Loading...
Седях и гледах предаването „Референдум“ по БНТ на 19-ти април 2011 година. И в рамките на единия час, отреден за продукцията, слушайки участниците, бях връхлетян от редица въпроси, на които очаквах да чуя разумен отговор. Но за съжаление видях поредната “PR” куца изява на ГЕРБ, а и не само на тая, отговорна в момента за управлението на BG партия.
Общото в общите приказки от националния телеефир, при това без да се навлезе в дълбочина на проблема, бе скрито зад популисткия „консенсуснен“ лозунг: „Ние всички сме за влизане в еврозоната – кой е против?“ А като гледаш имената и длъжностите на отговарящите – бивши и настоящи влиятелни фигури във финансовата политика на държавата (изключение прави единствено г-н Румен Христов, който е познат повече като политик и управленец) и слушайки изказванията им в дебата, независимо дали са от управляващите или от опозицията, разбирам защо вече 12-15 години успешно държим едно от последните места между европейските страни. Поне в самия в Европейски съюз твърдо последното.
И управляващите, и двама от опониращите им в дискусията, вписали се в т.нар. „опозиция“ (звучи като безкрайната глупост „малко бременна“) са членове на Европейската народна партия – ГЕРБ, СДС и ДСБ са в листата й. Как приемате факта – т.е. ГЕРБ управлява, а СДС и ДСБ понякога са опозиция!!? Били могъл някой да определи от политическите и икономическите програми на трите партии онова, което ги обединява – за да бъдат заедно членове на ЕНП, и какво ги отличава, за да бъдат отделни партии? Мисля, че на този въпрос трудно може да отговори както ръководството на ЕНП, така и ръководствата на трите партии. Важното е управляващите партии в страните от ЕС да са членове на ЕНП. Това звучи високопарно и за случая напълно подхожда приказката „много вожд, малко индианци!!“
Да се върнем обаче към темата на предаването „Референдум“ – Пакта „Евро Плюс“. Да видим кои бяха всъщност участващите:
– г-жа БорянаПенчева – зам.министър на финансите в сега управляващото правителство, при правителството на НДСВ – човекът, управляващ Евросредствата при министър Велчев, на същата позиция и при министър Пламен Орешарски от тристранната коалиция, оставила толкова проблеми на правителството на Бойко Борисов по негови твърдения;
– г-н Пламен Орешарски, министър на финансите в правителството на г-н Станишев;
– г-н Али Осман Имамов – ДПС и г-н Добрев – ГЕРБ, депутати и двамата членове на парламентарната комисия по финанси;
– г-н Румен Христов, зам.председател на СДС от Синята коалиция;
– г-н Любомир Дацов – зам.министър на финансите в правителството на НДСВ;
От изнесената информация от г-жа Пенчева излиза, че Пакта „ЕВРО ПЛЮС“ е продиктуван от загрижеността на страните от ЕС след като сме излезли от кризата, как ще продължим успешно напред??! Грешка г-жо Пенчева!! Срещата е предизвикана от Германия и Франция, които гледат стреснато какво става в отделните страни от ЕВРОЗОНАТА, а там става въпрос за пари, за много пари, при това собствената им валута. Те самите, тези две държави, имат също достатъчно проблеми със собствените си икономики, със собствените си народи. Държавният дълг на ФРГ достигна 2000 млрд. Евро в стремежа да се спасят финансовите институции на територията на страната от ефекта на доминото и пълен срив в икономиката на страната. Както навсякъде и в Германия данъкоплатците платиха арогантността на мними проамерикански финансови корифеи /хеч фондове, застрахователни дружества, банки, и т.н./, които изведнъж смениха лозунга „Колкото по-малко държава, толкова по-добре“ със сигнала SOS към държавата и данъкоплатците, но това не попречи на менажерите им, проявили престъпно нехайство, да вземат в края на година милиони бонуси от отпуснатите им помощи. Картината в САЩ не е по-розова. Държавният дълг на страната, водеща световна сила, надхвърля незапомнената цифра до сега от 14000 млрд. долара, което се измерва с почти двугодишният брутен вътрешен продукт на страната. Състоянието й е идентично с това във водещите страни в Европа, но с една решителна разлика. Печатницата за долари се намира в САЩ /нямам предвид фалшиви/, във Федералния резерв на САЩ, а почти 2/3 от световната търговия се извършва в долари, така че проблемът няма локално значение, а практически за целия свят.
