Loading...
Приемете стойността на иска и го върнете за погасяване, покриване на задължението и закриване на сметката
Измисленото правителство може да функционира единствено в един измислен търговски свят, където парите не са реални, а фиктивни средства, числа и счетоводни вписвания. Всички задължения представляват отрицателен търговски иск срещу Сламения човек, а не срещу нас. Числата се местят от едната страна на счетоводната сметка към другата – кредит и дебит. Противопоставянето ни на тези фиктивни задължения може само да ни донесе неприятности, така че трябва да ги приемем и да погасим иска, като балансираме сметката.
Приемането на стойността на иска, което направих с MBNA, също така премахва и противоречието – няма спор за разрешаване и не може да се стигне до съд. Приемането на стойността на тежестта ни позволява да премахнем отрицателния иск срещу сметката и след време да станем собственици на тази тежест / задължение / иск и да пожелаем изравняването на баланса по сметката. Тъй като само ние притежаваме силата да създаваме дълг, само ние можем и да балансираме сметката. Целият дълг е създаден на лист хартия, така че той може да бъде погасен с … друг лист хартия.
Като играем тази игра, която е търговска а не юридическата, ние можем да контролираме движението на числата и вписванията в сметката в наша полза, вместо в полза на тези, които желаят да конфискуват труда ни под формата на пари в брой. Сега никакви подзаконови актове, кодекси, правила и разпоредби не се отнасят до нас. Те се отнасят до Сламения човек, който ние контролираме. По този начин държавните служители нямат юрисдикция над нас, те нямат нашето съгласие нито пък сме част от техния измислен търговски свят. Тези от нас, които изберат сами да контролират своите търговски дела стават част от решението, вместо да си останат част от проблема.
За да си възвърне свободата и независимостта, човек трябва да си възвърне притежанието и собствеността върху Сламения човек. Щом като контролираме Сламения човек, ние контролираме собствеността, която Сламеният човек е придобил. За да може човек отново да придобие право на собственост върху тялото си, той трябва да започне от акта за раждане. След като си го възстановим и го декларираме публично чрез Заявление за финансиране (Financing Statement), тогава ще придобием право на собственост чрез нашия Сламен човек, когото вече контролираме. Облигацията, създадена и продадена на пазара на името на Сламения човек, сега става наша собственост.
Представете си, че изтегляте карта „Шанс” докато играете играта Монопол, която ви задължава: „Платете училищна такса от $150”, при което вие плащате $$$ на „банкера”. (Мисля, че създателите на играта са искали да ни кажат нещо.) Когато правителството таксува нашия Сламен човек, ние играчите сме гаранти за нашия символичен знак / Сламения човек и „сме длъжни да платим”, въпреки че таксата не се отнася до нас. Тя се отнася до нашия жетон (бомбе, състезателна кола, стара обувка). Ние плащаме вместо жетона, тъй като той не е реален и не може да направи нищо. Ние сме енергията зад този символ / Сламен човек. Тъй като и „парите” не са реални, не може да има и реална загуба за нас, живите същества, освен ако не приемем това за вярно.
Някога животът ни беше истински, с истински пари. Сега играем играта Монопол с нейните пари. Вече не можем да живеем истински живот; ние сме впрегнати в играта. Това не се дължи на нашето съзнателно съгласие. Какво би станало ако решим отново да се завърнем към нашия реален живот? Ще трябва да излезем от играта. Това е трудно, защото властимащите контролират живота ни като конфискуват финансите ни и ни задължават да играем играта. Защо ще ни разрешат да излезем от играта, която те със сигурност ще спечелят, а ние сме обречени да изгубим? Няма начин да спрем да играем, освен ако съзнателно не направим това, което е необходимо за да се измъкнем от играта. Просто е, но не е лесно, защото банкстерите не признават че са победени. Освен това, повечето от нас не разбират, че имаме избор, тъй като повечето от нас смятат, че доброволно играем игра, която не можем да спечелим. Кой би се съгласил да играе такава игра?
