Loading...
Заводи са му майката
Похвално е, че в Кюстендил са направени 100 млн. лв. публични инвестиции в инфраструктура, както казва премиерът. Всъщност това е и община, в която по лични наблюдения инвестициите се правят ефективно. Само че всеки човек от Кюстендил ще зададе въпроса „Е като има толкова инвестиции, защо за 5 години населението на Кюстендил намаля с 11 000 души – близо 10%?“. Графиката горе отговаря на това питане – България е една от деветте държави в ЕС, която нямат автомобилен завод – другите са Кипър, Дания, Балтийците, Ирландия, Люксембург и Гърция. Люксембург, Кипър и Балтийците хора за автомобилно производство нямат. Ирландия привлича приоритетно инвеститори от сектор услуги и ИТ чрез данъчната си система, Дания е прескочила този етап от икономическото си развитие, а Гърция вероятно ще излезе от този списък до 2 години с договорения малък завод на немски стартъп за електромобили. Тоест, от цяла Европа единствените, дето могат, искат, но нямат сме ние и все още Гърция. Та това е и отговорът на кюстендилското питане – колкото и да е красив и добре устроен един град (или държава), хората в крайна сметка търсят разполагаем доход в реално изражение – т.е. какво им остава след данъци, пресмятайки какво могат да си купят с тези пари на съответното място. И ако в Кюстендил или друга община няма работодатели, които да могат да дадат разполагаем доход в реално изражение съпоставим с възможностите, които един българин от тези градове могат да намерят в София или някъде в Европа, то те гласуват с краката си и напускат. Затова, например, ИТ специалистите си остават в България (след данъци и при по-високите цени в Германия със заплатите си тук могат да купят повече, отколкото в Германия), но лекари, биолози, химици, физици, инженери и по-нискоквалифицираната работна ръка често напуска и се преселва. Ако тук сглабяме фарове и датчици, няма как разполагаемият доход след инфлация да ни е съпоставим с хората, които ги монтират върху последния модел Кайен. Или накратко казано, заводи са му майката.
