЕОБХОДИМОСТ ОТ РЕАЛНИ ПАРИ

Необходимо е бързо, но добре обмислено създаване на Програма за възраждане на България

Някак изненадващо за уп­равляващата коалиция се появи бурната реакция сре­щу обмяната на дълга, ко­ято, виждате ли, е върхова финансова операция, дето само шопите от Софийско не я разбират.

За да може съвсем да не я разберат, цялата операция на прави­телствено и парламентар­но ниво е преминала за пет дни, и то когато става въп­рос за външен дълг в раз­мер на 1.250 млн. USD.

В Министерския съвет Решението N 130 е разпи­сано в коридора на крак, без правен анализ, без мне­ние на Министерството на правосъдието и е прието от Народното събрание без мнение на правната коми­сия – всичко за пет дни, при това два от тях почивни – от 8 до 13.03!

За по-голяма яснота тряб­ва да отбележа, че дългът на страната по главница се движи в момента около 9.5 млрд. USD, а заедно с дъл­жимите лихви надхвърля 1314 млрд. USD, т. е. става въпрос за 1/7 от дълга като главница. Какво правят нашите великденци? Откри­ват велосипеда, провеждат практически занятия по брокерство или оптимизи­рат дълга на страната?

Как представят очаква­ния положителен резултат от операцията си? Замяна­та ще намали външната задлъжнялост с 246 млн. USD, което ще доведе до подобряване на дълговите индикатори, кредитния рейтинг и перспективите за присъединяване към ЕС.

Господа великденци, а как би изглеждала графи­ката ви, ако поставим в началото на координатна­та система 0, дори ако я приемем само за брейди облигации и еврооблигации?

 

КАКВО ПЕЧЕЛИМ ИЛИ ГУБИМ ОТ ПРЕДЛАГАНАТА ОПЕРАЦИЯ

 

Обикновено, когато говорим за преструктуриране на дълг, се интересуваме удължава ли се срокът на неговото изплащане и/ или са по-ниски лихвите по обслужването му, тоест облекчава ли се икономи­ката.

В нашия случай се удъл­жава срокът на обслужва­не с 1-2 години по два вида брейди облигации и се на­малява с 10 години срокът на третия вид, но всичко това до 1.250 млрд. USD от всичко 5 млрд. USD. Тоест ефектът е равен на 0 от позицията срок на изпла­щане, а по отношение на лихвите – тази година пла­щаме поради добро стече­ние на обстоятелствата 3% лихва и икономисваме око­ло 120 млн. USD при пла­ваща лихва LIBOR + 1%. В предлагания вариант ще плащаме твърдо установе­на лихва – 8.5%! за облига­ции в долари и 8%! за тези в евро.

Съществува предположе­нието, че може да се спес­тят 670 млн. USD, които съгласно съществуващия договор по брейди облига­циите са дължима главни­ца през следващите годи­ни. Това обаче е единстве­но в случай че плаващата лихва по сега действащите документи надскочи твър­дата от 8-8.5%. Тук не тряб­ва да забравяме и факта, че ние

 

САМО РАЗМЕСТВАМЕ СРОКОВЕ ПО ПЛАЩАНИЯТА

 

като ги прехвърляме към 2012-2013 г., където разме­рът им е стряскащ.

Международният валу­тен фонд препоръчва да се премине от плаваща към твърда лихва /за по-голяма предвидимост на бю­джета/, но при следните ус­ловия:

– да не се намалява матуритетът /срокът на изпла­щане/ на дълга, но това за част от облигациите /платими през 2024 г./ става факт;

– емитиране на еврооблигации, с които да се изку­пят обратно брейди обли­гации, но при приемливи цени /дали те са такива в момента, съдете сами/;

– цена на едро евро – 0.87 USD, 1 USD – 2.25 лв., цена на брейди облигация – 0.92 цента за 1 USD номинал; миналата година през ав­густ/септември бяха 0.77 цента.

Това означава, че нито едно от условията не е на­лице и

 

НЯМА ОСНОВАНИЕ ДА СЕ БЪРЗА

 

а що се отнася до емитиране на еврооблигациите, при условие че очакваме по­добряване на икономичес­ките показатели през след­ващата година и по-нататък, то тогава бихме успе­ли при по-ниски нива на фиксираните лихви. Една от защитните позиции на господата Велчев и Катев е, че, видите ли, ние така рязко ще дръпнем в ико­номиката в следващите го­дини, че ще ни се наложи да плащаме допълнител­ни премии по лихвите на брейди облигации.