Парите на Еврозоната се печатат в ЕЦБ под контрола на държавите от ЕВРОЗОНАТА, като всяка една от тях има своя политика, свои интереси и купища предизборни обещания от страна на управляващите партии и разбира се резултатите не закъсняха – управляващата коалиция в ГФР, ХДС-ХСС-СЛП, загуби изборите, проведени от началото на годината в четири провинции на ГФР. У нас икономическата ситуация не подлежи на коментар вече десетилетия. Само през 2010 -та ние излизаме за четвърти път от кризата и поради това в средата на годината беше корегиран бюджетът, а дължимата сума от междуфирмените разплащания, в т.ч. и от държавата към тях, надхвърля 200 млрд. лв, а от предоставените еврофондове в размер на над 3 млрд. Евро са усвоени само около 300 млн. евро. Когато говорят фактите и управляващите следва да замълчат – разбира се ако им ясно за какво става дума. Да се върнем към Заключителния протокол от съвещанието в Брюксел на 25март т.г. /намиращ се на български език в сайта на Европейския съвет/. В него се казва:
„……..11.Пакта „Евро плюс“, който бе договорен от държавните и правителствени ръководители на страните от Еврозоната и към който се присъединиха България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния /вж.Приложение І/, допълнително ще укрепи икономическия стълб на Икономическия и паричен съюз и ще доведе до ново качество в координирането на икономическите политики с цел да се повиши конкурентноспособноста и по този начин да се постигне по-висока степен на конвергенция и да заздрави нашата социална пазарна икономика. Пакта остава отворен за присъединяване на други държави – членки. Пакта ще зачита в пълна степен целостта на единния пазар.
12.Подписалите пакта държави – членки са решени, въз основа на съдържащите се в него показатели и принципи ,да обявят поредица от конкретни мерки ,които следва да бъдат осъществени през следващите дванадесет месеца. Редица държави – членки вече обявиха първите си ангажименти. Всички участващи държави ще представят ангажиментите си възможно най-скоро и във всеки случай навреме,за да ги включат в програмите си за стабилност или ковергенция и в националните си програми за реформи, които трябва да предадат през април за оценка на юнското заседание на Европейския съвет…………….
16. Като припомня, че е важно да се осигури финансова стабилност на ЕВРОЗОНАТА, Европейският съвет прие решение да измени ДФЕС с цел да създаде Европейски механизъм за стабилност /ЕМС/. Той настоява за бързо създаване на националните процедури за одобрение с оглед влизането в сила на решението на 1.януари 2013г………….“
Усеща те ли капана? Тук не става въпрос за безплатен обяд, на който сме се само-поканили, а сериозна целенасочена работа, въз основа на която всеки от участващите в обяда си е донесъл яденето и не гледа в чинията на другия, нито му виси на врата.
Участниците задължително на масата са страните от Еврозоната, тъй като еврото е тяхната национална валута, могат да участват и зрители, но при условие, че са в състояние да си платят сметката и имат следните цели: /стр.15 от заключителния протокол/……..
:……..Участващите държави – членки се ангажират да предприемат всички необходими мерки за постигане на следните цели:
– Насърчаване на конкурентоспособноста;
– Насърчаване на заетостта;
– По-нататъшна подкрепа за устойчивостта на публичните финанси ;
– Укрепване на финансовата стабилност;
Всяка участваща държава-членка ще представи конкретните мерки, които ще предприеме за постигането на тези цели. Ако определена държава – членка може да покаже, че не са необходими действия в една или друга област, тя няма да ги включи. Изборът на конкретните политически действия, необходими за постигането на общите цели, остава отговорност на всяка държава-членка, но ще бъде отделено специално внимание на пакета от възможни мерки, посочени по-долу.
