Loading...
Ако някой си направи труда да проследи внимателно какво се говори и върши по отношение на ядрената енергетика у нас, ще изпадне в пълен потрес. В зависимост от политическата ситуация, конкретните изисквания на момента, краткосрочните цели на една или друга партия и други незначителни и неважни за енергетиката фактори, нещата се променят на 180 градуса без никакво логично обяснение. Очевидно управляващите и техните опоненти от опозицията си мислят, че насреща си имат формени идиоти и могат да си говорят каквото им падне или изнася, с надеждата, че никой не си спомня предишните им изявления. Например само преди месец около шумотевицата за газовата криза обединени политици гордо издигнаха лозунга: „Да пуснем спрените 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй”. Хвала им за патриотичния патос, покрай който никой не обърна внимание на сериозните експерти и представители на европейските институции, които няколко пъти категорично повториха – това не може да стане.
А и няма смисъл, при условие, че получаваме от ЕС пари за затварянето на тези блокове и че срокът им на годност е до края на текущата 2009 година.
Не минаха десетина дни и премиерът Станишев кацна в Брюксел, направи изявление и донесе бомбастичната вест – ще ни дадат още пари за затворените блокове. Видите ли, ние сме взели най-малко компенсации за затворени ядрени блокове от времето на Съветския съюз и затова сме прави да настояваме за още. Добре, да приемем че е така. Обаче не каза ли преди това същият Станишев, че иска да отваря 3 и 4 блок, защото сме пострадали от газовата криза? Как така изведнъж се отказа от отварянето на блоковете и започна да проси пари? И кога каза истинското си мнение – като настояваше, че ще отворим блоковете, или когато искаше пари от Брюксел за това, че сме ги затворили? Смешното в случая е, че и така наречената опозиция пригласяше на различен глас на тези празни приказки. Каже нещо премиерът за блоковете – и ние мислехме така. Каже ,че е получил обещание за нови компенсации – и ние отдавна казвахме, че това е необходимо. И в двата случая обаче става дума за пушилка, очевидно с предизборен характер. Нито блоковете ще отворим, нито пари още ще ни дадат – това е засега положението. За отварянето е ясно, а пари могат да се получат само ако има политическо решение на най-високо равнище в ЕС и съответно предвидени за целта средства в бюджета на общността. Такова решение и такива средства, както е добре известно, няма. Има една гола подкрепа от Барозу, която не може да се осребри. Пък и да ни дадат, оказа се, че става дума за двайсетина милиона евро, които при широките пръсти на родните управляващи няма да стигнат само за нови коли и други екстри на енергийните началници по веригата. Но тези неща ще се изяснят, след като се гласува.
Сега ново двайсет, с което енергийната каша започна съвсем да намирисва. Оказа се, че България е започнала разговори, или се кани да ги почне, с Москва за ползване на предвидения в руския бюджет заем от 3.8 млрд. евро за строителството на АЕЦ “Белене“. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в предаването „Неделя 150“. Той призна пред БНР, че една от целите му за наскорошното му посещение в Москва е била заявяване на желанието на България за разговори в тази посока и проучването на условията за отпускането на заема. Сондирането ставало със съгласието на германската RWE, която в края на декември 2008 г. подписа акционерно споразумение с НЕК за придобиването на 49 на сто от проекта срещу 2 млрд. евро. Обаче се оказало, че немците нямат пари – криза е и всяко евро се насочва към стимулиране на собствената им икономика. Но пък кризата е световна и Русия не е по-малко засегната от другите държави, които се борят с нея. Така че и тези обещани милиарди може да се окажат мираж. Само преди месец министър Димитров гордо твърдеше, че няма проблем с финансирането на атомната централа, че едва ли не повечето големи световни банки имат интерес от реализацията на мегаломанския проект. Оказа се, че това са въжделения на министъра, но не и реалности. С което кръгът около „Белене“ се затвори напълно – втора атомна едва ли скоро ще има. Има и още нещо – ако Русия все пак отпусне парите, то как родните политици ще аргументират пред Брюксел създаваната нова енергийна зависимост от страна извън ЕС. Защото горивото, строителството, технологията и обслужването на АЕЦ „Белене“ при това положение ще са руски. Участието на германски компании като подизпълнители не е от съществено значение. Ще допусне ли Брюксел страна от общността да стане напълно енергийно зависима от Русия и дали това няма да ни създаде нови проблеми по пътя на европейската ни интеграция? Въпроси, на които отговор ще чакаме от следващото правителство, каквото и да е то.
