Loading...
Законът
„Трябва ли да спазвам законите докато ги променят, или да ускоря промяната им като ги нарушавам?” – Ашли Брилиънт
Веднъж бях спряна от полицай за това, че не си бях сложила безопасния колан. Аз го попитах: „Кой е пострадалия?” „Щатът на Ню Мексико.” Щатът на Ню Мексико не съществува; Има щат Ню Мексико. Попитах го: „Ако позова в съда щатът на Ню Мексико, кой би се явил?” Той не знаеше какво да отговори, защото никой нямаше и не би могъл да се яви. Никое име написано изцяло с главни букви не може да бъде пострадала страна, защото то е фикция, единица създадена от държавата. Само живи същества от плът и кръв могат да бъдат „пострадали”.
Тогава той ме попита за документ за правоуправление, който не носех , тъй като притежанието му ме поставяше под неговата юрисдикция, която той до този момент не притежаваше. Аз го попитах дали аз трябва да имам такъв документ и ако е така може ли той да ми цитира закона, който ме задължава. По-късно той наистина ми показа подзаконовия акт: „Всички водачи на МПС трябва да са лицензирани.”, но забелязах, че това не се отнася до мене, нито пък даваше някакви последици за така наречения „водач”, който отново не бях аз, ако това лице не е лицензирано. Липсваше и разпоредба, чрез която този акт влиза в сила – клауза задължаваща спазването му. Това беше просто един от многото правилници за движение по пътищата, които се отнасят единствено до тези, които са ги измислили. Те не са от значение за тези от нас, които не са съгласни.
Законите не могат да задължават; те могат само да ни предпазват. Ако законът не ме предпазва, този закон не се отнася до мене. Следователно, има само един закон – златното правило, а нарушаването на този закон води до посегателство върху живота, свободата, собствеността или правата на човешко същество което има пълното право да търси обезщетение за вредата. Всички други „закони” са подзаконови актове и се отнасят само за тези, които им се подчиняват – най-вече тези, които са ги измислили. Всички кодекси, правила, разпоредби подзаконови актове, постановления и декрети се отнасят само до тези, които са част от отдела, който ги е документирал. Каквоо?! Следователно кодекса на службата за вътрешни приходи се отнася само до служителите и, кодексите на CRA се отнасят само до служителите на CRA и всеки друг, който влиза в договорни отношения с тези агенции. Вие от тях ли сте? Аз не съм.
„Функцията на закона не е да предоставя справедливост или да защитава свободата. Функцията на закона е да държи на власт тези, в чиито ръце е властта.“ – Джери Спенс „От свобода към робство“, 1993
„След като само адвокатите разбират законите, тогава само те трябва да им се подчиняват.“ – Чък Консиз
„Днешните закони смятат за престъпление, когато гражданин излъже служител на властта, но не и когато служител на властта излъже.” – Доналд М. Фрейзър
Тъй като „равенството пред закона е първостепенно и задължително по закон”, а ние знаем, че всички лъжат в съда – това е фарс – защо тогава Марта Стюарт* беше изпратена в затвора за …”лъжа”? Защото тя избра да не лъже. Тъй като договорът е единственият закон, тя наруши договора, като се съгласи „да каже истината…“. Ако беше отказала „да каже истината”, тя нямаше да бъде в затвора. Няма закон срещу „лъжата”.
„Когато нарушите основните закони, вие не получавате свобода, не получавате даже и анархия. Вие получавате второстепенните закони (кодекси, правила, разпоредби подзаконови актове, постановления).” – Г. К. Честъртън
„В момента, в който прочетете нещо което не разбирате, можете с голяма доза увереност да заявите, че то е написано от адвокат.” – Уил Роджърс
„Да си вършим работата е единствения морален закон” – Фредерик Бастиат, „Законът”
Питали са ме с доста саркастично: „Значи вие смятате, че сте над закона?” Разбира се, аз съм над закона. Боб Дилън го е казал: „За да живееш извън закона трябва да си честен”. Създателят е винаги над творението си. Ако човек е създал законите, то тогава човекът е над това което е създал. Никога не съм казвала, че съм над законите на Създателя. Аз твърдя, че съм над човешките закони… най-вече, защото те не се отнасят до мене, всъщност не това е идеята ми. Спомнете си Франкенщайн на Мери Шели. Ето ви пример за това как творението е над своя творец. Какво спечели доктор Франкенщайн от това, че сътвори нещо по-могъщо от себе си? Каква ще е ползата за нас тогава?
