Loading...
Международната асоциация за ВЕИ (IRENA) публикува данните за новоинсталираните капацитети в бранша през изминалата 2020 г. Към тях добавям и данните за продажбите на електромобили.
Ето основните факти:
1. Огромен скок в инсталациите на нови мощности по света – 261 GW. Те представляват 82% от общия ръст на новоинсталираните електроенергийни мощности.
2. Слънцето и вятърът водят с много голяма преднина, но през годината са завършени и доста проекти за големи ВЕЦ, което е съществена промяна спрямо минали години. Всъщност, ВЕЦ все още са с най-голям дял сред ВЕИ в света – 46% от мощностите и над 80% от произведения ток. Останалите източници (биомаса, геотермална, приливна и др. са незначителни.
3. Почти всичко се случва в Азия и особено в Китай – 64% от новите мощности в света са изградени там. Особено внушителна е доминацията на Китай при ВЕЦ и вятърната енергия.
4. Електромобилите (и зареждащи се хибриди) също отбелязаха паметна година с продажби от 3,24 милиона бройки (скок от 43% спрямо 2019 г.), заемайки 4,2% от световния пазар.
5. При тях големият мотор беше Европа, която отчете ръст от 137% на продажбите. Даже Китай остана втори по абсолютна стойност на продажбите и малък ръст (+12%), а САЩ практически не мръдна. Останалата част от света все още практически няма значение за електромобилите.
2020 г. ще се запомни и със силния тласък на инвестициите в индустриални батерии и проекти за водород с всякакви „цветове“.
Всичко това изглежда доста странно на фона на факта, че преживяваме дълбока икономическа криза, която изключително силно потисна както потреблението на енергия, така и частните инвестиции в нови инсталации и ефективност.
Така държавните политики и стимули се оказаха единственият работещ двигател в икономиката. Горните данни отразяват точно тях в комбинация с активисткия натиск за „спасяване на планетата“, който превзема и Wall Street.
Възраждането на икономическата активност в края на 2020 и началото на 2021 г. много бързо показа, че всичко това няма значимо дълготрайно въздействие върху потреблението на фосилни горива – въглищата и газът отново постигнаха рекорди, а нефтът бавно, но неумолимо също се катери обратно към 100 млн. барела на ден.
По-интересно обаче е това, което се случва с металите. Индексът на Лондонската метална борса (LME), който отразява цените на основните 6 цветни метала (алуминият и медта имат най-голяма тежест), буквално излетя – от дъно през март, 2020 г. вече гони рекордите от предходния суперцикъл през 2011 г. Всички тези инсталации на ВЕИ, електромобили, зарядна инфраструктура и изграждане на електропреносна и разпределителна мрежа изискват толкова много метали – преди всичко стомана, алуминий, мед, но също и доста „нови“ елементи като никел, литий и кобалт – че всички те се превърнаха в „горивото“ на енергийния преход.
Колкото и неестествени – движени основно от политики, а не от автентично пазарно търсене – да са гореописаните процеси, те реално се случват и оказват невероятен натиск върху търсенето на метали. Това е страхотна възможност за минните компании, от която те ще се опитат максимално да се възползват. Обаче вече се сблъскват както с физическите ограничения на добива, така и с нежеланието на обществото да го приеме. И какво правим?
Тъй като познавам добре както енергийния, така и минния бизнес и въздействията им мога да предположа, че природата няма да види много ползи от цялата работа. Напротив, по джунглите, тайгата, планините, пустините, тундрата се случва точно обратното – копане в невъобразим мащаб. Но това няма значение – важното е, че богатият западняк живее с усещането, че „спасява планетата“.
Накрая, най-парадоксалното е, че вездесъщите въглеродни емисии пак продължават да растат, защото металите сами няма как да придвижат, осветят, стоплят, камо ли пък да стопят и произведат каквото и да било. Затова фосилните горива си остават на власт – факт, който ще стане ясно видим, още когато излязат данните за първото тримесечие на 2021 г.
Но кой се интересува от реалността, когато търговията едновременно с отчаяние и утопии е толкова печеливша?
