Loading...
В последните дни представители на опозиционните партии се изказваха по всякакви теми. То не бяха бонусите, проблеми в здравеопазването, случаят „Мирослава” в Перник, даже и за брошурата с кондома Кънчо се произнесоха. Прави впечатление, че за стачката на миньорите в ГОРУБСО-Мадан и ОЦК – Кърджали опозицията не взема никакво отношение. От страна на парламентарната група на БСП, защитаваща правата на работническата класа, нито дума. Виж за дърводобивните фирми, повечето в сивия сектор, голямо плачене настана от видни функционери на БСП. Но за неплатените заплати в размер на 1.1 млн. лв. на миньорите в Мадан и Кърджали няма никакъв коментар от ляво.
По същият начин, депутатите от „Синята коалиция”, иначе много активни, не се интересуват от проблемите на работещите в двете предприятия, собственост на Валентин Захариев. Сякаш има някакъв консенсус в опозицията за мълчание около бизнес делата на Валентин Захариев в ущърб на държавата. Даващият акъл по всички злободневни въпроси – лидер на ДСБ Иван Костов, може би не смее да се обади, защото веднага журналистите ще се заровят в извършената през 1999г., в полза на същия Захариев, много съмнителна приватизация на „Кремиковци” за 1 долар. При положение, че в момента на продажбата предприятието е било на печалба от собствена дейност. Ще възникнат и въпроси защо 2 години след продажбата не е упражнен следприватизационен контрол по отношение погасяване на задълженията на Захариев към държавата? Заради които на същия беше подарен комбинатът за 1 долар. Впрочем такъв „удобен“ чадър беше разпънат над Захариев и при мандата на НДСВ. „Жълтите“ бяха сложили в борда на предприятието тогавашния зам.-икономически министър Нина Радева като представител на държавата и тя също не повдигна нито веднъж въпроса за изпълнението на приватизационния договор. Захариев взе каквото можа от Кремиковци. По времето на финансовия „бог“ – Милен Велчев, в кабинета на Сакскобургготски, стана данъкоплатец на годината. Купи си самолет, но се оказа, че не е върнал задълженията към държавата в определените от приватизационния договор срокове. Така, през 2006г. продаде Кремиковци, заедно с непогасените към държавата задължения, и си сложи в джоба 100 млн. лева! Което на практика означава, че за 7 години, със съдействието на две поредни правителства, успя да спечели от активите на нарочно поставеното от Муравей Радев Кремиковци в ликвидационния списък 99 999 998 деноминирани лева!
Ето на това се казва успешна сделка. След това, като президент на компанията „Интертръст холдинг” Захариев получи от тройната коалиция концесии за разработване на две от най-богатите рудни находища в Родопите – ГОРУБСО – Мадан и ОЦК – Кърджали, като според вече бившия икономически министър Трайчо Трайков, плаща за тях едни от най-ниските концесионни такси на държавата – 90 хил. лева. А според тамошните миньорите, от 2 години Захариев източва двете предприятия чрез отработения в „Кремиковци” начин – а именно на входа и на изхода им стоят фирмите на Валентин Захариев, които осъществят документално фиктивни доставки и в резултат например ГОРУБСО се оказва, че дължи на “Интертръст холдинг” 14 млн. лв. Интересното е , че и при настоящата власт Захариев си позволява да не плаща задълженията си към държавата. Към момента ГОРУБСО- Мадан дължи 7,5 млн. лв. за осигуровки и 1,2 млн. лв. за данък общ доход от м. май 2009г. И ако не беше стачката на миньорите, никой нямаше да се занимава със случая Захариев, направен от висша номенклатура на БКП на виден бизнесмен чрез подарени държавни активи за стотици милиони лева. Ето това е нагледен пример за характера на нашата перестройка и участващите в нея вече 20 години посредствени политически актьори.
