Loading...
Бързата тотална електрификация, за която светът бленува, изисква гигантски инвестиции и огромни количества метали – основно мед и алуминий. През 2020 г. за целта са използвани 5 милиона тона мед (25% от годишния добив на мините) и 9 милиона тона алуминий (15% от добива). Тези количества трябва да се удвоят до 2040 г., ако искаме да постигнем целите на Парижкото споразумение.
Горното е достатъчно висока бариера, но когато стигнем до цената положението става съвсем неприятно. Долната графика показва дела на медта и алуминия в себестойността на електропреносните и разпределителни мрежи по света при различни цени на съответните метали. По-тъмните колонки показват средната стойност за периода 2010-2019 г. – общо около 20% от себестойността. Това е при цени на медта от $7100 и на алуминия от $2000 на тон.
За съжаление, бумът в потреблението вече докара съответните цени до $10500 и $2600 на тон, което ни води до следващата колона – около 26% от себестойността.
А голямото изграждане на инфраструктура все още се случва само в Китай. Какво ще се случи, когато САЩ И Европа започнат наистина да изливат пари в тази посока?
Ами, ще минем на последното ниво и разходите само за тези два метала за изграждане на мрежите ще излетят в небето.
А ако и останалият свят започне наистина да се електрифицира ударно, защото без него целите на Парижкото споразумение не могат да бъдат постигнати?
Ами… тогава блазе на тия, които навреме са инвестирали в правилните минни компании. Всички останали само ще плащат.
Накрая сериозно: Става ли ясно защо цялата работа е невъзможна или трябва още да ровя из последния доклад на IEA?
