И тази година ни поздравиха с 10% увеличение на тока. Причините този път дори аз не ги разбрах, нещо свързано с долара, с еврото, с инфлацията, накратко – да не питаме.
Новинарските сайтове и интернет форумите веднага гръмнаха. Разгневени граждани логично скочиха срещу това увеличение.
Без подробен анализ е трудно да се каже, дали решението е добре обосновано, но мен ме притеснява друго – навсякъде в България се носи като мантра как Българите плащаме най-скъпия ток в Европа, най-скъпото гориво, най-скъпите храни и т.н. Колкото и да ни се иска да повярваме на това и да заемем позицията на жертви, то просто не е вярно.
По данни на Евростат, Българите ползват най-евтината електроенергия както за битови, така и за индустриални нужди. Други държави с евтина битова енергия са прибалтийските страни, румъния и Унгария. Противно на митовете, които се носят из обществото, гражданите в Дания, Германия, Белгия, Норвегия, Италия и Австрия плащат от 4 до 6 пъти по-скъп ток отколкото в България! Интересен е казусът с данъците върху енергията като част от крайната цена, като при България те са 17%. Това е малко под средното ниво за Европа, но отново няма как да подминем огромните цифри от 56% в Дания, 41% в Германия, 35% в Швеция и 31% в Португалия.
Средната цена на битова енергия за Европейския Съюз през 2007 година, когато България е приета, е малко над 15.50 евроцента. Тя е била почти два пъти по-голяма отколкото цената на тока в момента в нашата държава. Да не говорим, че за последните три години, средната цена се е покачила на 16.50 евроцента, което вече е точно два пъти повече отколкото плащаме ние.
Големият проблем е съотношението между цената на тока и покупателната способност на гражданите. Тук България вече се нарежда над средната стойност за ЕС. Това означава, че токът в държавата ни е най-евтин в Европа, но съотнесен към доходите ни, той е по-скъп от средното за ЕС. Въпреки това, нашата ситуация е далеч от най-лошия сценарии, който се наблюдава в Германия, Словакия и Португалия. И наистина, ако потърсим в Гуугъл „цени на електричество в ЕС” (но на английски), ще видим редица статии, в които немците роптаят срещу непосилните цени.
Казусът с горивото е почти идентичен. Според Английския Департамент по Енергетика и Климатични Промени, към Ноември 2011 безоловният бензин в България е най-евтин, а в Гърция е най-скъп. По отношение на дизела, единствено гражданите на Люксембург се радват на по-евтино гориво от този тип от Българите.
Спрямо цената на битовия и промишлен газ, България отново е в дъното на таблицата. Въпреки това, страни като Румъния, Финландия, Белгия и Англия се радват на по-ниски цени за промишления, а Румънските, Финландски и Естонски граждани ползват по-евтин битов газ от нас.
Проблемите са ясни. Първият е, че сме на последно място по енергийна ефективност и сметките са ни високи, не защото цената на енергията е висока, а просто, защото ползваме много енергия. Второ, цената на енергията ще се повишава неминуемо и вместо да роптаем, че правителството не я задържа същата както при комунизма (Уго Чавес го прави както с енергията, така и с храните, и държавата му влиза периодично в енергийна и хранителна криза), по-добре би било да възроптаем, защо то не създава необходимите условия, че да се възползваме максимално от сравнително ниските цени на енергията в момента и да вдигнем доходите си, докато те все още са такива. Тези условия включват реформи в образованието и здравеопазването, както и контрол върху корупцията. Трето, няма да е зле да проверим какви са добрите практики в Канада и САЩ, защото цените на енергията при тях са дори по-ниски от тези в България (да не говорим за ЕС). С оглед на това, че Канада и САЩ са водещи пазарни демокрации, а в ЕС царува социалната държава с нейните въздесъщи регулации, може би не контролът, а свободната конкуренция са ключът към ниските цени.
П.С. За да няма спекулации с точността на данните, публикувам линкове към източниците си:
Евростат:
http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/KS-QA-10-046/EN/KS-QA-10-046-EN.PDF
Английския Департамент по Енергетика и Климатични Промени:
http://www.decc.gov.uk/assets/decc/11/stats/publications/qep/3906-qep-dec11.pdf