Спирането пред знака STOP, когато далеч преди да сме стигнали кръстовището се вижда, че няма причина да се спира е идиотизъм. Дали в този случай намерението ни е да слугуваме на знака или сме създали знака за да ни служи? Защо се кланяме пред него? Дали не си казвате: „Спирам защото полицията няма да ме глоби за това, че не спирам пред знака STOP.”? Задълженията на полицията са променени.
Когато бях дете ме учеха: „Полицаят е твой приятел. Ако се изгубиш, намери полицай (който в онези дни обикаляше района си и чрез присъствието си предотвратяваше обирите, така че не беше трудно да бъде открит на ъгъла на две улици) и той ще те заведе у дома.” В знак на благодарност майките ги канеха в къщите си на чаша чай и бисквити. Аз трябваше да казвам на децата си: „Полицаят не е ваш приятел. Ако се изгубиш и отидеш при полицай, той може и да те заведе у дома, но ще ме прати в затвора за това, че съм позволила на детето си да се изгуби.” Помнете презумпцията, че моите деца не принадлежат на мен, а на държавата и ще бъда осъдена за безотговорно отношение към нейната собственост. Случи се така, че моите момчета ми принадлежаха, тъй като със всички сили се противопоставях на тази презумпция.
Всъщност чувствата ми към полицаите са проверени на практика, като в началото ги обичах. Когато бях на 20 години, пътувах на автостоп в северната част на
Онтарио за да отида на гости на приятеля ми. Един полицай ме спря и си помислих, че здравата съм загазила. Както се оказа, той наистина беше загрижен за мен и спря една кола с няколко момчета и им нареди да ме закарат до Фърн ризорт в Орилиа. Полицаят ни ескортира до изхода на магистралата, а момчетата разбраха, че е сериозен и ме закараха там накъдето се бях запътила.
Спомних си за историята на един човек от Мичиган, който имаше пет деца, от които първите четири имаха актове за раждане. Най-малкото беше родено у дома си и нямаше акт за раждане (както и моите деца). Веднъж бащата влезе в някакъв магазин с децата си и започна да крещи по едно от тях. Една жена, „с чувство за граждански дълг” го чу и като примерен доносник се обади в службата за защита на децата за да докладва грубо отношение към децата. На следващия ден полицаите му ги конфискуваха – и петте. Ден след това полицаите върнаха най-малкото дете с думите: „Това дете не е наше.” Ето една достатъчно сериозна причина да направим всичко за да бъдат децата наши, а не на държавата. Тези канадци, които си мислят, че техните служителите на обществото са над подобен вид кражба, да си помислят отново. Това не е кражба. Ако сте предали децата си на обществото чрез акта за раждане, съветвам ви да си въведете ред документите си за да попречите на управляващите да ги използват – тези които вие наричате „моите деца” – като гаранти по дълга.
Каква е работата на полицаите в днешни дни? Тя не е „да служат и защитават”, освен ако това не се разбира като „да служат и защитават” Световните банкстери. Тяхната единствена задача е да събират приходи за дълга създаден от фалита. Те вече не са „въдворители на реда”. Отдел „Моторни превозни средства / „Транспортен отдел” (MVD / DOT) са под контрола на отдел „Данъци и приходи”. Какво ви говори това? Ето защо има толкова много идиотски подзаконови актове, рожба на адмиралтейското законодателство, които не се отнасят до живите същества, те се отнасят до корпоративните единици. Как така стана, че трябва да плащаме глоба, когато подзаконовият акт не се отнася до нас?