Единният търговски кодекс (UCC) ни дава правилата на играта, като всеки участник в тази игра е „корпоративна” единица, тъй като никое човешко същество не може да я играе, тя е само за Сламени човеци. Следователно данъкът върху общия доход, като част от търговската игра, се отнася единствено до фиктивни единици, тъй като само те могат да играят. След като играта се нарича „конфискация на средства” те ни държат – тези които желаем да живеем колкото се може по-свободно и да не „нарушаваме правата на другите” – като гаранти за предполагаемите дългове на Сламения ни човек. Но документите „Обществена политика” в САЩ и Решение № 192 на Камарата на представителите на от 5 юни 1933 г. в САЩ както и „Кралски указ” № 16 от 10 април 1933 г. за Канада гласят, че тъй като няма веществени активи с които да се „плати” дълга, тогава той трябва да бъде „погасен”. Как можем да „изплатим” дълг, след като няма с какво да се „плаща”? Не можем, така че това което можем да направим е да го погасим. Тъй като не съществуват пари, единственото което ни остава е кредит, следователно можем да „платим” дълга с кредит Как се създава кредита? ЧРЕЗ НАШИЯ ПОДПИС. Винаги когато сложим подписа си върху някакъв документ за дълг, ние създаваме кредит. Следователно имаме много кредит. Използваме ли го, или някоя обществена единица го използва? Винаги когато слагаме подписа си под документ на обществена единица, ние се отказваме от привилегиите си. Какво получаваме в замяна?
Ако например не спрете на знака STOP, глобата не е отправена към вас, а към вашия Сламен човек, защото неговото име е изписано на документа ви за правоуправление който носите със себе си и който без да се замисляте използвате за установяване на „самоличността” си. Също така всяко цитиране на име се отнася до Сламения човек; вашето име не е написано никъде. Обаче, тъй като Сламения човек не съществува, вие сте гарант за тази глоба. Подла игра, нали? Вие ще кажете: „Нали аз наруших закона като не спрях на знака STOP?” Какъв закон? Запомнете, че няма друг закон освен този, който защитава живота, свободата, правата и собствеността на всички живи същества. Следователно, вие не сте нарушили закона, освен ако не сте наранили някого, при което като почтен човек, вие трябва да го компенсирате.
За тази цел, в случай на произшествие, при което се наложи да компенсирам друго човешко същество, аз изпратих облигация до Министъра на транспорта. Няма да плащам на корпорация притежавана от държавата наречена застрахователен агент да ме „защитава”. Чичо ми казваше: „Пазете ме от тези които ме пазят.” Облигацията е гарантирана от моят достъп до средствата ми, които са неограничени. Кое е по-добре? – да работиш като роб за да плащаш премиите на една институция, която може и да не покрие щетите от нарушението ти и да прекрати полицата ти когато си пожелае, или да гарантираш търговското си задължение с обезпечена облигация чрез достъпа до средствата си, които са неограничени? Бих казала, че второто е по-безопасно.
Скоро ще започнем взаимно да се застраховаме. Когато складът на фермера изгори, съседите ще му помогнат да го построи отново, тъй като при нужда те ще получат помощ от своите съседи фермери – това е добрата застраховка. Банкстерите се инфилтрираха в този успешен план, като създадоха застрахователна индустрия, по същия начин по който се инфилтрираха в търговията на хората, като създадоха парична система основаваща се на дълг. „Сега вие трябва да използвате нашите пари и застрахователни компании, вместо да разчитате на себе си, но за това ще ни плащате.” Кой би одобрил това? Защо човек трябва да се доверява на една фиктивна единица, след като десетилетия наред се е доверявал на своите съседи? Аз не го одобрявам.
Да се върнем на случая с пътния знак. Това, което всъщност се случи е че сте нарушили подзаконов акт при което вие отговаряте за глобата написана на Сламения човек. Подзаконовите актове се отнасят единствено до фиктивните единици и след като Сламеният човек не може да направи нищо, да не говорим за спиране пред знак STOP, полицаят (който може би знае това) ще ви накара да повярвате, че вие сте извършили нарушението. Никакви подзаконови актове, като например командите „Отиди в затвора!”, „Не преминавай!”, „Не получаваш $ 200!” в играта Монопол не се отнасят до живите същества, те се отнасят до жетона (състезателната кола).
