Loading...
Напоследък темата за биохраните присъства все повече из медийното пространство. Натуралните продукти се превръщат от нещо екзотично в ежедневие. Зачестиха и изложенията на производителите на подобни храни. Тази седмица в София – пред езерото Ариана, бе поредното, на което потребителите имаха възможност да опитат най-различни натурални продукти.
Мед /с какао, червени боровинки и канела/. Биохляб, произведен по холандска технология, биомляко – прясно и кисело, боза от ръж и др. Заедно с изложението-базар се състоя и специализиран семинар посветен на проблемите на биоземеделието.
Вниманието ми обаче привлякоха основно няколко неща.
Биосолети
Да, оказа се че има и такива. Произвежда ги разградската фирма „Млин 97″ АД.
На щанда ме посрещна усмихнат представител, който отвърна на молбата ми да направя една снимка със: „Снимайте ги такова животно не сте виждали“. Те се предлагат в две разновидности – без сол за деца и солени за възрастни. Компанията предлага и различни видове хляб, произведени от натурални суровини – внос от Германия. Предлаганият хляб е в три серии: „Млин“ /бял,черен и типов/, „Фреш“ /хлябове от пшеничено и ръжено брашно/ и „FITNES MANIA“ /пълнозърнест, ръжен и хляб със семена/. Проблем при производството на хляба обаче е относително малкия му срок – само 5 дни. От компанията обаче са подновили производството му заради голямото му търсене, и скоро ще го пуснат в една от големите вериги магазини. Производителите се надяват скоро да преминат към родни суровини за производството, но предвидените площи за засяване с екологично чиста пшеница първо трябва да се изчистят от натрупаните химикали, което изисква време.
Вкусни еко курабийки
Наред с меда с червени боровинки и биосолетите, най-много ми харесаха и курабийките солени и сладки на биомагазин и курабийница „MY Organic Market“. Те ме привлякоха и с необичайните си съставки – брашно от биозърно смляно на каменна мелница, оризово олио, кафява захар /за сладките/ и хималайска розова сол /за солените/. Имаше най-различни видове – поръсени с овесени ядки, орехи, маслини или парченца сух домат. Към момента се произвеждат само за нуждите на магазина, но както се казва – чакайте ги скоро и на други места.
Лекоалкохолно вино от арония
За фирма „Агро“ от Русе чух за пръв път преди няколко месеца в едно специализирано предаване на програма „Христо Ботев“ на БНР. И сега на изложението имах възможност да се убедя в качествата на предлаганата продукция. Опитах само виното от арония, което е ароматно и с лек и приятен вкус. За съжаление нямаха сок, тъй като произведените до момента количества арония вече са се изчерпали, а това е плод, който се преработва докато е още пресен. Фирмата разполага с около 90 декара насаждения, които както се оказва са недостатъчни за задоволяване на потребителското търсене.
Биохраните остават недостъпни
Убедихте се предполагам, че храните произведени от екологично чисти суровини или без употребата на различни химикали и подобрители са доста атрактивни и се радват на непрекъснат интерес. Те обаче си остават недостъпни за широкия кръг потребители. И причините за това са видими и с просто око. На първо място голяма част от тях /изключвам меда и зеленчуците/ се произвеждат от суровини, които се внасят. А това оказва влияние върху и без това високата им цена.
Най-зависими от вносните суровини са зърнените продукти, хляба и хлебните изделия. Освен от Германия еко брашна се внасят и от Чехия. Лимецът /една изключително древна култура/, оризът и соята на био основа също бяха внос от Германия, а зехтинът от Гърция. Другата причина се крие в ниските покупателни възможности на повечето българи, нещо което се признава и от самите производители, макар че те не носят вина за социалния ни статус. Малцина от посетителите, които видях бяха любители на здравословното хранене. Повечето бяха дошли, водени от чисто любопитство. Това ме кара да мисля, че био храните още дълго време ще останат лукс за по-голяма част от нас.
Напредъкът обаче е очевиден и популярността им, а с това и пазарният им дял ще продължи да расте.