Тъй като законът не може да задължава, няма закон, който да казва на притежателя на земя, че трябва да построи къщата си точно на определено място от собствеността си. Какво ще стане ако го пренебрегне? Чии права ще бъдат нарушени? Вероятно на неговия съсед, като в този случай съседът му ще трябва да подаде подписано оплакване под клетва, което в идеалния случай ще е подписано от свидетел, при което жури ще трябва да реши дали наистина той е пострадал. Законите не трябва да правят нищо друго освен да защитават живота, свободата, собствеността и правата на човешките същества. Законите се създават за да ни служат, ние не сме създадени за да служим на законите; „ако вашите закони не ме защитават, вашите закони не са за мен”. Да, разбира се, че ние сме над закона (когато думата „закон” означава подзаконов акт).
Сега подзаконовите актове са проблемът. Подзаконовите актове ни задължават. Те изглежда ни казват всичко което сме длъжни да правим и всичко което не трябва да правим. Подзаконовите актове са заместили ЕДИНСТВЕНИЯ истински закон Докато преди можехме да бъдем виновни в нарушаването на единствения закон, днес можем да бъдем виновни за нищо – за това, че не сме постъпили точно така, както повелява подзаконовият акт. Тъй като те са толкова много, това ни се случва автоматично в живота ни.
Клишето „непознаването на закона не ви оправдава” е вярно за единствения закон, който сме длъжни да знаем. Но тъй като този единствен закон вече не съществува, клишето днес се отнася единствено до подзаконовите актове. „Непознаването на подзаконовите актове не ви оправдава.” Непознаването на подзаконовите актове НАПЪЛНО ви оправдава, тъй като броят им е 60 000 000, като за 59 999 973 от тях никой не ви е информирал. Повярвайте ми, вие сте виновни, че не спазвате някои, ако не и много от тях.
Какво се случва? Адвокатите създават подзаконовите актове, при което се сещам за няколко въпроса:
- За кого се отнасят тези подзаконови актове?
- Кой печели, когато някой не ги спазва?
- Каква е целта на тези толкова много подзаконови актове, правила, наредби, постановления и на законодателството ?
- Откога на адвокатите е позволено да създават закони – по-скоро подзаконови актове?
- Законотворчеството не е ли работа на правителството?
- Защо е нужно представител на народа да гласува подзаконови актове, които не служат на неговите избиратели?
Законът за „Търговия с врага“ от 1917 г. ни класифицира като „врагове” в случай на извънредна ситуация (обявяване на война). Така те отнеха правата ни и създадоха Сламен човек с осигурителен номер (SSN / SIN). Тъй като политиците премахнаха Общото право, както и другия закон гарантиращ основните права на хората, с какво ги замениха? С Търговския закон.
Ето защо хората губят, когато спорят за „конституционни права”. Съдилищата са военни трибунали, които използват съкратени военни процедури срещу гражданите. Аргументи основаващи се на Конституцията и Общото право не се признават в тези съдилища. Ако се върнем към Общото право, колкото и грубо да изглежда, цялата система на социално осигуряване, данъците върху доходите, бюрокрацията, кодексите, указите, местните данъци, законодателството и правилата ще престанат да съществуват.
Адвокатите
Професията на юристите няма нищо общо със „закона”, както и професията на лекарите няма нищо общо със здравето. Когато чуете безсмислицата практикуващ право / медицина без лиценз, трябва да знаете, че обвиняемият практикува „здравеопазване” или това което съответствува в юридическата практика, за които не се изисква лиценз. Лиценз се издава само на тези, които изберат да бъдат под юрисдикцията на този, който издава лиценза. Тези от нас, които изберат да останат, трябва да направят всичко възможно за да не получат никакви лицензи. Адвокатът получава лиценз за „практикуване на юридическата професия” от клиент, който го наема, а до този момент адвокатът не притежава лиценз за „практикуване на юридическата професия”. Да, той има карта от адвокатската колегия, но това няма нищо общо с поемане на дело, което трябва да му се възложи от този, който го наема. В последствие, това е един чудесен въпрос, който можете да зададете на адвокат, който вие не искате да ви се меси в търговските дела. Аз обичам да им казвам, че не им давам разрешение да правят юридическа преценка за мен, защото до момента в който им го дам, те нямат това право нито юрисдикцията. Те са скитници търсещи подслон. Те въобще не притежават силата, която искат да си мислите, че имат.