Твърде много от нас се страхуват. Забелязах, че този страх се превръща в $$$. Попитала съм достатъчно много хора от различни възрасти какво биха желали да имат, като по-голяма част от тях са ми отговаряли: „Повече пари”. Когато хората имат това, което те наричат „проблем”, те обикновено се опитват да се борят с ефекта, а не с причината. Те си търсят втора работа, пращат още един член на семейството на работа, или вземат в заем $$$ за да „свържат двата края”. Дали някой от тези отчаяни мъченици си е задавал въпроса: „Защо нямаме никакви $$$?” Ако са си го задавали, те си отговарят по начина, по който ги програмират всеки ден: „Канадците / американците харчат много повече отколкото могат да си позволят и затъват в дългове.” Това е пълна ЛЪЖА. Повечето от нас се чувстват виновни, тъй като смятат, че те самите са причината и това което правят е да покрият раната с марля, вместо да потърсят причината.
НИЩО от това което са ви принудили да вярвате за „държавния или личен дълг” не е вярно. Господарите на банковото дело ви лъжат. Отново ви моля никога да не забравяте, че ВСИЧКО това е програмирано – един превъзходен план за конфискуване на собствеността, земята, парите, активите и всичко което има стойност на хората от целия свят, както и труда ни – с единствената цел да бъдем под контрол.
Заеми
„Депозит създаден от заем е дълг, който трябва да се изплати при поискване на вложителя, по същата логика както и дългът, който се създава когато клиент депозира чекове или валута в банката. Разбира се те (банките) не изплащат заемите с парите получени от депозитите. Ако го правеха, не биха се създавали нови пари. Това което правят, когато дават заеми е да приемат разписки за заеми и да кредитират сметките на длъжника.” – банка на Федералния резерв Чикаго, „Механика на съвременните пари”, стр.6
Когато сключите договор за заем с банка, вие подписвате разписка или договор с обещанието, че ще изплатите заема на банката както и че сте съгласен да предоставите обезпечение, което банката може да заграби ако не си изплатите заема. Предполага се, че договорът ви „дава правото” да получите парите на банката. Банката или продава или ипотекира вашата разписка за заем, преди да подпишете заключителния договор към този „заем”. На практика банката получава приходите от продажбата или ипотеката преди да купи или приеме вашата разписка като заем към себе си.
На банките се забранява да дават в заем „собствените си пари” от активите си или от други вложители. Тогава, откъде идват $$$? Договорът който сме подписали (нашата разписка за заем) е превърнат в ценна книга, която може да бъде преотстъпена от банката и е станала актив в счетоводните и книги. Според UCC 1 – 201 (24) и 3-104, нашият подпис върху разписката за заем създава $$$.
Нашата разписка за заем („парите”) се вписва като актив на банката и се продава от банката за кеш без ние да получим „равностойно насрещно задължение”. Банката ни дава разписка за парите, които сме и дали, по същия начин по който тя ни дава разписка за парите, които депозираме. След това създава сметка, която съдържа тези $$$, които току що сме създали. Издава се чек с нашия подпис и тази сметка е източникът на средства за чека, който получаваме като „заем”.
Банката не рискува никакви свои активи по този така наречен „заем” който ни е дала. Всъщност, тя използва нашата разписка за заем, за да събере средствата и да плати на продавача. Тя също така използва и номиналната стойност на разписката като „главница” на заема, който тя твърди, че ви е дала и за който трябва да плащате и лихва.
Не съществува никакво равностойно насрещно задължение от страна на банката, така че тя не може да изгуби нищо. Тя не може да понесе загуба. Тъй като равностойното насрещно задължение е основен принцип в договорните отношения и тъй като разписката за заем е създадена чрез измама, то цялата сделка (договор) е измама.
В делото Ашли от 1988 г., банковата измама беше доказана, защото по думите на обвиняемия: „Банките ми казаха, че имат „пари” да дадат в заем, но те нямаха.”