 

КАКВО ПЕЧЕЛИ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДНЕС

 

Засега от прибирането на част от обезпечението на облигациите в размер на максимум 132 млн. USD. При липсата на достатъч­но силни аргументи за опе­рацията, освен че инвести­торите ни ще бъдат умиле­ни от геройската ни пос­тъпка в тяхна полза и ще подобрят условията за рефинансиране на платежния ни баланс, излиза налице трескавата необходимост от реални пари, от които държавата изпитва остра необходимост, но не е изключено и спечеленото обезпечение да се насочи към откупуване на дълг. Да си представим целта за раздвижване на златния ре­зерв!

Върху този и редица дру­ги проблеми от икономи­ческо естество трябваше отдавна да се замислят нашите парламентаристи.

Заложеното в Закона за бюджета 2002 г. оптими­зиране на държавния дълг изискваше отдавна разра­ботка от правителството на стратегия за тази опти­мизация и нейното диску­тиране и приемане от пар­ламента. Това вероятно щеше значително да оп­рости сегашната процеду­ра,

 

ДА ОТПАДНЕ НУЖДАТА ОТ К0НСПИРАТИВН0СТ

 

а възможно да отпаднат и много от съмненията за чистоплътност на опера­цията.

Приемане на закон за държавния дълг, фикси­ращ размера му при отк­риване на всяко ново Народно събрание и отчет на постигнатото ниво при зак­риване на Народното съб­рание, ще даде отговор на куриозното състояние, че държавата след подписва­не на споразумението от юни 1994 г. за брейди об­лигациите, поставяйки за- дължеността на страната при около 9.5 млрд. USD, плащайки ежегодно около 1.1 млрд. USD, ние сме с дълг след 8 години

 

ПЛАЩАНИЯ ПОЧТИ В СЪЩИЯ РАЗМЕР

 

с тенденция към покачва­не, като имам предвид сил­но влошаващия се външ­нотърговски баланс на страната.

Логичен става въпросът трябва ли да се заблужда­ваме, защо и докога? Какво означава оптимизация на външния държавен дълг? Подобрява се ико­номическото състояние на страната?

 

 

 

Таблицата по-горе показ­ва размера на БВП /брутен вътрешен продукт/ на ед­но лице в няколко държа­ви, съответно кандидат- членки и членки на ЕС.

Коментарите са излиш­ни. Не е възможно да про­извеждаш БВП 1750 USD за една година, а да получават 2000 или повече USD годишна заплата. За съжа­ление ние изоставаме не в проценти, а в пъти, и то не в сравнение с отличниците в ЕС, а дори в сравнение с кандидатите като нас за ЕС.

Навсякъде надделяват де­магогията и популизмът. Фактите са смразяващи! Национално имущество, далеч надхвърлящо дълго­вете на държавата, чрез ма­шинации, скрити под фа­садата на користна прива­тизация и уродлива струк­турна реформа /неясно кога ще завърши и с каква полза за българския народ/, беше извлечено и потъна в не­чии, засега анонимни и несъвсем анонимни, джобо­ве.

На този фон изключител­но важен е въпросът до­колко независими са екс­пертите, подкрепили тази в общи линии безсмислена за финансите на страната обмяна на дълга.

 

КАКВО ПЕЧЕЛИ БЪЛГАРИЯ

 

Бедата е в това, че в Бъл­гария няма независим цен­тър за макроикономичес­ка политика, който да оп­ределя параметрите на икономиката на страната от гледна точка на нацио­налните ни интереси и по­литиката на правителство­то.