Конкретни политически ангажименти и наблюдение
Напредъкът при постигане на посочените по-горе общи цели ще бъдат наблюдавани на политическо равнище от държавните или правителствени ръководители въз основа на серия от показатели, обхващащи конкурентоспособността, заетостта, фискалната устойчивост и финансовата стабилност. Ще бъдат набелязани страните, които срещат сериозни предизвикателства в някоя от тези области, като те ще трябва да се ангажират да намерят решение на тези предизвикателства в определен срок……/край на цитата/
Какво става? Тези всички икономически стъпки имат задължителен характер за страните от Еврозоната и пожелателен за доброволно присъединилите се. Все пак основната причина за събирането е стабилността на Еврото, което е немислимо при лабилна икономика. Ако се погледне Маастрихският договор, всяка една от страните в Еврозоната са поели конкретни ангажименти ,но всяка една ги е нарушавала. Дори ГФР не е влязла в нормите за годишния допустим бюджетен дефицит (3%). Тогава защо сме се наредили на опашката, при това без да знаем за какво. По стар социалистически маниер “ти стой, аз отивам да видя какво ще раздават“. Само че, този път нищо няма да раздават, а очакват интензивна, почтенна работа. Работа?!! Но тогава защо стоим на опашката? Въпросът е основателен ако не познаваш „андрешковската“ психология на някои наши сънародници, дори и когато са министър-председател. За влизане в Еврозоната се искат реални икономически показатели и трудно някои може да повтори измамата на Гърция, значи няма как да се похвалиме с такъв успех, да отрежеме лента пред БНБ, тогава какво – Шенген? Да ама не – различни слабости, пропуски от технически характер, бавят процеса. Може би ако влезем в пакта Евро плюс ще ни пуснат в Шенген, Франция и Германия ще погледнат снизходително на нашето влизане в Шенген. Глупости господа! Господин министър Н. Младенов, г-н Б. Борисов отдавна трябва да знаят, че българските граждани и в следващите 2-3 години не могат да работят в Германия, Франция, Холандия и т.н., което прави практически невъзможно влизането ни в Шенген, поводи винаги ще се намерят. Лошото е и това, че на дискусията в БНТ отново се видяха основните ни слабости. Всички са за влизане в Еврозоната, имат превратни очаквания от този акт, нещо като дядо Коледа. Участниците в дискусията за сетен път доказаха, че не четат документите, не ги разбират и не могат да ги ползват. За какво укрепване на Валутния борд /Али Осман Имамов/ може да става дума, след като се знае,че борда е резултат на държавен договор и това дали ще бъде ЕВРО, ДОЛАР или Швейцарски франк е въпрос на обоснован анализ и конкретни потребности/съображения/. Лошото, което се видя на дискусията е, че участниците нямат и елементарна визия за обозримо време в развитието на страната. Потискащо и многозначително е липсата на внимание към такива решаващи икономически показатели като: трудова заетост, производителност на труда, брутен вътрешен продукт, минимална заплата. На този фон не става ясно какво си представляват господа управляващите като конкурентноспособност у нас /на какво, на кой продукт или стопански отрасъл/. Г-жа Пенчева говори с лекота за предстоящите темпове през следващите 2-3 години в порядъка от 4-4.5% като удобно забравя очаквания процент на инфлацията между 3.5 – 5%. Блестяща перспектива, осигуряваща и на правнуците ни мизерно съществуване ако държавата България все още съществува. За да бъде картината по пълна ще се спра на няколко пасажа от подписаният документ – Пакт Евро плюс – под който се мъдри и подписа на нашия мин. председател.
„……… Стр.17 – б. Насърчаване на заетостта
Един добре функциониращ пазар на труда е от ключово значение за конкурентно-способността в еврозоната /не в ЕС/. Напредъкът ще се оценява въз основа на следните показатели: % на трайно безработните и на безработните младежи, както и % на участие на пазара на труда.