Следователно, ако искате да бъдете „адвокат”, ето ви описание на професията:
– да преследвате от името на IRS/CRA за да вкарате в затвора някого, защото не е попълнил данъчна декларация;
– да бъдете назначаван (натрапен) от съдия, когато ни обвинят в престъпление;
– да обезсилвате нашите лични документи в обществения регистър;
– да давате ход и да завеждате всички оплаквания за извършено престъпление (на нас ни е забранено);
– да конфискувате собственост и средства от семейни партньори, да решавате кой от родителите ще се грижи за децата при развод;
– да регулирате частна собственост чрез правила за ползване на земята, закони за планирането и кодекси;
– да съветвате работодатели да конфискуват средства чрез удържане на данъци от заплатата;
– да одобрявате конфискацията на деца от служители на агенцията за защита на детето от семействата им;
– да давате ход на процедура по обявяване на ипотека за просрочена, когато се пропуснат твърде много плащания;
– да конфискувате собственост, когато данъците върху тази собственост не са платени;
– да ограбите имота ни при легализирането на завещанието след смъртта ни;
– да обявите за „престъпление” дейност, която е била естествена и законосъобразна векове наред и която според днешното законодателство се нуждае от лицензиране;
– да давате ход на дейности насочени срещу нас за извършване на престъпление, което съвсем доскоро е било законосъобразна дейност;
– да печелите тлъсти хонорари за изопачаване на телесни повреди, като по този начин предизвиквате неимоверен скок в застрахователните премии;
– да твърдите, че ще разрешите лични спорове по-добре от спорещите;
– да усложнявате прости договори между две страни до такава степен, че да ги направите неразбираеми;
– да завеждате излишна, затормозяваща документация за елементарни искове;
– да деперсонализирате и усложнявате интимни процеси, като например осиновяването на дете;
– да бъдете единственият който може да ни посети в килията даже и ако някой приятел би ни помогнал по-добре;
– да бъдете в полза и на двете страни в „съда”;
– възприемайки политиката на BAR, да ръководите акредитирането в юридическите учебни заведения, да определяте програмата им, като давате или отказвате акредитация, да създавате и налагате спазването на закони, които са единствено във ваша полза, както и да налагате спазването на подзаконови актове, които е невъзможно да не нарушим, тъй като те са над 60 милиона;
– да бъдете силата зад всички институции, които ни контролират;
– да бъдете слуга и събирач на данъци за IMF и международните банкстери;
– да станете нашe упълномощено лице, когато ви наемем (дадем лиценз за „практикуване на юридическата професия”), като по този начин квалифицираме себе си като „некомпетентни”.
Веднъж казах на един адвокат, с възможно най-откровеното изражение което успях да поставя на лицето си, че вярвам, че той наистина е честен човек. Той ми отговори следното: „Да, опитвам се да бъда такъв.” Аз му отвърнах: „Ако вие наистина бяхте честен, нямаше нужда да се опитвате да бъдете такъв.” (Той беше олицетворение на непочтеността).