Ипотечните договори са написани така, че да създадат впечатлението, че банката ни дава в заем средствата, преди да получи разписката за заем (договора), която банката използва като квитанция и която тя може да продаде. В договора пише: „Получих в заем…”, но всъщност вие не сте получили все още нищо. Ние подписваме и даваме договора / разписката на банката, преди тя да ни е дала средствата. Така че, молбата за заем създава средствата (върху нея стои нашия подпис), а разписката за заем (с нашия подпис) осигурява средствата, с които се „изплаща заема”. Отново повтарям – това е стопроцентова измама.
Бащата на моите синове получи „заем” през 1972 г. за покупка на къща в размер на $46 000. Тъй като той все още е собственик на разписката за заем и тъй като тя продължава да печели лихва, въпреки че вече си е изплатил заема, неговото имущество възлиза на повече от $5 000 000. Ние, връщаме гореспоменатото си имущество на банките и плащате лихва за ползване от 3 до 8%, или най-малко $150 000 годишно. Ако все още продължавате да плащате на банката това което тя никога не ви е дала, платете на мен – ще се чувствате по-добре.
Измамата наречена „държавен дълг”
Войните са основната причина за дълговете и точно това искат банкстерите – колкото се може по-голям дълг – за да събират повече лихва от него. В Канада подоходното облагане беше въведено през 1917 г. като временна мярка за изплащането на дълговете от Първата световна война. Това е истинската цел на една война. Въпреки това хората повярваха на лъжи от рода на „хуманитарни цели” или което е още по-лошо „да създадем навсякъде по света условия за демокрация”, която е най-ужасната система на управление. Всички играчи се манипулират от банкстерите. Те подкрепят и двете враждуващи страни. Причината поради която банкстерите искат демокрация е, че това е единствената форма на управление, която те могат да манипулират и контролират чрез Търговския закон. Всяка демокрация известна на света е завършвала с икономически крах. Не ме разбирайте погрешно – не ви пробутвам идеята за тиранична диктатура или архаична монархия. Когато обаче даден режим е принуден да премине към демокрация, той умира икономически. Повярвайте ми, властимащите не желаят демокрация за нашето благо, те я искат за себе си.
„Демокрацията е крайно необходима на социализма” – В. И. Ленин
„Социализмът води към комунизъм” – Карл Маркс
Тъй като използваме разписки за заем за да „закупим”* нещо, това значи, че имаме право само да го ползваме (equitable title). „Купувам” означава наличието на юридическо право на собственост. Това, което правим е, че си прехвърляме един на друг дълг, при което с всяка транзакция увеличаваме лихвата. Ето истинския план на банкстерите. Това е класически пример – богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Те получават приходите от данъците, а за нас остават банкнотите, които се опитваме да похарчим преди те напълно да се обезценят. Когато някои хора получат предложение за компенсации „ в пакет” при напускане, което е популярно в днешни дни, благодарение на съкращенията и свиването на бизнесите, да не говорим за аутсорсинга, те „вземат парите и бягат”. Това е добра стратегия. Не продължавайте да работите, не се обръщайте назад. Махнете се докато все още можете и започнете да вършите нещо, което да си струва изразходваното време и енергия.
Подозирам, че когато съкратят някого от работа, това не е защото компанията не може повече да му плаща заплата, а поради това, че социалните осигуровки са разходи за нея. Спомнете си, че тези „осигуровки” са вече наши, тъй като всичко, което бихме желали и от което се нуждаем е вече предплатено, но ни карат да вярваме, че това са „привилегии”, а не права и трябва да работим като роби за тях. Нашият труд се овеществява чрез чека, който „захранваме” чрез подписа си от предплатените ни средства и въпреки това компаниите не могат да изплащат така наречените „осигуровки”, защото това са реални разходи за тях. Защо мислите, че масовите съкращения с компенсации „ в пакет” толкова привлекателни за компаниите? Защото вие ги финансирате от своите предплатени средства към които компанията има достъп след като сте напуснали, чрез вашия социален номер (SSN/SIN). Ако някога ви кажат, че ви съкращават, опитайте се да кажете, че ще работите само за заплата, без социални осигуровки. Това не би променило политиката им, тъй като вие сте само една капка в морето, но ще видите как очите им се разширяват, при предложението за измамата, която никой от работещите в отдел „Човешки ресурси” не знае – в противен случай нямаше да си губи времето в този отдел.