Всяка страна отговаря за конкретните действия на политиката, които избира да предприеме за насърчаване на заетостта, но на следните реформи се обръща особено внимание:
– реформи на пазара на труда за насърчаване на съчетаването на гъвкавостта и сигурността, намаляване на недекларираната трудова дейност и увеличаване на участието на пазара;
– учене през целия живот;
– данъчните реформи, като намаляване на данъците върху трудовата заетост, за да може работата да се отплаща,като същевременно се запазят данъчните приходи като цяло, и приемането на мерки за улесняване на участието на вторите работещи в семейството сред работещите;
в.Повишаване на устойчивостта на публичните финанси
– устойчивост на пенсиите, разходите за здравеопазване и социални придобивки
Реформите, необходими за осигуряване на устойчивостта и адекватността на пенсиите, социалните придобивки, биха могли да включват:
– привеждане на социалните системи в съответствие с националната демографска ситуация, например чрез привеждане в съответствие на фактическата възраст за пенсиониране със средната продължителност на живота или чрез увеличаване на процента на участие;
– ограничаване на схемите за ранно пенсиониране и използване на целенасочени стимули за наемане на по-възрастни работници (на възраст над 55г.)………….стр.18 край на цитата;
….В допълнение към посочените по-горе въпроси ще бъде отделено специално внимание на координацията на данъчните политики /отнася се за страните от ЕВРОЗОНАТА г-жо зам. министър и вие не можете да влияете с никакви предложения, защото не сме в тази зона/…..“
Това се вижда и от следния пасаж:
…..“Участие на държавите-членки извън еврозоната
Държавите -членки извън ЕВРОЗОНАТА могат в отделни случаи да вземат участие успоредно с ЕМС в операциите за предоставяне на финансова помощна държавите членки от еврозоната…………………“
Кратко и ясно, няма нужда от коментар. Защо тогава е целият театър, какви са тези на никого нищо не даващи политически балони?!! Това, че тичаме пред другите е много опасно, защото може да видят непокритите ни задни части или смятате, че Унгария и Чехия при необходимост няма да кандидатстват и влезат преди нас в Еврозоната, та те са с БВП повече от 2 пъти над достигнатия от нас през 2010г. Естония, която някои у нас дават често за пример е с БВП – 10000 евро на човек /год. при наши от около 5000 евро на човек годишно!!? Какъв коментар е нужен при тези цифри и издекламираните темпове у нас през следващите години. Та на всички у нас ясно че:
– в държавната каса няма пари;
– бяха изядени частните социални фондове (около 1,7 млрд. Лв.);
– че почти всяка седмица се провеждат търгове за ДЦК (държавни ценни книжа), което си е чист вътрешен заем (за миналата година над 1,5 млрд. Лв.);
– обещаха ни да не мечтаеме за повишаване на заплати и пенсии през следващите години;
– говориме, вдигаме шум за фискален борд (като, че не ни е достатъчен валутен) само да симулираме дейност и то така, че да вържем ръцете и краката на следващите управляващи /дългове – вътрешен и външен, липса на каквато и да е идея за бъдещето/;
– управляващите търсят усилено пари, за което са готови да направят куп компромиси, да забравят собствените си предизборни обещания. Как би трябвало да се разбират шума по подписания с г-н Путин „Южен поток“, театъра с АЕЦ „Белене“, но може да се окаже, че някои ще носят съдебна отговорност за загърбване на националните интереси – все пак някога и това ще се случи.
След като с грижите на редица управляващи /не само тези/ страната се е превърнала в икономическа пустиня, крайно време да се отърсим от кошмара и да погледнем в бъдещето, в новите технологии, в новите перспективи, някои от които и ЕС ще иска да въведе в кратки срокове, затова пък ние се стараем да го поставим пред свършен факт /АЕЦ Белене например/. Това, че за тези пари може да въведеме нови технологии, нови перспективни форми за добив на електроенергия, нови видове производства, нови работни места, които създават перспективи пред младото поколение – изобщо ново визия за ХХІ век. Необходима ни е решителна, нестандартна, рязка промяна, която обществото у нас да разбере и приеме. Тогава няма да има нужда да се натискаме за еврозоната, ще бъдем приети като равностоен партньор – знаещ и можещ, притежаващ основателно национално самочувствие от постигнатото. Тогава няма безнаказано гръцки хитреци /не инвеститори / да експлоатират наши работници на наша територия – не говоря за кадрите с висше образование, които берат портокали и маслини или гледат домакинство и стари хора в банкрутирала Гърция. Не ви ли прави впечатление, че там не срещате унгарци и чехи. Защо ли? Необходим ли е коментар на факта за автобусна линия, всяка седмица между Свищов и Валенсия! Защо ли? Трябва ли да коментирам безобразната сделка (за кой ли път?) с комбината „Кремиковци„. Поредните остатъчни приватизации за около 400 млн. евро, в т.ч. Сопотския оръжеен комплекс!!?, Булгартабак и т.н. За безобразията с приватизациите е писано и се пише непрекъснато, не е виновна приватизацията, а начинът, по който се осъществява, отговаря ли на националните ни интереси! Национални интереси! Какво е това? Изглежда, че са прави редица хора у нас и в чужбина, които ми казват: „Не им се сърди на управляващите, не че не желаят – те толкова могат!“ Жалко! Такава страна с тази природа и история, с прекрасното си географско положение не би трябвало да е в това положение, но за съжаление в обществената кошница между многото прекрасни хора има и достатъчно, които тровят обществения климат, които с остри лакти и себичност стоят в първата редица и се мъчат да диктуват безумието, но народът е казал, че „не е луд който яде зелника……..“ Може би е дошло времето да не му даваме повече?!!