От всички похвати използвани от адвокатите, любимият ми е задаването едновременно на два въпроса. „Извършихте ли или не извършихте …?” Веднъж адвокат ми зададе един от тези двойни въпроси, при което аз го попитах: „Какво искате да разберете?” Той повтори въпроса, а аз му отговорих: „На кой от въпросите ви търсите отговора?” Той отново го повтори, а аз му казах: „Не на първия въпрос и да на втория.” Той не само че не разбра отговора ми, но и не разбираше собствения си въпрос. Ако бях отговорила само с „да”, как би могъл да разбере на кой въпрос отговарям? „Да, аз не …” или „Да, аз …”. Колкото и глупаво да звучи, адвокатите все още използват този идиотски начин на задаване на въпроси. Може би така те искат да ви сплашат, докато всъщност изглежда че не знаят какво говорят, което в повечето случаи е вярно. Този трик обаче им позволява да тълкуват всеки отговор по начин който им е най-изгоден. Не се оставяйте да ви излъжат. Винаги отговаряйте: „Извърших…” или „Не извърших…”, всъщност не влизайте в съдебната зала. Нищо не ви задължава да го направите. Кого е призовал съда? Вас ли? Не мисля така. Всичко което трябва да направите е RSVP (Отговорете ако ви харесва). Покана да се явите в съда е равносилна на покана да участвате в празненство организирано от Чарлз Менсън**. Не отивайте – любезно откажете.
Лицензиране
Лицензът е „разрешение за извършване дейност, което в противен случай би се считало за незаконно”. Лицензът е правото да вършите нещо, което по своята същност е законно, но се забранява от подзаконови актове и за това се нуждаете от разрешението на властите. Тази дейност сега е привилегия и може да бъде отнета, което е липса на свобода, при което „свобода” се дефинира като: „освобождаване от външен контрол”. Хвърлете поглед върху всички дейности, за които са ни втълпили чрез измама, че се нуждаем от притежанието на лиценз – за встъпване в брак, за строителство, за управление на МПС, за притежание на огнестрелно оръжие, за практикуване на бизнес, професия или занаят, за издаване на BAR карта, за лов и т.н., което значи, че без тези разрешения следните дейности са незаконни: да създадете дом и семейство с човека, когото обичате; да разширите къщата си, да отидете на гости на приятел в своя лично притежаван автомобил; да защитите семейството си от неканени гости; „да си изкарвате прехраната” чрез свой собствен бизнес; да се погрижите за болни живи същества; да поправите повреди във водопроводната или електрическа инсталация на някого; да се явявате в съда (такъв вече не съществува – днес всички
съдилища са търговски) при спор със свой колега; да отстрелвате прехраната си, когато сте сред природата и т.н. Списъкът може да бъде продължен. Защо му е на един свободен човек (мъж или жена) разрешение от правителството да се ожени (омъжи), да управлява автомобил, да започне бизнес, да разшири дома си, или да внесе подобрения в собствеността си?
Вече не сме свободни да правим каквото и да е било, понеже са създадени подзаконовите актове, които ни принуждават да искаме разрешение да извършваме дейности, които не нарушават живота, свободата собствеността и правата на някой друг. Целта на всичко това е контрол. Абсурдността e, че ще бъдете порицани и глобени ако нямате лиценз, като същото ви очаква ако вършите дейност, която не е разрешена от лиценза ви. И в двата случая става дума за контрол.
Аз лично се осмелявам да нямам лиценз. Аз не притежавам лицензи. Отказала съм се от тях. Аз наистина имам разрешително за управление на МПС, което си направих сама за свое улеснение. – нещо което да показвам на полицаите за да ги успокоя, вместо да им кажа: „Нямам документ за правоуправление”, нещо което правех преди години и си създавах само ядове, вместо да постигна това което възнамерявах. И все пак, това което нося със себе си не е документ издаден от правителството, а нещо което сама си създадох. Тези от нас, които сами са си създали „лицензи”, не само че са заявили своите права организирано и отговорно, като едно преходно и мирно предложение към правителството, но и сме представили идеята за свобода пред другите.
Проблемът е договора. Ако нямаме договор с „властите”, те нямат власт над нас. Така наречените „власти” правят всичко по силите си за да ни сплашат да си извадим тези разрешителни, като например ни казват, че такъв е законът, докато всъщност не могат да задължат никого да притежава лиценз за каквото и да е било, тъй като това би било договаряне под принуда, а това прави този договор невалиден. Ние не само че имаме неограничени права да се договаряме, но също така имаме неограничени права да не се договаряме.