Банките на федералния резерв са собственост на няколко частни инвеститори (Световния елит). Целта им е да манипулират заграбването на привидно „частно притежавана” собственост. Средствата на Федералния резерв не са обезпечени с нищо веществено, и въпреки това според счетоводните вписвания парите се местят в различни сметки в резултат на което хората стават роби на системата. Истинските им доходи от тази незаконосъобразна парична система са от лихвата върху тези фиктивни заеми.
„Най-сигурният начин да се отхвърли съществуващия социален строй е като се опорочи валутата му.” – Ленин
„Има два и само два начина по които нуждите и желанията на човек могат да бъдат удовлетворени. Единият е чрез производството и размяната на блага; това е икономическия начин. Другият е чрез присвояване, без насрещна компенсация, на благата произведени от другите; това е политическия начин.” – Алберт Джей Нок
През 1990 г. аз прочетох книгата на „Истината за парите” от Теодор Р. Торен, който твърди, че държавният дълг е илюзия понеже лихвата по този дълг, при тази парична система, е неизплатима; тя просто се трупа до безкрай. За да наложат тази система, държавните служители позволиха на банкстерите да откраднат златото от хората за да се изплати лихвата по банкрута и за да криминализират притежаването на злато.
Ето какво каза Хауърд Фриймън за златния стандарт: „Сега отново ни позволяват да притежаваме злато, защото намерението е отново да се наложи на хората от Канада и Америка златен стандарт, докато ние все още не притежаваме златото, което би позволило на системата да функционира даже и частично. Насилственото налагане на златния стандарт, под прикритието на нашата „доказана” неспособност да управляваме дълга, ще довърши унищожението на средната класа и напълно ще ни подчини на международните банкери и ООН.” Свободните хора обаче никога не могат да бъдат длъжници.
„Ние определяме цената на златото и среброто и ги правим скъпи или евтини.” – Дж. П. Морган в писмо до сина си
„В отсъствието на златен стандарт не съществува начин по който да се спасят спестяванията от конфискация чрез инфлация. Няма сигурно средство за съхраняване на стойност. Ако то съществуваше, книжните държавни активи трябва да бъдат обявени за нзаконни, както се постъпи със златото. Финансовата политика на социалното общество изисква да не се дава възможност на притежателите на богатство да се защитят. Това е жалката истина за тирадите на привържениците на държавното планиране срещу златото. Дефицитното харчене е просто една схема за скрита конфискация на богатство. Златото е пречка по пътя на този коварен процес. То се явява като защитник на правото на собственост.” – Алън Грийнспан, „Златото и икономическата свобода”
Тъй като всички (обучени от правителството) финансови съветници предлагат да се купува злато за оцеляване в сегашната депресия, ако смятате че благородните метали ще ви спасят, аз предлагам да купувате сребро.
„Първо банкстерите купиха всички политици. След това купиха всички основни медии за да разпространят илюзията, че политиците представляват нашите интереси. След това придобиха контрол върху образователната система, за да са сигурни, че децата ще спрат да мислят от най-ранна възраст. Департаментът по вътрешна сигурност е създаден за да ни контролира с цел конфискация на нашите средства за изплащането на предполагаемия дълг от трилиони долари. Въпрос на време е да бъдем лишени от пари пенсии, държавни „помощи”. Ако се противопоставим, налице е Оруеловска полицейска държава и военна полиция да я защитават.” – неизвестен автор
*Както вече ни е известно думите в юридическия жаргон (legalese) имат съвсем различно значение от думите в разговорния английски език. Поради тази причина авторката не „плаща” дълг (pay), а го „погасява” (extinguish). Поради същата причина тя не използва думата „закупувам” (purchase), a „купувам” (buy). (Бел. прев.)
Автор: Mary Elizabeth: Croft
Превод: Петър Коритаров
Следва продължение