Когато говорим за опти­мизация на дълга, можем да приемем, че съществу­ват два начина:

търси се ликвидиране на дълга като абсолютни числа;

дългът не се гледа като абсолютно число, а като съотношение ДЪЛГ/БВП. За всяка нормална държа­ва определящото в това съ­отношение е БВП, защото той носи дълга. Съществу­ват два подхода:

1. Подходът Чаушеску. Дългът се обявява за враг N 1, оскъдните ресурси на обществото се изземват и отиват за погасяването му, икономиката и население­то се задъхват, облагат ги с все по-високи данъци, всички резерви са насоче­ни към мнимото подобряване на икономиката чрез изкупуване и замяна на дълга. От операцията пе­челят тесен кръг от VIP държатели на пакети /в на­шия случай брейди обли­гации/ и няколко преки из­пълнители на операцията. Методът е познат в Южна Америка, това се вижда и от рекламния проспект на г-дата Велчев и Катев. Та­кива операции особено след 11 септември обикно­вено не остават и без вни­манието на организации като SEC /комисия по кон­трол на операциите/ и ФБР, но това е друга тема.

2. Подходът на САЩ и развитите страни. Търси се всяка възможност за пов­дигане на БВП, защото той носи дълга. За САЩ и раз­витите страни размерът на дълга не е определящ, оп­ределящото е съотношени­ето ДЪЛГ/БВП, т. е. посто­янно и стабилно да нараст­ва БВП. Това практикуват и редица развити европейс­ки страни членки на ЕС.

 

КАКВО СЕ СЛУЧИ У НАС

 

За първи път от седем години насам лихвеният процент на Лондонския междубанков пазар, т. нар. LIBOR, падна до истори­чески ниските стойности от 2.1%, но през изминати­те 15 г. не е надхвърлял 5.6%. По него се плащат лихвите на българските брейди книжа, които в мо­мента се колебаят около 3%. Тази ниска лихва до­несе икономия към януа­ри 2002. г. около 60 млн. USD.

Какво мислите, че нап­рави финансовото минис­терство с тези пари? Вло­жи ги в икономиката, на­мали данъци, отложи въ­веждането на ДДС за ле­карствата, отвори нови ра­ботни места? Нищо подоб­но. Изкупи дълг за 60 млн. USD, финансирани мосто­во със заем от БУЛБАНК. Това от своя страна заедно с възможно изтекла малка информация доведе до днешната цена от 92 цента вместо 75-77.

По облигациите FLIRBs се освободи гаранцията към август 2001 г. за около 50 млн. USD. Последва но­во изкупуване на дълг. На какво ви напомня това?

 

АПЕТИТЪТ ИДВА С ЯДЕНЕТО

 

Сега готвим обмяна на дълг – брейди книжа на стойност 1.25 млрд. USD срещу еврооблигации. Ако насочим ресурсите от ев­рооблигациите към прио­ритетни проекти на прави­телството /кои са те?/, мо­же би ще повдигнем рязко БВП, ще създадем нови ра­ботни места, ще поемат глътка въздух малкият и средният бизнес. Но всич­ко това изисква познания, управленска практика и т. н., не говоря за личния интерес. От него би след­вало да се заинтересуват съответните служби.

Тревожното състояние на националната икономика е неоспорим факт. Чудно ли е тогава, че никой не иска да управлява и, разбира се, ек­спертите показват позитив­но отношение към сделка­та? Отказът от утвържда­ване на сделката би поста­вил правителството в край­но неудобно положение и евентуално падане. Кой би поел отговорност, в случай че не ни одобрят за НАТО, не ни предложат да влезем в ЕС! Призивът „Не клате­те политическата лодка до ноември!“ е като че ли удо­бен за всички, но да не стане сметка без кръчмар. Ико­номиката е инертна систе­ма, но има и своя критичен минимум, безкрайно опас­но е неговото достигане. Да приемем ли, че решението на Конституционния съд е предрешено?

 

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ

 

Бързо, но добре обмисле­но създаване на Програма за възраждане на Бълга­рия, ясно дефиниране на на­ционалните интереси и при­оритети, като максимално се отстранят факторите, до­вели икономиката на стра­ната до това състояние. Мисля, че не разполагаме с много време, необходимо е национално отговорно от­ношение към тази задача.

Ще си позволя да завър­ша с мисълта на Дж. Дж. ф. Кенеди:

„Когато едно демокра­тично общество не може да помогне на бедните си, които са мнозинство, не може да се спасят и малко­то заможни в него.“

 

 

---

 

Очаквайте – доклада „Замяната на българските брейди облигации 2002 г. – предизвикателства пред националната сигурност на република България“, изнесен в рамките на годишната научна конференция във Военната академия „Георги Сава Раковски“ на 1 и 2 юни 2010 година.