След като завърших училището за медицински сестри, което ми даде диплома, че аз зная достатъчно много за тази професия, защо ми трябва лиценз за да я практикувам? Забелязали ли сте, че при получаването на документ за правоуправление, двете
най-важни неща, които те искат от са вашия подпис и адрес? На тях не им пука дали знаете какво да правите с колата, те искат подписа ви върху този измамен договор, както и къде да ви намерят и задържат вас или вашата кола, ако направите нещо което не им се харесва.
Никога, на никакви договори не разкривайте мястото, където спите през нощта и никога не носете документ за самоличност с адреса си. Аз имам един много стар паспорт (от преди 15 години), защото снимката ми на него е прекрасна. Всъщност този документ е чудесен, защото няма „адрес”. Веднъж един полицай ми поиска документ за самоличност, а аз го попитах дали съм длъжна да имам такъв. За да избегна неприятности, аз извадих някакъв документ и казах: „Ето, аз имам документ, но информацията в него се основава на слухове. Не знам дали е вярна и как бих могла да зная? Съдът допуска ли информация основана на слух?” Това беше всичко.
Никога не подписвайте договор, ако не ви е дадена цялата информация и ако не разбирате всяка от неговите клаузи. Никога не се съгласявайте с условия, които знаете, че не са във ваша полза. Това е целта и смисъла на договора – нещо за което и двете страни са съгласни да спазват без угризение на съвестта – среща на умовете. Така че чувствайте се свободни да огласите още от самото начало, това, което не харесвате. След това вместо „подпис” напишете „От: (сложете подписа си), пълномощник”, тъй като вие сте попечителят на вашия Сламен човек, за когото без съмнение се отнася договора. Веднъж „подписан”, той не може да бъде променян. Като човек, който го приема или отхвърля, вие поемате контрол. Направете така, че договорът да работи за вас.
Можете и да включите и „Запазвайки правото си”, или „Всички права са запазени”, или UCC1-207/1-308, за да запазите правото си да не бъдете задължен да се подчинявате на някой договор или търговско споразумение, които не сте сключил съзнателно, умишлено, доброволно и преднамерено. Въпреки това, аз препоръчвам „пълномощник” или „упълномощен представител” след подписа си, което значи, че вие, човешкото създание не сте единицата за която се отнася предполагаемият договор. Думата „От” пред подписа ви е най-удачния вариант, защото тя е свидетелство за вашето пълномощно право.
Лицензите контролират, регулират, задушават, сплашват, ограбват и унищожават. Лицензирането се представя под маската на защита. Правителствата лицензират за да създадат работа на секретарки, бордове, бюрократи и комисионни, чиято роля е да осигури на правителството допълнителен източник на доходи от цената на лиценза, който се дава. Тираничните правителства предпочитат поданиците / робите им да бъдат задължени да поискат разрешение преди и като условие за извършването на почти всички видове обществени или частни дейности. Тези правителства се нуждаят от сервилни поданици, които правят това което им се нареди. По този начин се създават администрации, които прокламират лицензирането като „обществено благо” или „в защита на обществото”.
„Пазете ме от тези които ме пазят.” – Дон Крофт
„Правителствата се нуждаят от армии, които да ги пазят от своите подтиснати и поробени поданици.” – Толстой
Лицензирането от правителството ни дава разликата между „право” и „привилегия”. Един свободен човек има правото да върши всичко, стига по този начин да не нанася вреди или застрашава живота, свободата, собствеността или правата на някой друг. Този човек обаче, трябва да помоли за разрешение да направи нещо, което нарушава правата или собствеността на някой друг, при което този който притежава правото на собственост има правомощието да даде разрешение. Тъй като правителството няма това правомощие – то има единствено задължения и ограничения – то няма правото и да събира приходи различни от мита и акцизи. Правителството няма право да се облагодетелства финансово от лицензирането.
* Марта Стюарт – Популярна американска телевизионна звезда в областта на кулинарията и лайфстайла, водеща собствени предавания и авторка на няколко бестселъра. През 2005 година е осъдена и прекарва 5 месеца в затвора за търговия на акции с вътрешна информация.
**Чарлз Менсън – Един от най-известните американски серийни убийци.
