За похитената градина и паметника-натрапник

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
254

За похитената градина и паметника-натрапникИли за правото на поколенията да преосмислят, развиват и придават модерен смисъл на градските пространства

До Освобождението на мястото на бъдещата Княжеска градина в София има ливада, заблатявана от водите на „Градската вада“ (Крива река). Тази река е идвала откъм ул. „Солунска“, наводнявала е блатата около Народния театър и се e вливала в Перловската река.

През зимата тя замръзвала и за изумление на местните шопи някои дипломати и по-първите софиянци организирали музикални увеселения и пързаляне с кънки.

По идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава там първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, по-късно оформена като Ботаническа градина. С пристигането на княз Фердинанд градината става център за култивиране на нови растителни видове и блестящи градинари и ботаници като Люсиен Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Антон Краус, Йосиф Цоликофер и Йохан Келерер я развиват и създават първия алпинеум с няколко хиляди редки видове.

От 1891 г. със средства на княза в градината е организиран зоопарк. Две години по-късно арх. Фр. Грюнангер добавя цветни оранжерии, а арх. Г. Фингов построява ограда от лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион. Проектът на великолепния български архитект Н. Лазаров за изграждане на царски дворец в градината и доосмисляне на нейното пространство не е реализиран, поради избухването на Първата световна война. През 1936 г. със средства на царското семейство арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов изграждат „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите. Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство), увенчават осите на основните алеи на Княжеската градина.

Както се вижда тази градина има друга история и всяко поколение е внасяло по нещо ново, ценно, европейско по смисъл. С много труд и фантазия е оформено уникално градско преддверие, „зелен“ подиум, който снема Витошката панорама в центъра на София.

Сривът в паметта и историята започва със съветската зенитна батарея, разположена в градината, откъдето с халосни залпове са отбелязвани победите на Червената армия. Разрушена е и оградата, за да се появи по-късно като ограда на резиденцията в Лозенец. Когато е обявен конкурс за паметник, идеята е да се изгради арка на победата и спечелилият проект (който познавам) е изцяло в европейски стил и дух, но отново нещата са подменени, конкурсът е анулиран, за да се възложи изграждането на настоящия паметник. Подменено е и името на градината, която дори в карти на София се отбелязва като Градина на паметника на съветската армия, а нейните входове и алейното разположение са изцяло подчинени на него. С огромните си плочници и размери той е смачкал всичко наоколо и ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че днес в градината нищо не се случва, хората само преминават през нея, бързайки да излязат от тежката сянка на паметника, а животът кипи извън тази градина. В крайна сметка паметникът не само превзе и ограби градината, но раздели и обществото ни, а обществените пространства по замисъл събират и привличат хората, а не ги разделят и подчиняват. Затова е необходим разговор за съдбата на Княжеската градина, а тази на паметника ще се определи от това, как искаме да изглежда тя, защото тя е много по-ценна от него като паметен израз на градската модерност, на който Европа години наред отговаря със симпатия. Явно е, че пространството все още диша, защото в него има растителни видове и следи от минало великолепие. То продължава да се съпротивлява, като с надежда за ново начало е „повикало“ скейтърите, които се пързалят, без да забелязват паметника натрапник.

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.