В последните две седмици цените на металите показват значим спад – медта например е вече около 8% под абсолютния рекорд от над $10,700/тон от началото на месец май. Подобно е положението и при желязната руда, алуминия и други метали. Съответните акции на компаниите в сектора също отчитат големи спадове. Това ли е краят на ръста?
Не мисля така. Абсолютно нищо не се е променило в пазарните условия. Напротив, конкретно в случая на медта положението става само по-сложно, а потенциалната празнина между търсене и добив продължава да расте. Ето няколко причини:
1. Мина Escondida на BHP, най-голямата медна мина, която дава около 6% от световния добив, е изправена пред стачка.
2. Codelco, чилийската национална компания, която пък осигурява общо около 10% от световния добива, заяви, че новите законови ограничения за добив около ледници, които се готвят в страната, биха спрели 40% от добива й.
3. Чили вече си избра ляво правителство, която веднага стартира процес на национализация на свръх-печалбите на минните компании. Перу вероятно ще си избере такова на 6.06. Общо 45% от световния добив и запаси ще бъдат силно засегнати.
4. Потреблението в Китай няма намерение да намалява, а САЩ и ЕС тепърва започват да инвестират в инфраструктура и всичко необходимо за мечтания енергиен преход. Индия също излиза от пандемията и ще се върне към ръст на потреблението.
5. На световно ниво няма, няма и да има, новини за значими нови находища. През юни официално ще стартира работа нова мина в ДР Конго, която представлява последното значимо откритие от 2014 г. Други просто няма, а средните съдържания в най-големите мини продължават да падат към нива, които вече не им позволяват дори да поддържат общия добив.
При всеки метал положението е различно – някои вероятно няма да растат повече. Но за медта съм убеден:
Все още сме далеч от пика на цените. Ръстът ще продължи и високите цени ще се задържат дълго време, а компаниите ще генерират огромни печалби.
Разбира се, гаранции няма и това не е препоръка за инвестиции.