Трансфера на ноу-хау – местната икономика, мениджъри, работници и клиенти получават достъп до най-новите технологии
Когато някой ви пита каква е ползата от международния бизнес, който „изпомпвал“ печалбите от българската икономика, може да му посочите това – докато даже с относително добрия сегашен мениджмънт общинската Топлофикация София се бори като прасе с тиква с над 10% просрочени сметки, собственикът на частната Топлофикация Варна (и на Софийска вода) прилага един от първите в света търговски проекти за улавяне, складиране и използване на въглерод. Това е нова технология, патентована, изключително модерна. отговаряща на световните нужди и политически тенденции и съответно с огромен потенциал. Логичният частен интерес е компанията да приложи технологията първо в собствените си проекти и да спечели нови проекти на базата на предложения с такива екологични решения, които нейните конкуренти нямат. Чак след години вероятно ще започнат да я продават и на други клиенти като нашата прекрасна Топлофикация София и то на тлъста печалба? Но щом дружеството е държавно, майната му, че няма научна дейност и купува всички иновации последно, а за услуги от местни добри бизнесмени плаща тройно – това не е „изпомпване“, нали.
Аналогична новина отпреди 3 месеца – дъщерно дружество на Дънди Прешъс е разработило технология за извличане на злато без цианиди и я продава на третата най-голяма златодобивна корпорация в света. Преди точно 10 години българските политици отсвириха проекта на Дънди за фабрика за производство на краен златен продукт в България, защото щели да се ползват цианиди (ау, колко страшно!). Канадската компания беше принудена да направи такава фабрика в Северна Африка и вместо България да произвежда „кюлчета“, сега добиваме руда и мотаме из половината свят концентрат. Ако бяхме разрешили изграждането на фабриката у нас, днес щяхме да обсъждаме и премахването на използването на цианиди. А познайте кога българска държавна компания ще направи такъв научен пробив, ще го комерсиализира, ще го приложи успешно в свои проекти, та даже и ще почне да го продава на международните играчи?
Та най-голямата полза за една държава от международния бизнес не е толкова в заплатите и продуктите, а в трансфера на ноу-хау – местната икономика, мениджъри, работници и клиенти получават достъп до най-новите технологии, учат се как да работят с тях, ползват ги за собствените си цели и току-виж им дойде и идея как да направят някои стартъп, за да ги подобрят.
Другото е да почнеш да градиш държавни бензиностанции 10 години преди срока, който водещите автомобилни производители са си дали за последния произведен бензинов модел.